Левски означава, че все пак имаме бъдеще!

Може би, защото и тогава, когато великият гений е отдал живота си, ние също сме били разделени. Но все пак, не можем да твърдим, че неговото време е било велико, а нашето – мерзко, коментира известният историк проф. Андрей Пантев.

Левски е самотник като всички легендарни герои. Преклонението пред тях става доста по-късно, показва историята.  

Левски умира нещастен. Все пак, имал е такава съдба, поради която не е доживял да види сбъдната мечтата си.  Защото има много примери на доживели, но разочаровани герои. Апостола също се е питал – дали си струва? Героите също са човешки същества. 

Но Левски става идол, именно защото не се е „реализирал“ след Освобождението. Не можем да си го представим като депутат, министър, губернатор...  Затова той остава мъченик, емблема и герой, пред който се прекланяме. Неговата тиха дейност е неговото величие, а не ако беше, примерно, като Робин Худ, каза проф. Андрей Пантев.

Все пак, има я България, а този свят човек е събрал в себе си най-възвишеното от онази епоха. Левски означава, че все пак имаме бъдеще, не сме чак толкова за себеомерзение.

И, може би, нашите внуци някой ден ще направят нещо, за което ние ще ги гледаме „от небето“ с одобрение и дори възторг, завършва с надежда големият български историк.