Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Няма зла умисъл, но такава изложба в Лувъра е неуместна


 След възражения от Светия синод на БПЦ, БАН и силна обществена реакция, от Министерството на културата, официално съобщиха , че изложбата с работно заглавие „Изкуство и култури в България (XVI–XVIII век)“ в парижкия музей „Лувър“ в отдела за ислямско изкуство е отменена. Пламен Сивов от сайта Православие БГ с коментар : 

Всъщност, ние получихме много малко и много фрагментиран информация за това, какво точно се е случило, какви преговори са текли, и се опитваме  да я сглобим. Най-вероятно с най-добри намерения е била първоначалната стъпка да се осъществи такава изложба, но поставнето на българско християнско изкуство от този период в мазето на Лувър, както разбрахме, и със заглавие  ислямско изкуство за целия отдел, съвсем естествено разбуни духовете и както винаги се разделихме на две и отново се разделихме и започнахме да мятаме буци едни срещу други. 

Във фейсбук още преди решението за спиране на тази изложба  се появиха хора с либерално мислене, които побързаха да обявят,  колко е хубаво  това,  как съжителството на ятагани и икони  трябва да бъде приветствано в името на  съвременен мултикултурализъм, разбиран от съвременна гледна точка, и с пълно неглижиране на драматичния контекст, в който се изживява българската нация в този пероид. Беше поставен този драматичен контекст като нещо, което трябва да забравим и преодолеем в името на светлия мултикултурализъм.  И това е разбираемо за хора с прогресивно мислене. 

От другата страна са хората с консервативно мислене, които казваха, че това е недоустимо и неуместно, и че български икони са се правели в този османски период, но  в рамките на една потисната култура, каквато  е била нашата - мачкана, унижавана и на практика унищожавана кулутра.

Появиха се различни хрумки като тази, че то е като да се представи Едит Пиаф в рамките на нацистка Германия, или културата на  Европа в ози перод, и как биха се почувстнали французите. Много хора зададоха уместни въпроси в тази посока. 

Няма зла умисъл от страна на хората от музея, това е  тип мислене, един особен синдром на ориентализъм в  мисленето на европейските културни институции и въобще на европейския човек, когато става въпрос за източно християнство. Това не е от сега, това е дълъг период, в който източното християнство се е възприемало със силно ориенталско влияние, защото не се вписва с католическата и протестантска традиция. 

Това за съжаление е основната , дълбока, културна причина в мисленето на  организаторите от музей като Лувър да поставят източно християнско изкуство в отдел за ислямско изкуство. Това не е направено със зла умисъл, нека не се заблуждаваме, това е тип мислене, което се възприема като проблемно от сериозните изкуствоведи. Всеки, който се е занимал с византийска естетика, история на Византия,  на източната християнска култура знае, че такива пришивания са неуместни в по-широк културологичен план. Но за съжаление, такъв рецидив се случи.

  И някои реакциите сега,  които са в  посока, след като е Лувъра, на всяка цена трябва да сме там и това  може да се тълкува като  дълбок провинциален комплекс. Кои сме ние, кой е Светия синод, че да отказва покана на Лувъра, ние трябва на всяка цена да сме там. Това според мен е неправилно,  и когато става въпрос за сериозни аргументи, независимо дали е Лувъра, института Гети, или Ню Йорк, или където и да е, ние би трябвало да имаме някакво национално самочувствие, което в  случая беше подплатено с аргументи. 

От културологична гледна точка всички култури си взаимодействат и съжителстват, но когато изведено  в една изложба, която  показва един травматичен за нас, българите, период, добре е да имаме някаква базистна чувствителност. Иначе се превръщаме наистина в дълбоко провинциализира в реакциите си общност.

Цялото интервю с Пламен Сивов е в звуковия файл. 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Преге" - предаване за света на книгите, 24 - 30 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 24.08. 2024 бяха представени следните заглавия Рубрика „Напълно непознати“ Емил Зола. Врящото гърне. 514 стр., 7А, Колибри, 2024. Изабела Малдонадо. Шифърът. 384 стр., 4А, Сиела, 2024. Антъни Хоровиц. Близо до смъртта. 384 стр., ок. 5А, Еднорог, 2024. Джоджо Мойс...

обновено на 26.08.24 в 18:31

"Приземяване" в Стария град на Националните есенни изложби

Националните есенни изложби в Стария град стартират по традиция на 1 септември. Тази година общата платформа за работата на творците от сферата на изящните изкуства е "Приземяване".  Директор и куратор на арт форума е проф. д-р Галина Лардева, според която  участниците не следват  определен надслов, а го интерпретират. "Със сигурност в съвременния..

публикувано на 26.08.24 в 10:43

Книга като добро прекарване в меланхоличен сън

"Момчето, което завърза луната за земята" е новият роман на писателя Мартин Касабов. Той се появи на книжния пазар с печата на издателство "Жанет 45". Авторът е  роден през 1991 г. в Пловдив. Работи като книжар и редактор. Има кратки разкази, публикувани в списанията "Страница" и "Култура". Писал е рецензии за периодични издания и сайтове - Портал..

публикувано на 26.08.24 в 10:22

Изложба показва битката на Казахстан с ядрените оръжия

В Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив ще бъде открита фотоизложба, посветена на Международния ден за действия срещу ядрените опити - 29 август и 33 години от закриването на Семипалатинския ядрен изпитателен полигон. Той е първият в СССР и един от трите най-големи ядрени полигона в света. В продължение на 40 години на..

обновено на 26.08.24 в 08:41

В "Срещите" - за не/възможното бъдеще

Тази събота "Срещите" ви предлагат разговор по книгата на британския журналист Хеймиш Макрей "Светът през 2050 година". Събеседник е журналистът и създател на "Дигитални истории" Георги Караманев. Как ще изглежда светът през 2050 година? Какво влияние ще окажат на нашето глобално общество сложните сили на промяната – демография, околна среда,..

обновено на 24.08.24 в 09:10