Великите европейци - Led Zeppelin, първа част

Good times, bad times е първата песен от първия албум на британската група „Лед Цепелин”. На обложката е стилизирана снимка от 1937 - катастрофата на цепелина „Хиндербург”. В реалния свят обаче албумът е обратното на катастрофа – истински полет на идеи и талант, които хващат духа на времето за гушата и го вадят на показ върху голямата сцена на живота. И нищо, че британският оловен цепелин летя само 12 години – времето бе достатъчно, за да разбере светът, че гениалността не изчезва, само мени инструментите, формите и лицата си. 

Първият албум на „Лед Цепелин” е записан само за 36 часа и студиото им струва към 1 700 британски лири. Четворката се събира броени месеци по-рано, през лятото на 68-ма, но създава компактен концептуален албум, в който няма хитове, защото целият е един голям хит. Тенденцията да се творят само шедьоври се запазва поне в следващите 3 албума. Неслучайно „Лед Цепелин”, които прекрасно знаят какво правят, категорично отказват да издават сингъли, а „Атлантик рекърдс”, които веднъж си позволяват тази волност, затъват в неприятности.

Наистина Dazed and Confused - замаян и объркан, светът слуша „Лед Цепелин”. Първо критиците не оценяват музиката им, твърде внезапна, нова и тежка е, не пасва на концепциите им. Тогава британска критика сериозно смята, че след малките лудости през 60-те, през 70-те светът ще се върне към „нормалността” на по-класическите форми. Поколението на битниците и хипитата вече е уморено от неуспешни бунтове, смятат те, а обществото иска спокойствие, не нови шокове. Е, добра концепция, но с малка грешка - реалността. Критиката забравя, че край батковците от 60-те се навъртат млади вълчета, чиито вкусове ще определят следващото десетилетие. Те не искат, а жадуват нови шокове – и когато чуват „Лед цепелин” 1, веднага се влюбват. Така че, напук на критиката, албумът е огромен успех на пазара.

Това още е блус, но вече е и нещо отвъд блуса. Още е рок, но е отвъд рока. Още носи келтски и други фолк елементи, но скрити в тъканта на музика, сама превърнала се в мит. „Лед Цепелин” още е просто група с вокал, китара, бас и барабани, но вече е отвъд революцията на „Бийтълс”, над познатото мислене и познатото звучене. „Исках да правим музика от светлина и сянка” – казва Джими Пейдж. И те наистина го правят. Играта на светлосенките е във всяка композиция - в смяната на бавно с бързо темпо, в преливането от нежна мелодичност към шумни дисхармонии, в „диалозите” на китарата с вокала и обратно. Тя е в начина, по който нежният звук на класическата китара на Джими Пейдж се превръща в звук на могъщ режещ трион; в текстовете на Робърт Плант, в сценичното му поведение и фантастичния му маниер на пеене; в лекотата, с която Джон Пол Джоунс прескача от здравото дърпане на дебелите басови струни към нежното докосване на клавишите на „Хамонд” органа; в гръмовната динамика, с която фурията Джон Бонъм държи ритъма под и над всичко това.

Всичко започва като обикновена приказка – едно момче среща друго, двамата викат още двама и създават най-великата рок група в историята. Първата среща е през лятото на 1968 между Джими Пейдж и Робърт Плант. Джими се оказва собственик на правата и задълженията на разпадналите се „Ярбърдс”, има договор за турне в Скандинавия, но няма как да го изпълни без група, така че търси музиканти, които да паснат на концепцията за светлосенките. С парите от „Ярбърдс” той си е купил луксозна лодка на Темза и кани там вокалиста Робърт Плант. Приятел му го препоръчва, после Джими го слуша в някакъв клуб и е в огромен възторг и смут едновременно. „Бях притеснен, че той вероятно има някакъв лош проблем с характера. Иначе не можех да си обясня, че пее така фантастично, а още не е прочут” – спомня си той. Но срещата е страхотна, Пейдж и Плант се разбират прекрасно в музикално отношение, освен от гласа и пеенето на Робърт, Джими е в луд възторг и от страстта му към митологията, както и специално към „Властелинът на пръстените” на Толкин. Двамата фактически създават ядрото на „Лед Цепелин”. После Пейдж води басиста Джон Пол Джоунс, когото познава от времето, когато и двамата са успешни студийни музиканти, а Плант води барабаниста Джон Бонъм, с когото е свирил в предишна група. Магията е готова да се роди.

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО СЛЕДВА!