Посттравматичният синдром води до погрешни стратегии

Поддържам един консултатитивен телефон и сега, когато вече виждаме светлина в тунела, хората, които се обаждат с проблеми, стават все повече. Това е очаквано и е т.н „постстресов синдром“, заяви психологът Иван Игов. 

Той подчерта, че пандемията е предизвикала силен стрес, тъй като хората са изгубили възможността сами да контролират живота си. Голяма част от тях се се почувствали безсилни и объркани.

След първоначалната вътрешна мобилизация те са започнали да се  изчерпват и   два месеца по-късно вече са започнали да се проявяват симптомите на посттравматичния срес.  Започнали са да запълват „празнините“ с лъжлива информация, която им дава  привидна и лъжлива стабилност.

Определена част от хората, чиито стратегии за справяне не са много адаптивни, са се оказали под  влияние на лъжливата информация.

Игов призова да вложим усилия за намиране на истинските факти, за да успеем "да се събудим от съня на чудовищата“.

Най-крайната погрешна стратегия е игнорирането – такъв вирус няма и  той е измислен

„Въпрос на големите корпорации е да получат милиарди долари, за да разработят ваксини за болест, която несъществува. Не зная как някои могат да вярват на това, при условие, че целият свят се срина“.

Има и една група хора изпаднали в състояние на примирение – съдбата така е решила

„Това са хора, вярващи в стадния имунитет. По-добре е нищо да не правим. Така стратегия е страшно глупава, защото може да отнеме много човешки животи, а човешкият живот е най-важното нещо.“

Други изкривяват фактите – десимулация

„Нещата не са толкова зле, но някой специално завишава броя на заболелите и починалите. Това съм го чувал в няколко варианта със суми, които да давани, за да се "впишат така в статистиката“.

Страшен е и вариантът на заместването

„Хората започват да си измислят неща, които са много встрани от реалността и колкото са по-странни, са приемани като толокова по-реалистични, като изграждането на 5G-мрежата, поставянето на електронни чипове и т.н.“

По думите на Игов, подобни типове поведение придават някаква привидна активност на засегнатите от посттравматичен синдром, като им създават лъжливото усещане, че те владеят ситуацията и могат сами да се справят с нея.

Интервюто чуйте от звуковия файл: