„Гергьовден е един от най-комплексните празници в българския съвременен и традиционен календар. Той е едновременно и личен, и местен, и национален, и военен и семеен. Макар че от гледна точка на християнството, св. Георги не е най-важният светец, от гледна точка на традиционния календар, Гергьовден е централен празник. Заедно с Димитровден те разделят годината на две.“ Това подчерта етнологът д-р Лина Гергова от Института за етнология и фолклористика при БАН.
По думите й, чрез богатата си символика и по линия на личните преживявания, той преминава и като празник на много именници, на много села и градове и като празник на нашата армия и на всеки войник поотделно.
Образите на св. Георги са много.
Убиването на змея представя ритуалното преборване на природните сили, пускането на водата, опитомяването на природата.
Отделно от това, св .Георги е светец-войн и в този си образ е покровител на армията.
По времето на социализма празникът се очертава най-вече като празник на овчаря, на скотовъдеца. Тогава се правят много професионални празници, на база на по-разпространените и традиционните празници, с опитите те да бъдат освободени от религиозното. И досега в съзнанието на много хора представата за празника е свързана най-вече с трапезата и поднесеното агнешко.
Според д-р Гергова, днес не сме се отдалечили много от ритуалността на празника, но тя не е толкова публична. Затова повече внимание се отдава на гражданската страна на празника и това е жест към миналото, тъй като по времето на социализма Гергьовден не е бил празник на храбростта и на Българската армия. Той е възстановен в това си качество в началото на 90-те и постепенно така започва да се изгражда метафората на непобедимата Българска армия от царското време.
„Във всеки един момент е имало такива исторически процеси, които изваждат някакви сегменти от българското и те стават по-видими и по-потребни. Така например Гергьовден като празник на града, се отбелязва в стотина селища в България и това е процес, който върви от последните 30 години“, заяви д-р Гергова.
Наблюдава се развитие, което на пръв поглед изглежда традиционно, връщане към корените, но то е напълно модерно и характерно за нашата българска съвременност.
Гергьовден ни помага да отличим обществото от общността.
Общността е в семейството събрано около трапезата и агнешкото, или в малкия град на събора. А обществото е по-скоро по телевизията, в медиите и на парада в София. Там армията обединява българите и ги кара да се чувстват като нация. А обичаите, ритуалите в които всеки участва лично, изграждат интимността на общността.
В днешните условия на ограничение празникът се осъществява успешно и във виртуалното пространство.Чуйте интервюто от звуковаия файл:
Политическите въпросителни на лятото обсъждаме в програма "Точно днес" със социолога от ЕСТАТ Иво Желев. Той прогнозира и възможностите за изпълнение на третия мандат и дали новите избори са неизбежни. По думите му вече е ясно, че в този парламент не може да се произведе нищо работещо. "Нито има възможности за мнозинство, нито обща воля, нито..
Пожарите наситиха новините, хората изгубиха домовете си, държавата ще даде по 1578 лева на пострадалите семейства. Говорим с доброволците, които са на терен при юли. Включване в програма "Точно днес" на Георги Влайков от Аварийно спасяване - Пловдив от мястото на пожара в Карловски регион. Той подчерта, че остават на терена на вече..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив говорим с Манол Пейков, народен представител от ПП-ДБ за поредната му акция, за дарения с код екипировка за доброволците За по малко от 24 часа успяхме да съберем 20 000 лева и днес ще закупим първите необходими атрибути за борба с огъня, каза за Радио Пловдив Манол Пейков. „Говорих с Георги Влайков от..
След второ класиране на 100% Медицински университет - Пловдив изпълни държавния план-приeм. По традиция най-голям интерес има към специалностите "Медицина", "Дентална медицина" и "Фармация". Там се полага и изпит-тест по биология и химия. В програма "Точно днес" говорим със заместник-ректора проф. д-р Веселина Горанова , с коментар на КСК 2024...
С тържествена Света литургия на 18 юли в храм „Св. Николай” започна отбелязването на 187 години от рождението на Васил Левски и Празник на град Карлово. Кметът на общината д-р Емил Кабаиванов, официални гости и граждани положиха цветя и се поклониха пред гроба на Гина Кунчева - майката на Апостола. На площад „Васил Левски“ д-р..