Не бих нарекъл „нещо ново“ нищо от това, което наблюдаваме. Кризата с коронавируса задълбочи тенденции, които отдавна се развиват в българското общество. Случаят с Прокуратурата разкри нещо, което ние отдавна подозираме, че тя все по-малко служи като инструмент за спазване на българското законодателство и да се накажат тези, които не го спазват“. Това подчера политологът Христо Панчугов.
По думите му, избирателното поднасяне на информация от страна на Прокуратурата, цели създаване на алтернативен разказ за притъпяване сетивата на обществото по отношение на реалностите и видимите и знакови за обществото случаи, като нерегламентираното внасяне на отпадъци.
Обществото започва да се занимава с това кой и защо е публикувал този списък и встрани остава фактът, че във властта присъстват хора, свързани с престъпления и хора с нерегламенирани контакти с приеманите доскоро като олигарси, които обаче остават в управлението.
„Става въпрос за информация, която българските служби се правят, че нямат, но в някакъв момент е станало неудобно тя да бъде укривана повече, защото е изтекла от някакви чужди служби.“
Според толитолога, в България се е получило пренаместване на икономическите и властовите пластове. Създаденото разновесие вече не е можело да бъде поддържано, поради невъзможността на институциите да прикриват повече престъпни практики, или пластовете са започнали да се пренареждат, защото някакви външни партньорски служби са се добили с информация, която е станало неудобно да бъде прикривана.
„За съжаление, това са двете неща, които започват да разместват пластовете в българското общество. Те рядко са свързани с истинската работа на българските институции или с нетърпимостта на обществото към една или друга практика“, подчерта Панчугов.
Той предположи, че политическа управленска криза би могло да има, ако процесите бяха стартирали преди пандемията. Последните три месеца обаче са притъпили сетивата на българското общество, по отношение на демократичните практики.
„Днес обществото все по-малко смята, че институциите могат да свършат някаква работа. Насложи се усещането, че демокрацията не успява да се справи с кризите и се официализира факт, който знаехме отдавна – в България реална опозиция няма.“
Чуйте повече от звуковия файл:
Компаниите в България успешно се адаптират към новия модел в автомобилната индустрията. Започват да произвеждат нови продукти. Освен това у нас се създава софтуера и самата конструкция на най-модерните електромотори и инвертори за тях. Това коментира Любомир Станиславов, който е изпълнителен директор на Автомотив клъстер България, във връзка с..
Богомил Николов от организацията „Активни потребители“ коментира в програма "Ден след ден" обявения в Хърватия клиентски бойкот, заради високи цени, разпространяващ се и в съседните страни и затихналия, поне засега, сблъсък между мобилните оператори и Комисията за защита на потребителите у нас . Според него потребителските бойкоти имат дълга история..
Бюджетът на държавата представя политики и споровете по него е нормално да са остри, по- ползотворния разговор би бил за конкрекретните приоритети, по които ще се работи. Но може би заради това, че така по- лесно дебатът стига до гражданите, фокусъте е колко е дупката в хазната, коментаръте на професорът по макроикономика от ПУ Станимир Кабаиванов...
Oбщина Пловдив трябва да плати от бюджета допълнително 6,8 млн лева , ако иска да има работеща електронна система в градския транспорт. Това разкри Илия Гатев от групата на БСП за България на общинската сесия, като цитира доклад на зам.- кмета Ерол Садъков за системата за управление на градския транспорт и договора с "Тикси", която трябва..
Синдикат "Образование" предлага на МОН да дадат още няколко дни към междусрочната ваканция, за да се пребори грипната епидемия. "На практика вече сме в национална грипна епидемия, след като половината области обявиха такава. На места, както и в Пловдив, децата учат онлайн. Ако учителят е болен или 30% от учениците са болни, за какво качество на..
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност
Облачно