Великите европейци - Игнац Земелвайс

Тази иронична драма не променя света отначало. Променя го двадесетина години след безумната смърт на Земелвайс, когато Пастьор доказва микробната теория. Тогава всички си спомнят за умния лудичък унгарец, който учи как да се пазим от микробите, без да знае нищо за тях. Но него вече го няма.

В средата на 19 век медицината е само малко по-напред от постиженията на Хипократ, Гален или Парацелз. Тя още се води от теорията за четирите хумора, а основен метод за лечение е кръвопускането. Въпреки натрупания опит, лекарите само мечтаят лечението да е истинска наука, а не почти магьосническа практика. Не постигат мечтата обаче и хората, с медицина или без, мрат като мухи. Това важи особено за родилки и бебета, убивани от „следродилна треска”. Парадоксът е, че тя се появява основно в болниците – а не всеки може да си позволи по-сигурното, но скъпо домашно раждане. 

Сепсисът се предизвиква от бактерии, но тогава никой не е чувал за тях, а причините за болестта и високата смъртност се обясняват с лошия въздух, образуването на кърмата, „природна склонност” на организма. А смъртността е наистина ужасяваща – в Прага умират около 50 процента от родилките, в Прусия – към 30, но дори в най-добрата виенска клиника смъртността е около 15 на сто. Но в едното от двете акушерски отделения - в другото е към 2 на сто. Тези болнични отделения са популярни, имат социална функция и са достъпни за най-бедните жени, включително проститутките, създават се из цяла Европа в опит да се намали убийството на незаконни деца. Нещата започват да се променят през 1846, когато в Първо акушерска клиника във Виенската общинска болница идва младият доктор Игнац Земелвайс. 

Земелвайс е унгарец от немски произход. Баща му е търговец, майка му е от богато семейство. Те дават добро образование на Игнац и през 1837 той учи право във Виена. Скоро обаче се прехвърля във Виенското медицинско училище и през 1844 завършва с дисертация на тема „За живота на растенията”. После кара курс по практическо акушерство, по хирургия, по диагностика и статистически методи при професор Шкода и става асистент на шефа на Първа акушерска клиника. Задълженията му са да подготвя болните за визитацията на професора, да наблюдава трудните раждания, да обучава студенти и да води статистиката. Земелвайс е потресен от високата смъртност в отделението, чувства се лично отговорен и търси причината. 

Той си дава сметка, че другите условия в двете отделения са еднакви, но в първото се обучават студенти по медицина, а във второто - акушерки. Често точно след като са били в моргата за дисекция на трупове, студентите отиват да израждат бебета и бършат ръце в престилката или в някакъв парцал. Акушерките във Второто отделение обаче не ходят в моргата. Земелвайс решава, че вероятно от труповете студентите пренасят по ръцете си някакви невидими частици. И като знае, че трупната миризма изчезва от ръцете, ако ги потопиш в разтвор от хлорна вар, прави задължително в отделението миене и киснене на ръцете. И среща съпротива. Това забавя работата, а кисненето на ръцете в хлорен разтвор е зле за кожата. Пък и много лекари тогава са предубедени срещу хигиенни мерките – те са джентълмени, как някой ще подозира, че са им мръсни ръцете. Така че решението на Земелвайс се приема трудно, но още първият месец смъртността в отделението пада около седем пъти – от близо 14 процента на 2.

През следващите месеци нещата тръгват много добре, а смъртността пада дори под 1 на сто, когато Земелвайс прекарва и всички инструменти през хлорния разтвор. Въпреки това обаче, опозицията срещу асептичния метод се засилва. Земелвайс е дори уволнен и, макар да получава преподавателско място, на него му писва и се връща в Будапеща. 

Много са причините за това отношение към Земелвайс. Първо, той не може да докаже научно какви точно са „частиците” от трупове, които предизвикват сепсис, а и никога не се захваща с изследване. Второ, отначало отказва сам да опише идеите и резултатите си и да ги представи пред медицинската общност. А когато го правят някои негови колеги, те не винаги са прецизни и нещата се схващат погрешно или остават напълно неразбрани. А в цялата работа се намесват етнически и политически предразсъдъци. Доктор Клайн, шефът на Земелвайс във Виена, е консервативен австриец, който, след унгарската революция от 1848, гледа с недоверие на унгарския си асистент и скоро го заменя. 

Изобщо, старото поколение австрийски лекари, които държат и властта в медицинските среди, е против него. Подкрепят го младите, факт е, че, дори след като Земелвайс е уволнен, наследникът му, бивш негов студент, тихомълком запазва практиката за миене на ръцете. Самият Земелвайс пък я въвежда в клиниката в Пеща, където става шеф на акушерското отделение и свежда смъртността до 0.85 на сто. Междувременно, през 1850 той все пак описва своите и ги представя пред Виенската лекарска асоциация. Отгласът не е насърчителен и неприемането, дори осмиването, се засилват. За Земелвайс не е особена утеха, че унгарското правителство разпорежда методите му да бъдат прилагани навсякъде. И вероятно никога не научава, че те се приемат и практикуват от доста млади лекари в Германия без специално разпореждане. 

У Земелвайс обаче се засилва усещането, че като не успява да убеди колегите си, става съучастник в убийството на стотици и хиляди жени и деца. Психическото му здраве се влошава, той започва да пие, зарязва семейството си, ходи по проститутки и пише гневни писма на светилата в европейското акушерство, като открито ги нарича убийци. Така допълнително обръща всички срещу себе си и няма кой да се застъпи, когато един приятел-лекар с измама го вкарва в психиатрична клиника. Вече там, той усеща какво става и опитва да избяга, но охраната го настига, пребива, завързва в усмирителна риза и пъха в тъмна стая. 

След седмица доктор Игнац Земелвайс, който не успя да накара европейския медицински елит да си мие ръцете, за да предотврати сепсиса, сам умира от сепсис – възпалява се раната на ръката му, причинена от жестокия побой и инфекцията го отнася едва на 47.