Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Великите европейци - Дейвид Ливингстън

През 40-те години на 19 век пътешественикът Дейвид Ливингстън е срещнал съдбата си – отива като мисионер и лекар в Африка, където първо намира живота, а накрая оставя сърцето си. 

От Куруман, където се установява отначало, Ливингстън прави преходи на север да търси място за своя мисия и попада в Маботса, село, тероризирано от лъвове. Те ядат биволите и овцете на местните, заплашват и хората. Като храбър шотландец и единствен бял с пушка наоколо, Ливингстън повежда мъжете на лов. В храстите вижда лъв, стреля, но само го ранява. Разяреното животно скача върху стрелеца, събаря го, захапва го за лявото рамо и, както Ливингстън описва: „Разтърси глава, както териер си играе с плъх”. Костите му са счупени, плътта разкъсана, но той оцелява и да го откарат да се лекува 200 километра на юг, в мисията на семейство Мофат. Там Дейвид среща втората си голяма любов след Африка, дъщерята на Робърт Мофат - Мери. 

Ливингстън отива в Африка заклет ерген. Първо, защото мисията му е тежка и като джентълмен смята, че не бива да подлага крехката си съпруга на изпитанията, свързани с природата, животните, хората и болестите. И второ – не е срещнал нито една жена, която да го омае ако не с красота, то с ум и други ценни женски качества. Но в Африка разбира, че без жена е по-зле. Освен, че обикаля да лови души и да изследва нови за белия човек места, той се оказва е зает с домакинска работа. На всичкото се чувства и все по-самотен, затова, щом лъвът го сдъвква и се оставя на грижите на семейство Мофат, заглежда се по голямата им дъщеря – Мери. Тя е „малко, дебеличко чернокосо момиче, което е здраво и е всичко, което искам” – пише Ливингстън. Да, Мери е родена в Африка, познава опасностите и мисионерския живот, добре образована е, включително в Англия, има дори чувство за хумор. Така че когато Дейвид поставя ребром въпроса под едно плодно дърво в градината, чува радостно „да”.
 Двамата се женят и, вместо на меден месец, тръгват на експедиция в пустинята Калахари. В следващите 18 години Мери ражда 6 деца и подпомага мисионерската дейност на Ливингстън, но е с него и в голяма част от пътешествията му. Когато през 1862 умира от малария, той е силно съкрушен.


Когато през 1813 Дейвид Ливингстън се ражда в Блентайър, Шотландия, нищо не подсказва, че това е най-прочутият британски пътешественик на 19 век и последната голяма фигура от епохата на Великите географски открития. Семейството е бедно и силно религиозно. На 10 момчето напуска училище и работи по 14 часа на ден във фабрика за памучни платове. С парите не само подпомага семейството, но и спестява, за да учи. Започва с латински сам и нощем, а след година чете в оригинал Вергилий и Хораций. После хваща ботаника, зоология и геология. 

Книга на мисионер в Китай го вдъхновява да завърши медицина и сам да отиде в Далечния Изток. След 14 години работа във фабриката, има пари да изучи медицината в Глазгоу и се свързва с Лондонското мисионерско общество. Не заминава за Китай обаче, а среща Робърт Мофат, който обръща погледа му към Африка. Ливингстън пристига там през 1840, бързо се сприятелява с хората от няколко местни племена, научава езика на едно от тях и, освен, че опитва да ги покръсти, помага им като лекар. В интерес на истината, той не е особено успешен мисионер. Най-голямото му постижение е покръстването на вожда Сечеле, който дори официално се отказва от езическите церемонии за дъжд и четири от петте си съпруги. Това създава проблеми обаче, защото настъпва суша, племето обвинява вожда, а той се връща към задълженията си. Една от „бившите” му жени пък забременява и става ясно, че Сечеле е разделен с тях само денем, не и нощем. 

Тези и други фактори карат Ливингстън да се откаже от пряката мисионерска дейност и да изследва Африка, за да открие пътища за навлизането на много мисионери. Девизът му е: „Християнство, търговия, цивилизация”. Към средата на 19 век централните зони на картата на Африка са огромно бяло петно. Ливингстън започва с поход през Калахари на Север, после завива на Запад и стига до Луанда, днешна Ангола. Оттам тръгва към другия бряг и става първият бял човек, пресякъл континента от Запад на Изток, открива и ред планини, реки, езера. Най-прочутото му откритие е водопадът Виктория на река Замбези. После се връща в Англия, пише книга, която се превръща в бестселър по света и получава силна подкрепа, включително правителствена, за втора експедиция. 

Нейната цел е да се открие място, най-вероятно езеро, където реките Конго и Замбези или техни притоци се сливат, тоест, да се намери удобен воден път за транспортиране на християнство, стоки и цивилизация между двете крайбрежия. Ливингстън смята също, че така ще се сложи край на ужасяващата търговия с роби, която опустошава черния континент. Воден път обаче няма, Ливингстън страда, популярността му спада и вече по-трудно финансира третата експедиция, чиято цел е да намери изворите на Нил. Както и досега, той минава през ред опасности, става свидетел на масово клане на роби и изчезва от света за 6 години. Преживява малария, сънна болест, дизентерия и има ужасни тропически язви на краката. Пристига в Уджиджи, за да разбере, че очакващите го там провизии и лекарства са разграбени. 

Но когато вече е напълно отчаян, появява се британският журналист Хенри Мортън Стенли, изпратен с неограничен бюджет от американски вестник да открие знаменития пътешественик, когото вече мнозина смятат за мъртъв. „Д-р Ливингстън, предполагам” – казва Стенли, когато единствените двама бели мъже на стотици мили наоколо се здрависват. Историята е по-скоро измислена, но красива заради типичното британско чувство за хумор. Стенли носи лекарства и провизии, двамата прекарват месеци в разговори, но Ливингстън отказва да се върне с него в Англия, а продължава да търси изворите на Нил. Така и никога не ги намира обаче. Една сутрин през 1873 двамата му останали африкански помощници намират самия него коленичил до леглото в поза за молитва и мъртъв. 

Сърцето му погребват там, където му е мястото – в сърцето на Африка, а тялото осоляват и изпращат с кораб в Лондон. Така най-после великото пътешествие на Дейвид Ливингстън наистина свършва и той е погребан с огромни почести в Уестминстърското абатство.



Още от категорията

Заедно сме в инициативата "Оставам си вкъщи"

Представяме поредната среща в инициативата  #оставамЕСивКъщи   с Европейска столица на културата.  Пловдивските културни институти си подават ръка по идея на зам. кмета по култура Пламен Панов. За новите идеи информира Виктор Янков, зам. директорът на фондация „Пловдив’2019“.   Инициативата на Европейска столица на културата „Оставаме си..

публикувано на 07.04.20 в 10:45

Людмила Сугарева - 50 години в ефир и 21 с предаване "Срещи"

"Не достигнах там, където исках, но пристигнах там, където имах нужда да бъда" , този цитат  от "Галактическия стопаджия"  използва Людмила Сугарева за навършването на 50 години в ефира на Радио Пловдив и 21 години от предаването и "Срещите" - всяка събота от 9 часа. И двете годишнини са точно на 6 април. Всичко се променя, технологиите,..

обновено на 06.04.20 в 15:18

Пловдивската опера в афиша на проекта "Заедно в кризата"

Държавните музикални културни институции, обединени в любовта към изкуството и грижата към публиката си, създадоха общ афиш "Заедно в кризата" за своите онлайн излъчвания и инициативи. Колективният талант и енергията на над 3500 артисти и музиканти са събрани заедно в едно с грижа за опазване на духовното здраве на България. Опера Пловдив..

обновено на 06.04.20 в 15:17

Пещера обяви ученически конкурс “Никога повече война”

Библиотеката към Читалище “Развитие-1873” в Пещера покани учениците от 7 до 12 клас да участват в конкурс за есе, посветено на 75 годишнината от края на Втората световна война. Съорганизатор на литературната надпревара е и местният Съюз на офицерите и сержантите от запаза и резерва. Националният конкурс носи името “Спас Зафиров” и се провежда..

публикувано на 06.04.20 в 14:58

"Извънредни мисли" - неизвестността е напрежение

„Извънредни мисли“ е една кратка форма на близост, която си позволяваме във времето на изолация, чрез ефира на Радио Пловдив. Споделяме мисли, тревоги, надежди... Надничаме в чуждата самота, а в своята се вглеждаме дълбоко. Всеки от участниците в рубриката,отговаря на три въпроса:  Как се казвате и къде се намирате в момента? Какво..

обновено на 06.04.20 в 14:20