Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Великите европейци - Плотин

Твърди се, че преди смъртта си великият античен философ Плотин казва: „Е, сега вече ще се опитам да слея божественото в мен с божественото във Вселената”. Дано да го е казал наистина – не само защото звучи красиво, а и защото думите някак концентрират основния смисъл на цялата негова философия.

Плотин да не се бърка с Платон. Той живее 6 века след него, роден е в Египет, а не в Гърция и не е сигурно, че е точно грък, преподава в Рим, а не в Атина и не пише диалози. Плотин смята себе си просто за тълкувател и продължител на философията на Платон и не си дава сметка, че създава нещото, през 19 век наречено „неоплатонизъм”. Стойността на Плотин като мислител е огромна и то за развитието не само на западната християнска теология и цивилизация, за идеите на Ренесанса, за немския класически идеализъм или романтизма, а и за исляма, юдаизма, паганизма и различни мистични учения. Примерите за силното му влияние са Един от най-ярките е, че именно от неговите книги с учението на Платон се запознава Свети Августин, а вече оттам той се обръща и към християнството. Най-странното е обаче как философията на Плотин успява да вдъхнови не просто различни, а често противоречиви мисловни и духовни движения. Император Юлиан II, Юлиан Отстъпника, през 4 век опитва да върне империята към нещо като неоплатонически еленизъм. Идеи на Плотин се вплитат и в сунитските, и в шиитските течения на исляма. Средновековни еврейски философи като Маймонид и Ависеброн са заинтересовани от идеите на Плотин за природата на злото. През Ренесанса, под патронажа на Медичите, във Флоренция се създава академия, в която става смесването на християнските идеи с тези на платонизма, включително чрез преводите, които Марсилио Фичино прави на книгите на Плотин. За живота на Плотин се знае малко и то идва от ученика му Порфирий. Той сглобява и издава посмъртно в книгата „Енеади” разхвърляните бележки на любимия учител. Енеа на гръцки е „група от девет” и заглавието идва оттам, че Порфирий разделя текста на 6 глави от по 9 части. Самият Плотин не се захваща с тази работа в края на живота си заради твърде лошото зрение и защото мрази да редактира. Но Порфирий се справя, въпреки огромните трудности, свързани както с хаотичния характер на бележките, така и с почерка на учителя, който Порфирий нарича „зверски”. Плотин не разделя думите където трябва и не се вълнува от правописа, но пък в „Енеади” брилянтно се доразвива космологията на Платон, идеята му за върховната истина, принципът, който съществува извън нашите сетива и материалния свят изобщо. Плотин нарича този принцип „Едно” или Абсолют, той е изначален, съществува вечно и не може да бъде унищожен. Той дори не може да се назове и опише с думи, най-близкият етикет за него е „Божествен ум”, а Плотин го свързва също с „Доброто” и „Красотата”. Доколкото е извън всякакви атрибути, Едното е източникът на света, но не чрез акт на сътворение, защото дейността не може да се припише на някой, който е неизменен и неизменим. Но как си обясняваме тогава съществуването на света и всичко в него? Множественото не може да съществува без простото, казва Плотин. По-несъвършеното трябва да произхожда от по-съвършеното. Така че онова, което наричаме Сътворение, произхожда от Абсолюта или Едното като фази на намаляваща перфектност. Оттам се извежда и концепцията за единното, което гледа себе си, но без да се раздвоява. Може би по-лесно ще схванем идеята с примера за човешкия ум. Според Плотин: „Когато разсъждавам за ума си, аз познавам своя ум, но го правя с помощта на самия ум…..Тоест, въпреки, че умът е един, той се раздвоява на субект и обект, на ум мислещ и ум мислен.  Но как това е възможно, как той може да съхрани в себе си единството? Възможно е, ако има Едно, което е по-висше от този ум.”

В пълно съответствие с философията си, Плотин питае огромно недоверие към света, смята видимото съществуващо за лош образ на съвършеното Едно, което е „истинската част на истинското – да бъдеш”. Това отношение има включително към собственото си тяло и живот. Когато ученици искат да поръчат портрет на учителя, той отказва. Не коментира също произхода и семейството си, детството или други спомени. Все пак някои неща за Плотин се знаят. Той емира през година 270 на 66, тоест, роден е през 204 или 205, в град Ликополис, Горен Египет, място, днес е неизвестно. Смята се, че Плотин е гръцки, но не е сигурно. За ранните му години не се знае нищо, вамираме го чак на 27 в Александрия, зает да търси висшата мъдрост. В прочутия античен център на знанието той обикаля много учители, но се разочарова от всички, но когато чува Амониус Сакас, заявява: „Това е човекът, когото търсех”. И остава при него 11 години. Не му стига обаче. Плотин е на 38, но решава, че има огромно неизучено поле на Изток, при персийските и индийските мъдреци. В желанието си да ги срещне, той се включва в армията на император Гордиан III. Походът в Персия обаче е провал, а Плотин има много опасни приключения, докато се добере до цивилизованата Антиохия.

Съмнявам се, че в безславното си измъкване  от Персия Плотин е зает да се среща с персийски мъдреци, но скоро отива в Рим и сам се превръща в мъдрец и учител. Там създава школа, има млади ученици като Порфирий, слушат го сенатори и други фигури от римския обществен живот, сближава се и император Галиен. Плотин опитва да изкрънка от императора пари, за да направи Платонова философска школа в изоставено имение в Кампания, но не получава финансиране. Друго имение в същата провинция обаче му подарява приятелят му Зетос и там Плотин се оттегля от света, за да прекара последните си месеци. По това време любимият му ученик Порфирий е в Сицилия, но при него е Евстохий, който свидетелства за последните му думи, онези за сливането на божественото в мен с божественото във всичко. Евстохий разказва обаче и как вижда една змия да влиза, да минава под леглото, където лежи Плотин, а после да излиза през дупка в стената. В същия момент философът умира. Разбира се, съвършената мъдрост винаги намира дупка в стената, през която да се измъкне от този несъвършен живот.


Още от категорията

Емилия Арабаджиева с живопис във "Възраждане"

В галерия "Възраждане" се открива изложба живопис „Годишните времена“ на Емилия Арабаджиева.  В пейзажите и натюрмортите с четирите годишни сезона,  тя не търси солиращи моменти и бравурност в живописването, а почтено, красиво и скромно ни поднася своите ясни послания за природната възвишеност на Божия свят, казва галеристката Красимира Алексиева...

публикувано на 09.03.21 в 07:26

"Ежедневности" от карантината и с подкрепа за болни деца

Разкази от действителни случаи по време на ковид-карантината – това е съдържанието на четвъртата книга на учителя от СУ „Георги Брегов“ Пазарджик Илия Михайлов. Тя се казва „Ежедневности“ и за нея Михайлов споделя:  „Имат отенък на карантинни настрония, пандемия и всичко, което исках да оставя зад гърба си от миналата година . С тази книжка..

обновено на 08.03.21 в 17:22

Международно признание за ръченица & бийтбокс

Едно съчетание на  българска фолклорна музика и бийтбокс, спечели международно признание в конкурса "GOLDEN KEYS" 2021 към UNESCO, с  присъдена "Златната диплома" в категорията инструментална музика.  "Дончевска ръченица" е авторска пиеса на акордеониста Калоян Куманов, в която обаче, по невероятен начин се вписва и бийтбоксъра KillaBee (Галин..

публикувано на 08.03.21 в 14:16

Преге - предаване за света на книгите, 06 - 12 март

В предаването за книги на Радио Пловдив на 06.03. 2021г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати “ ( нови книги ) Исабел Алиенде. На жените с обич. 190 стр., ок.3А, Колибри, 2021. Казуо Ишигуро. Клара и слънцето. 310 стр., ок. 4а, Лабиринт, 2021. Тарин Фишър. Оичай ме с лъжа: Опортюнистката. 256 стр.,..

публикувано на 08.03.21 в 10:32

Вени и Аглея със среща на картини и музика за 8-ми март

В зона "Култура" представяме творческата среща Little ladies , посветена на Деня на жената, 8-ми март - с две очарователни момичета, художничката Венета Павлова и Аглея Канева от НУМТИ - Пловдив. Тази вечер се открива изложбата с картините на Вени, и ще звучат джаз песни в изпълнение на Аглея, в арт галерия AK glass of wine-Пловдив. Основното е..

публикувано на 08.03.21 в 09:18