Ние подценяваме българския туристически продукт

Той уточни, че се намираме извън сезон и голяма част от фирмите не са работили или не са имали назначен персонал. Някои от фирмите са се ориентирали директно към съкращаване, други все още не са назначили персонал, а трети директно са се възползвали, доколкото са имали възможност,  от тази мярка.

"Планирани са обаче и други мерки, които все още не са влезли в сила. Очакват се грантови схеми между 5 000 и 20 000 лв да бъдат заделени за фирми. Има и схеми чрез кредити за осигуряване ликвидност на фирмите. Те са насочени към физическите лица, когато могат да взимат безлихвен кредит в размер 1500 до 4 500 лв, които да изплащат в рамките на пет години"

 По думите на Драганов, съществуват варианти, които не са лоши и могат да се ползват, В същото време българският туризъм остава недооценен.

Драганов посочи, че  доброто  решение е да се обърне внимание към българския пазар и да се изкупува  основно българска селскостопанска продукция, месни и млечни произведения, които са на една ръка разстояние от българския туризъм. Като аргумент той подчерта, че  през миналата година около 12 млн  чужденци са преминали през нашите пътища и голяма част от тях са били настанявани за нощувки.  Но те са консумирали гръцки краставици, турски домати, македонски ябълки и банани от Колумбия.

"Навсякъде в ЕС обаче, ако  съответната страна  произвежда круши, сиропите са от круши, сладката са от круши, т.е. от това, което се произвежда на място и те се гордеят с това. Така създават и работни места, и подобряват местната икономика", подчерта Драганов.

Драганов заяви още, че Институтът за анализи и оценки в туризма  работи по  подготовката на един уеббинар, който ще се проведе  на 8 април, заедно с Националния борд по туризъм и  Българския туристически съюз. На него ще бъде предложена харта на българските туристически предприятия. Тя ще бъде обърната към България на принципа „Ние купуваме е от вас, вие купувате от нас“. Целта  е да се  помогне на българските производители.

"Около 20  млн българи  годишно обикалят страната, т.е. всеки българин пътува в рамките на България около 3,7 пъти. Сега е времето българският туристически бизнес да се обърне към българските производители и вината, бирите и т.н. да бъдат  в голямата си част български. Така ще помогнем и на онези други  български производители, които произвеждат, но не могат да лансират продукцията си навън.  Имаме достатъчно капацитет да си помогнем един на друг и се радвам, че това го подкрепят и управляващите, и от опозицията".

Драганов подчерта,  че хотелите и ресторантите могат да получат ваучери, с които да се разплащат с българските производители за стока, която е с много добро качество. Туристическите бизнес паркове са въпрос на философия. Когато един народ разбере, че трябва да храни сам себе си и че този народ се състои както от хотелиери и ресторантьори, и от производители на мляко, месо и зеленчуци, и това бъде постигнато като съчетание, ще имаме добрите примери на успелите държави, заяви Драганов.

Той бе  категоричен, че ако тази криза ни накара действително да се обърнем към нашето селско стопанство и то стане основен снабдител на българския туризъм, тогава ще има много повече състоятелни българи, които ще могат да си позволят почивки и в България. Сега те са едва около 2%

"Българите в известна степен подценяват българския туристически продукт такъв, какъвто го предлагаме на международния пазар. Работим с 32 000 туристически агенции от целия свят. Ползваме обаче задния квартал на българския туризъм. Трябва ни силно Министерство на транспорта, силно Министерство на туризма и всичко е въпрос на инструментариум и политики".

Цялото интервю чуйте от звуковия файл: