Нормата е най-важното нещо от древността до днес

Отминалото време в голяма степен се компрометира или напротив – смята се за „едно щастливо време“. Приказките започват така „Имало едно време...“, а какво е имало, зависи от позицията на разказвача към това време, каза авторът на книгата "Шепотът на гигантите" проф. Иван Маразов. Тя е посветена  на две митични раси: гигантите и джуджетата. Митът използва антропометрична хипербола, за да  изяви принадлежността към свят, в който  аномалията и нарушаването на нормата е правило. Въз основа на сравнения, главно от индоевропейската митологична традиция, в книгата е направен опит да се възстанови една съществена част от тракийския фолклор. 

В различните култури гигантите, титаните,  исполините, великаните, се наричат по различен начин. Те са по-големи от днешните хора, тъй като еволюцията често се представя като деволюция, т.е. – от по-голямото – към по-малкото.

Когато например, на  един от трите полуострова на Халкидики, които на времето са били Тракийска земя, са намирани големи кости, вероятно на праисторически животни, гърците са смятали, че те принадлежат на гигантите. Именно на този полуостров на полето Флегра, което означава „опожарено“, според древните гърци, се е развивала битката между  боговете и гигантите  за  това кой ще управлява Света.  Гази гигантомахия се е представяла именно в земите на траките.

Тук са обитавали и циклопите,  преди да отидат на други места.

По думите на проф. Маразов, гърците са изнасяли всички неприятни същества, които биха могли да бъдат заплаха за техния свят и които са асиметрични същества – големи, многоръки, еднооки, многооки, с антиповедение. 

Винаги са ги изнасяли от техния свят на периферията.

Затова и често траките били сравнявани с тези митични същества. Чуждият винаги си е чужд и той трябва да проявява  черти, които са точно обратните на това, което сме ние.

Ако ние се отнасяме критично към българския етнос, което изглежда е свойствено за нашия народ – да бъде по-критичен към себе си, всички онези лоши черти, които гърците са приписвали на траките, могат да бъдат приписани на нас.

За гърците например, когато представяли на театралната сцена тракиец, той винаги мирише на чесън, пиян е, говори несвързано и само със съгласни  и винаги, разбира се,  е готов за любов. Това е образът на чуждия, който е създаден от гърците и в който те въплъщават траките.

 Гърците именно са извели тази етнографска особеност в принцип – противопоставянето между гърци /т.е. цивилизацията/ и варварите.Този процес не е приключил до днес. Европеецът винаги е със самочувствието, че е повече от останалите народи, въпреки, че уж е толерантен. И вие сте забелязали, че когато стане атентат в някоя арабска страна, при който загиват 200 души, не обръщат внимание. Но ако загине един човек в Европа, това вече е трагедия. Т.е. това деление не е завършило и до днес.

Ние не можем да видим другия свят. Двата свята са взаимно невидими. Но ние чуваме неговия шепот.

И пак в Тракия, според древните гърци, са живели и  пигмеите – малките хора.Това племе е войнствено, в услуга на дребното.

Като хора, в чиито вени тече тракийска кръв, трябва да се осъзнаваме така, че да бъдем нормални хора. Да не се смятаме нито за гиганти, но и в никакъв случай да не приемаме, че сме пигмеи.  Нормата е най-важното за архаичния човек, но тя е и най-важното за съвременния човек.

Интервюто – от звуковия файл: