Великите европейци - Ориген

Някой може да не е съгласен, но защо да мерим човек от 3 век с днешен аршин. Така грешат и църковните мъже, които през 553, на Петия Вселенски събор, анатемосват Ориген. Нищо, че живее като праведник, че е почитан учител, че идеите му са основа на християнската теология и умира мъченически три века преди да бъде осъден. Но, въпреки анатемата, Ориген още е в списъка от „бащи на църквата”. 

При друг ред случайности той щеше да е светец, не еретик - понякога крачката между двете е просто стъпка. Но тук крачката е в обратна посока, така че, дори Ориген да не е първият ни любим еретик, то е сред първите пет.

Свети Йоан Богослов е сред библейските герои на Ориген и един от основните му трудове изучава именно Евангелие на Йоан. То, заедно с писмата на свети Павел, са ключови за разгадаване тайните на Новия завет. А по отношение на Стария завет пък, Ориген пише коментари върху Генезис, Псалми, Плачът на Йеремия. Но това не е единственият му подход за изследване на Светото писание. Ориген научава еврейски и около 240 година издава „Хексапла” – първо критическо текстуално проучване на Стария завет, което опитва да поправи несъответствията в различните преводи. 

Ориген разполага на всяка страница шест колони със синхронизирани версии на текста, които се сравняват. Те съдържат еврейския текст, същият, но изписан с гръцки букви, плюс Септуагинта, най-старият гръцки превод на Завета, както и преводите на Акила, Симах и Теодосиан. Но ако „Хексапла” може да се приеме за филологически труд, то сред основните философски приноси на Ориген е „За първият принцип”, първото в света систематично изложение на християнското богословие. Друго важно съчинение е „Контра Целзум” – книга, в която Ориген оборва нападките на езичника Целзум срещу християнството. Основните аргументи на Ориген са тясно свързани с философията на Платон и това е запазената му марка – да обяснява християнството на езичниците по начин, който те познават и харесват. 

Ориген е гръкоезичен египтянин, роден през 185 година в християнско семейство в Александрия. Името му значи „Син на Хор”, но момчето чете богатата домашна библиотека и знае големи пасажи от Библията наизуст. Учи го баща му, който при гонение на християни загива като мъченик. И Ориген иска да умре за вярата, но майка му скрива всички дрехи, а той се срамува да тръгне гол за участъка. Младежът няма 17, когато става учител в александрийска християнска школа и постепенно се прочува. В училището идват предимно езичници, но не само момчета, а и момичета. 

И вървят слухове, че, за да не го заподозрат в греховни връзки, той се самокастрира. Това обаче е съмнително. Първо, актът е драстичен и не отговаря на характера на Ориген - човек на словото, не на крайните действия. И второ, тогава самокастрирането е незаконно в Рим и напълно неприемливо според християнските принципи. Така или иначе, Ориген доста години е учител в Александрия, после пътува из империята в търсене на мъдрост, но изпада в конфликт с Димитрий, епископът на Александрия и се преселва в кесария, Палестина. Там пише още много книги и остава до смъртта си през 253. Император Деций повежда нови гонения срещу християните, Ориген попада в месомелачката, измъчван е жестоко месеци наред и умира от раните си. Така постига мъченическата смърт, която цял живот препоръчва на други като най-прекия път за сливане с Бога.

Ориген има много интересни идеи за християнството, част от тях после са обявени за еретични, макар, както сам твърди, те да са просто предмет за обсъждане, не истина от последна инстанция. Но тук не можем да влезем в дълбочина, затова ето някои сдъвкани теологични идеи на Ориген. 

За него визията за Бог е визията за Бог Отец – дух и светлина, начало на всичко, но сам без начало, неизменяем, непространствен и вечен. Той е върхът на Светата Троица, която има йерархичен характер. Христос е Синът, Логосът, Мъдростта, първата еманация на Отца и вторият връх в Троицата. Но трябва да внимаваме много, защото, както пише Ориген: „Да се сравнява Бог Отец в раждането на Единородния Свой Син…..с какъвто и да било родител от човеците, е и нечестиво, и беззаконно”. Това раждане не може да се проумее от човешката мисъл, но то е „вечно и непрекъсващо се, както сиянието се ражда от светлината”. 

И още - „както желанието от мисълта”. Да, с човешки примери божиите тайни трудно ще схванем. И нещата не се улесняват, ако погледнем третия връх в Светата троица - Светия дух. Той низхожда от Сина и е свързан с Него, както Синът е свързан с Отца. Ще попита някой - но как Синът се е отделил от божията природа и е придобил човешко тяло. Тук трябва да се докоснем до идеята на Ориген за предсъществуването на душите. Душите – ангелски, човешки, демонски и дори на самият Сатана - съществуват изначално с Бога и в Бога, те са инструментите му за самопознание. Но имат свободна воля, на моменти се разсейват, става им скучно или пък решават да погледнат себе си. Така се отделят от божията топлина, охлаждат се и придобиват тела. 

Христос е единствената душа, която никога не се е отказвала от съзерцанието на Бога, а придобива човешко тяло, за да ни спаси чрез саможертва. И чрез лека измама за Сатана, който не подозира, че в тялото е Бог, способен да победи смъртта. Така че, смята Ориген, няма вечно наказание, има вечно спасение. Все някога ще дойде момент, когато спасението ще настъпи – и не само за хората, а дори за Сатана, демонът, който най-много се е откъснал от Бога. 

Е, това хич не се харесва на църковните отци, то им отнема заплахата за вечния огън и обещанието за спасение, техните инструменти за емоционално въздействие. И те осъждат Ориген. Дали сам Бог го осъжда обаче? Не знам, но ще разбера, когато моето Чистилище свърши и душата ми отново се превърне в инструмент за самопознание на Бога.