Летят, защото са нарисувани и могат много повече магически неща да правят от нас, живите. Витебск е град в Беларус, преди - в Руската империя, още по-преди – в Жечпосполита, дуалистичната полско-литовска държава. Берта или Бела е красива 14-годишна девойка, в която Моше е влюбен, после женен, негова вечна муза. А кой Моше Сегал и защо сме така втренчени в полета му? Познаваме го като Марк Шагал, един от най-великите художници на 20 век. И полетът му не е един, много са - той цял живот рисува летящи хора, сякаш ангели. Вероятно затова Пикасо казва: „Чудя се как Шагал успява да рисува тези неща. Сигурно има ангел в главата си”.
Старият евреин Марк Шагал рисува цял живот собствения си живот. „Стар”, защото е роден през 1887 и откарва почти до сто. Отбелязвам, че е евреин, защото той сам смята това за важно и казва: „Аз съм евреин, затова изкуството ми е, каквото е. Ако бях друг, и то щеше да е друго”. А ние не бихме искали друго, нали? След Шагал остават около 10 000 творби - живопис, илюстрации, мозайки, витражи, гоблени, театрални костюми и декори, поезия и проза.
Творбите му се свързват с примитивизма, фовизма, кубизма, експресионизма и сюрреализма, но винаги са шагаловски. Без него нямаше да знаем как се лети без криле, да се дивим на Бела в невъзможна за целувка поза – но целуната, щяха да ни липсват пъстрите къщи на стария Витебск, зелените крави и червените файтони, синият евреин с жълтата цигулка и черният равин с танца на светла молитва. Фигуралните композиции на Шагал са метафорични и раждат поезия. Другият фактор за поезията е цветът. И пак Пикасо признава дълбокомислено: „След смъртта на Матис, Шагал е единственият жив художник, който знае всичко за цвета”. В автобиографията си „Моят живот” Марк Шагал твърди, че е мъртвороден, но го бодат с игли и го пъхат във вода, което някак го съживява, а в същото време да избухва и пожар.
Семейството е бедно, от евреите хасиди, които смятат песента и танца за върхова форма на сливане с бога, но изображенията на хора и животни са пълно табу. Дълги години Моше дори не знае думите художник и рисуване, той е срамежлив, заеква, свири на цигулка и учи идиш, Тората и Талмуда. Другите възможности за образование в Руската империя са забранени за евреи, но майка му подкупва директора на гимназията с 50 рубли и той го записва. Там вижда съученик да рисува с молив и това е „като откровение в черно и бяло”. На 19 той, безпаричен, но с ясна цел, учи рисуване в Санкт Петербург. Заради таланта му го приемат направо в трети курс, а, наред със стари и нови майстори, Моше се запознава с Матис и фовизма. Той има връзка с Теа Брахман, която го запознава с 14-годишната Берта – и Моше вече не откъсва очи от нея. Но през 1910 я оставя да расте и заминава да учи в Париж. Това е възможно, защото меценат купува негови картини и му дава стипендия. В Париж става и трансформацията на Моше Сегал в Марк Шагал.
В Париж се вихри кубизмът, Марк е беден, не знае френски, но се запознава с поета Блез Сандрар, който знае руски. Той го среща с Гийом Аполинер и цялата авангардна бохема. Но Шагал среща най-големия авангард в Лувъра и пише в едно писмо: „Тук, в Лувъра, пред платната на Мане, Миле и другите, разбрах защо съюзът ми с Русия и руското изкуство не се вкорениха. Защо самият ми език е чужд за тях. Защо хората там не ми вдъхват доверие. Защо артистичните кръгове не успяха да ме разпознаят. Защо в Русия съм напълно безполезен. В Париж ми се струваше, че откривам всичко – сякаш боговете бяха застанали пред мен”. Шагал бързо става важна фигура в лудия свят на модерното изкуство, а започва и да печели.
През 1914 прави успешна изложба в Германия и тръгва за Витебск да си вземе любимото момиче. Това обаче се проточва 8 години заради Първата световна война и двете руски революции. През 1915 Шагал се жени за Бела и рисува нейни знакови портрети. През войната служи в Главния щаб, прави изложби в Москва и Санкт Петербург, а името му се прочува. Той приема добре болшевишката революция, защото тя декларира пълни граждански права за евреите и, поне отначало - пълна свобода на творчеството. Във Витебск той обяснява на партийните другари, че революцията в изкуството не е пряко свързана със социалната революция – идея, която те не харесват изобщо. Шагал живее в Русия с нарастваща тревога, а през 1922 със семейството и двадесетина картини се измъква през Литва и Германия в Париж. Там илюстрира доста книги - Библията, „Осъдени души” на Гогол, „Басни” на Лафонтен.
През 1937 рисува картината „Революцията”, в която революцията е представена като цирк - Ленин държи стойка, тълпата отляво носи знамена и лозунги, оркестърът свири туш, отдясно неколцина нормални люде са заети с всекидневни дела, а над тях летят той и Бела в бяла сватбена рокля, прегърнати. Заради картини като тази, пък и всичките му други, болшевишкият режим ненавижда Шагал и обрича творчеството му на забрава в родината. Сродният им нацистки режим пък гори негови картини и го обявява за художник дегенерат, който подлежи на унищожение. През окупацията Шагал е в Южна Франция, арестуван е от режима на Виши, но американският консул в Марсилия го измъква и праща в Щатите.
Годините на войната в САЩ са хубави защото Шагал рисува усилено, запознава се с нови хора и получава огромно признание. Но са и тежки, защото е откъснат от Франция, научава за пълното унищожение на родния Витебск, втриса го ужасът от информацията за концлагерите, а през 1944 умира и любимата Бела. Шагал спира да рисува за 9 месеца, но го съживяват новата свобода на Европа, две нови жени и огромните поръчки, които получава за знакови проекти – таванът на Парижката опера, витражи в европейски катедрали и Университетския медицински център в Израел, мозайката „Четири сезона” в Чикаго, мемориалът „Прозорец към мира” в седалището на ООН в Ню Йорк.
Марк Шагал е активен до самия край и умира на 97 в Южна Франция. Той работи над голям проект за гоблен и в ателието си прави последни уточнения с изпълнителката на платното. После се качва в асансьора, за да стигне до горния етаж и умира там, на път към небето.
В Световния ден на книгата и авторското право говорим за ново издание, с автор от Пловдив: „ Пророчеството за Звездата “ - на Силвия Павлова . Тази книга разказва за най-новите археологически и исторически доказателства за Исус Христос, за последната седмица от живота на Спасителя. Авторката ще представи премиерно книгата тази сряда, на 24 април,..
Изложбата „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ на известния художник Христо Генев ще бъде представена в галерия „Капана“ в Пловдив (бившия Детмаг на ул. „Райко Даскалов“ №29). Експозицията включва 22 пластики от дърво и метал, както и над 40 авторски черно-бели фотографии, вдъхновени от скулптурите. Посетителите ще могат да видят и мултимедийно представяне..
23 април е Световен ден на книгата и авторското право. Празнува се за първи път през 1995 година по решение на ЮНЕСКО. Посветен е на всички четящи и се прави с цел да насърчава четенето, книгоиздаването и защитата на авторското право. Датата 23 април е избрана, защото на този ден през 1616 г. са починали Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес...
В зала "Съединение" на Регионалния исторически музей в Пловдив довечера ще бъде представена книгата на Стефан Иванов „От кражби до убийства. Криминалните престъпления в България (1944-1989 г.)“. Документалната творба изследва криминалните престъпления преди 10 ноември 1989 г. В нея авторът историк разобличава мита – цитирам: „че през..
Великденска работилница за писани яйца отваря врати от 23 до 26 април в етнографската експозиция на Регионалния исторически музей в Пазарджик. Специалистите от етнографския отдел ще запознаят желаещите с традиционни техники и начини за украсяване на великденските яйца, разпространени в Ракитово, Велинград и Белово. Изписването на великденски..