Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Великите европейци - Плотин

Твърди се, че преди смъртта си великият античен философ Плотин казва: „Е, сега вече ще се опитам да слея божественото в мен с божественото във Вселената”. Дано да го е казал наистина – не само защото звучи красиво, а и защото думите някак концентрират основния смисъл на цялата негова философия.

Плотин да не се бърка с Платон. Той живее 6 века след него, роден е в Египет, а не в Гърция и не е сигурно, че е точно грък, преподава в Рим, а не в Атина и не пише диалози. Плотин смята себе си просто за тълкувател и продължител на философията на Платон и не си дава сметка, че създава нещото, през 19 век наречено „неоплатонизъм”. Стойността на Плотин като мислител е огромна и то за развитието не само на западната християнска теология и цивилизация, за идеите на Ренесанса, за немския класически идеализъм или романтизма, а и за исляма, юдаизма, паганизма и различни мистични учения. Примерите за силното му влияние са Един от най-ярките е, че именно от неговите книги с учението на Платон се запознава Свети Августин, а вече оттам той се обръща и към християнството. Най-странното е обаче как философията на Плотин успява да вдъхнови не просто различни, а често противоречиви мисловни и духовни движения. Император Юлиан II, Юлиан Отстъпника, през 4 век опитва да върне империята към нещо като неоплатонически еленизъм. Идеи на Плотин се вплитат и в сунитските, и в шиитските течения на исляма. Средновековни еврейски философи като Маймонид и Ависеброн са заинтересовани от идеите на Плотин за природата на злото. През Ренесанса, под патронажа на Медичите, във Флоренция се създава академия, в която става смесването на християнските идеи с тези на платонизма, включително чрез преводите, които Марсилио Фичино прави на книгите на Плотин. За живота на Плотин се знае малко и то идва от ученика му Порфирий. Той сглобява и издава посмъртно в книгата „Енеади” разхвърляните бележки на любимия учител. Енеа на гръцки е „група от девет” и заглавието идва оттам, че Порфирий разделя текста на 6 глави от по 9 части. Самият Плотин не се захваща с тази работа в края на живота си заради твърде лошото зрение и защото мрази да редактира. Но Порфирий се справя, въпреки огромните трудности, свързани както с хаотичния характер на бележките, така и с почерка на учителя, който Порфирий нарича „зверски”. Плотин не разделя думите където трябва и не се вълнува от правописа, но пък в „Енеади” брилянтно се доразвива космологията на Платон, идеята му за върховната истина, принципът, който съществува извън нашите сетива и материалния свят изобщо. Плотин нарича този принцип „Едно” или Абсолют, той е изначален, съществува вечно и не може да бъде унищожен. Той дори не може да се назове и опише с думи, най-близкият етикет за него е „Божествен ум”, а Плотин го свързва също с „Доброто” и „Красотата”. Доколкото е извън всякакви атрибути, Едното е източникът на света, но не чрез акт на сътворение, защото дейността не може да се припише на някой, който е неизменен и неизменим. Но как си обясняваме тогава съществуването на света и всичко в него? Множественото не може да съществува без простото, казва Плотин. По-несъвършеното трябва да произхожда от по-съвършеното. Така че онова, което наричаме Сътворение, произхожда от Абсолюта или Едното като фази на намаляваща перфектност. Оттам се извежда и концепцията за единното, което гледа себе си, но без да се раздвоява. Може би по-лесно ще схванем идеята с примера за човешкия ум. Според Плотин: „Когато разсъждавам за ума си, аз познавам своя ум, но го правя с помощта на самия ум…..Тоест, въпреки, че умът е един, той се раздвоява на субект и обект, на ум мислещ и ум мислен.  Но как това е възможно, как той може да съхрани в себе си единството? Възможно е, ако има Едно, което е по-висше от този ум.”

В пълно съответствие с философията си, Плотин питае огромно недоверие към света, смята видимото съществуващо за лош образ на съвършеното Едно, което е „истинската част на истинското – да бъдеш”. Това отношение има включително към собственото си тяло и живот. Когато ученици искат да поръчат портрет на учителя, той отказва. Не коментира също произхода и семейството си, детството или други спомени. Все пак някои неща за Плотин се знаят. Той емира през година 270 на 66, тоест, роден е през 204 или 205, в град Ликополис, Горен Египет, място, днес е неизвестно. Смята се, че Плотин е гръцки, но не е сигурно. За ранните му години не се знае нищо, вамираме го чак на 27 в Александрия, зает да търси висшата мъдрост. В прочутия античен център на знанието той обикаля много учители, но се разочарова от всички, но когато чува Амониус Сакас, заявява: „Това е човекът, когото търсех”. И остава при него 11 години. Не му стига обаче. Плотин е на 38, но решава, че има огромно неизучено поле на Изток, при персийските и индийските мъдреци. В желанието си да ги срещне, той се включва в армията на император Гордиан III. Походът в Персия обаче е провал, а Плотин има много опасни приключения, докато се добере до цивилизованата Антиохия.

Съмнявам се, че в безславното си измъкване  от Персия Плотин е зает да се среща с персийски мъдреци, но скоро отива в Рим и сам се превръща в мъдрец и учител. Там създава школа, има млади ученици като Порфирий, слушат го сенатори и други фигури от римския обществен живот, сближава се и император Галиен. Плотин опитва да изкрънка от императора пари, за да направи Платонова философска школа в изоставено имение в Кампания, но не получава финансиране. Друго имение в същата провинция обаче му подарява приятелят му Зетос и там Плотин се оттегля от света, за да прекара последните си месеци. По това време любимият му ученик Порфирий е в Сицилия, но при него е Евстохий, който свидетелства за последните му думи, онези за сливането на божественото в мен с божественото във всичко. Евстохий разказва обаче и как вижда една змия да влиза, да минава под леглото, където лежи Плотин, а после да излиза през дупка в стената. В същия момент философът умира. Разбира се, съвършената мъдрост винаги намира дупка в стената, през която да се измъкне от този несъвършен живот.


Още от категорията

В "Срещите" разговор за светците и светостта

В обърканото ни време, в дните ни - дни на война, „Срещите” ви предлагат разговор за святостта и светците. Защото, тя святостта, е вложеният в човека стремеж за усъвършенстване. Гости на  предаването - Петко Атанасов и Петър Граматиков. И както казва Чоран: "Интересен е пътят, по който един човек се отказва от себе си, за да поеме кръста на..

обновено на 28.11.20 в 09:17

"Глина" - новият български роман

"Създадена от огъня на думите и пръстта на историята, „Глина“ е книга за любовта като съзидание и наказание. За ревността като проклятие. За мистичната сила на един майстор, който ведно с глината вае съдбата си." Срещаме ви с Виктория Бешлийска - автор на блога "По дирите на думите"  ( Words Do Worlds) и инициативата "Обичам българските..

обновено на 27.11.20 в 14:48

"Извънредни мисли" - носталгия с надежда

По време на карантината през пролетта, излъчихме 28 епизода от поредицата “Извънредни мисли”. Това е рубрика, провокирана от новите изпитания на времето, в която всеки събеседник отговаряше на три въпроса. На прагът на втората карантина за 2020-та ви срещаме с още от извънредните мисли на още много наши събеседници, развиващи се в..

обновено на 27.11.20 в 12:40

Ще бъде сложно и трудно, но по-добре да спрем за малко

Във времето за култура, в което тя все повече си виртуализира и намалява, как се справя с липсите пловдивската  джаз певица Мирослава Кацарова.   Много трудно се справяме артисти, които сме свикнали да излизаме на сцена и да общуваме с публиката, никога не сме подозирали, че ще живеем в такова време, това е много ощетяващо.   Но певицата..

публикувано на 27.11.20 в 11:26

X-та Нощ на учените в МУ -Пловдив ще бъде изцяло онлайн

Вълнуваща и различна Нощ на учените 2020 обещават от Медицинския университет в Пловдив. Те за десета година ще бъдат част от  Европейската Нощ на учените  – мега събитие, което по традиция се провежда едновременно в около 300 града в цяла Европа и по света.  През 2020 г. значимостта на науката прогресивно нарасна в обстановката на пандемията..

обновено на 27.11.20 в 07:55