Доц. Ковачева подчертава, че броят на оплакванията е нараснал още повече по време на извънредното положение заради COVID-19.
"Проблемът с връщането на дългове винаги е съществувал в институцията на омбудсмана. Но сега, по време на пандемията и 2-та месеца на извънредното положение, когато хората масово започнаха да остават без работа, проблемът стана много сериозен", коментира омбудсманът на България Диана Ковачева, като напомни, че в Закона за извънредното положение никакво облекчение не бе предвидено по отношение на колекторските фирми.
По думите й НС трябва да бъде информирано за проблемите, които гражданите срещат при връщането на дълговете си. Най-често те се оплакват от тормоза, който им се налага.
Сред жалбите на гражданите са, че не са уведомени за прехвърлянето на дълга; че ги преследват за задължения, които отдавна са погасени по давност; че им се обаждат по всяко време непрекъснато и на техни близки и че ги безпокоят; че дългът им се оскъпява спрямо първоначалния договор. Това са неправомерни дейстивя, но няма ясни правила и на практика са тормозени от тях", посочи още омбудсманът.
Лошите практики, прилагани от колекторските фирми, не им помагат да си съберат дълговете, бе категорична тя.
Диана Ковачева предлага да се прекрати произвола при колекторските фирми, а при фирмите за бързи кредити да се проверява дали кандидатстващият може да върне кредита си. "Има хора с над 12 кредита, които явно няма как да връщат", посочи омбудсманът.
При бързите кредити наистина е важно клиентите да четат договорите, защото когато стигнат до съда, неправомерните кредити често се обявяват за нищожни, допълни общественият защитник, като даде различни примери.
"Всичко това наистина трябва да спре и освен ясна регламентация и в двете посоки, трябва и по-ефективен контрол, особено при фирмите за бързи кредити. А по отношение на частните съдебни изпълнители предлагам да бъде предвидена по-сериозна защита на 3-те лица, които гарантират чужд дълг. Те разбират, че са въвлечени в съдебното производство едва когато се стигне до принудителното изпълнение и нямат възможност на по-ранен етап да се защитят", посочи омбудсманът.
Не на последно място е и въпросът с вечния длъжник, който отново се поставя, допълни тя.
Трябва да се вземат категорични решения от депутатите, в чиито ръце е изковаването на законите, призова общественият защитник.
Диана Ковачева посочи, че до момента постъпилите жалби в институцията са над 1000 месечно и по време на извънредното положение рязко са се увеличили. Най-много са на хора, които губят работата си и не могат да плащат дълговете си, както и относно цените на парното и действията на КЕВР в този период. Втората категория особено рязко се увеличи през последните месеци, допълни тя.
Цялото интервю на Екатерина Костова с омбудсмана Диана Ковачева е в прикачения файл.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..