Тази теза не е популярна сред българското общество, но вероятно има своето основание.
Според доц. Иванов се прави опит да се наложи визията на определена група историци, като политическа позиция.
„Това не е коректно, това не е правилният път. Видни наши историци не мислят като историците в комисията създадена по силата на договора. В разяснителния меморандум, който беше тиражиран предимно чрез чужди медии се казва, че Северна Македония трябва да скъса с тоталитарното югославско минало. Ние също трябва да скъсаме с нашето тоталитарно минало, с начина си на мислене. Трябва да се направи задълбочен анализ на ситуацията. Не бих искал това, което се прави да бъде за сметка на българския дух, култура и памет.“
Доц. Иванов посочи, че не се прави разлика между етническа и гражданска нация. Също за разлика между етническа и политическа нация.
„Да видим, как това се отнася в миналото ни. Чий е Гоце Делчев? Той е българин по народност, принадлежи на българската история, бил е офицер и винаги се е смятал за българин. Като българин има своята политическа дейност. Виждаме как постепенно през онова време се заражда една македонска политическа идентичност. Трябва да бъде разказано подробно, какви са факторите. Основен фактор е разочарованието от българската официална политика. Знаем за братоубийствените войни, които са инспирирани от официална България в Македония. Той започва да работи за една единна, независима, целокупна Македония. Тогава се е говорело за автономия, като път за присъединяване към България. Една голяма група от нашите революционери са разочаровани от политиката на балканските правителства и започват да мислят за самостоятелно политическо съществуване. Ние трябва да настояваме, че Гоце Делчев носи българска етническа идентичност, но трябва да признаем, че в политическото развитие, за зараждане на политическата нация в Македония има своя принос. Македонският език е създаден на обща говорна основа с българския език“, заяви още доц. Михаил Иванов
Позицията на доц. Михаил Иванов можете да чуете в звуковия файл.
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...
В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..
Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..
Ясно
Разкъсана облачност