Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Великите европейци – Хегел, втора част

Един биограф на Хегел го нарича „есенна натура“. Спокоен, невъзмутим и целеустремен, той иска да мисли, да пише и да има достатъчно пари, за да го прави. Швабски селянин, станал пруски гражданин, Хегел е упорит тип, който не си пада по цвета на живота, а търси тихото течение на мисълта. 

Фен е на Френската революция и Наполеон, когото описва обаче като еманация на висшите сфери на „абсолютния дух“, не като конкретен, земен политик. Тогава той живее в една кула в Йена и довършва своята „Феноменология на духа“. „Изглежда, че Хегел никога не е имал крила. Той беше стар в своята младост. В него няма нищо от радостното избухване на багрите, от пламъка на лятото, само един късен октомврийски ландшафт“ – пише в есе за стогодишнината от смъртта му Янко Янев. Но не само характерът, а и много от основните събития в живота на Хегел са свързани с есента. Списъкът е наистина впечатляващ. „Може би това е израз на есенната душа на неговата философия, която той сам мислеше, че е последната философия на човечеството и че с нея свършва светът“ – заключава Янев. 

Въпреки това, в творчеството на Хегел има забележителни проблясъци на чувство за хумор. „Растението е по-нискостоящ организъм, чието определение е да се предлага на по-висшия организъм, за да бъде изядено от него“ – невъзмутимо пише Хегел. А едно от най-великите му прозрения гласи: „Бирата се стреми към урина“. И това не прозрение на философския разум, а емпирично заключение. Като студент в Тюбинген например, Хегел не само чете много, но и се весели с приятели, сред които Хьолдерлин и Шелинг. Да, той пак си е мрачна фигура и дори като млад му викат „старче“, но не страни от лудориите, които включват измъкване от пансиона, пиене на неумерени количества бира и возене отзад на бързо движещи се карети. Оттогава на Хегел му остава и страстта към смъркането на енфие. 

Политическа страст също гори в него, а с Шелинг и Хьолдерлин по най-бунтовен начин превеждат на немски омразната в Германия „Марсилеза“. Има и други забежки в живота на Хегел. През 1807, докато е в Йена, ражда му се незаконен син, плод на любов с фрау Кристина Буркхарт, неговата хазяйка. Хегел обещава на жената да се оженят, но заминава сам за Бамберг, после за Нюрнберг и се разсейва. Дотам се разсейва, че през 1811 се жени за Мари Хелена Сузана фон Тухер, щерка на местен сенатор, с която имат двама синове. Когато малко по-късно Кристина Буркхарт умира, Хегел взима да отглежда и незаконния си син Георг.

Георг Фридрих Вилхелм Хегел е роден през 1870 в Щутгарт, херцогство Вюртемберг. Баща му е шеф на данъчната администрация на херцога, майка му е дъщеря на съдия от Върховния съд. Тя още от бебе го учи на латински и в училище Хегел няма проблем със сложните спрежения, напротив, първенец е на класа и чете класиците в оригинал. Той учи още френски и английски, занимава се с математика и философия. 

През 1788 Хегел следва философия и протестантска теология в университета в Тюбинген. Там приятелите му Шелинг и Хьолдерлин спорят върху идеите на Кант, но Хегел не дълбае чак толкова, тогава той вижда себе си като „народен философ“, нещо като пътуващ лектор, който запознава широката публика с висшата човешка мъдрост. Не става така обаче. Щом взима магистратурата по философия, Хегел намира работа като частен учител в богато семейство в Берн, Там не се преуморява от задължения, а домакинът му е с либерални разбирания и богата библиотека и Хегел напада книгите на Монтескьо, Гротиус, Хобс, Хюм, Лайбниц, Лок, Макиавели, Русо, Спиноза и Волтер, разбира се. В Берн расте и интересът му към Френската революция, но якобинският терор го води до огромно разочарование. През 1799 умира бащата на Хегел и скромното наследство е достатъчно да замени частните уроци с академична кариера. Приятелят му Шелинг го урежда в университета в Йена, а той пише есе за философските системи на Шелинг и Фихте, в което взима страната на Шелинг.

 Хегел прави докторска дисертация върху системата за планетарно движение на Кеплер и небесната механика на Нютон, става асоцииран професор, и заляга над първия си голям философски труд – „Феноменология на духа“. Но добрите времена са прекъснати от френската инвазия и Хегел си вади хляба с пот на челото в Бамберг като главен редактор на вестник и в Нюрнберг като директор на елитна гимназия. Там се жени за 20 години по-младата от него Мари и започва да пише „Науката логика“. През 1816 най-после е поканен за редовен професор и то в три университета - Ерланген, Берлин и Хайделберг. Избира Хайделберг, а на следващата година издава лекциите си като „Енциклопедия на философските науки“. После обаче получава от Берлинския университет предложение, на което не може да откаже и заема катедрата на Фихте по философия. Там Хегел пише и издава „Философия на правото“, чете лекции по естетика, история на философията и философия на историята, които след смъртта му негови студенти сверяват помежду си и издават. Името на Хегел вече блести най-ярко на европейското философско небе, идват да го слушат студенти отвсякъде и с различни разбирания – от десния Киркегор, през левия Енгелс, до ултралевия анархист Бакунин.

 С възрастта обаче Хегел, чиито здрав дух никога не е обитавал прекалено здраво тяло, започва да се изморява, обаждат се различни болести, а през 1831 той се оттегля в провинцията, напуска за известно време Берлин, за да не го пипне вилнеещата там холера. Връща се за началото на есенната сесия. Бедствието уж е отминало, но изглежда не напълно, защото холерата го убива мъчително. Хегел е на 61. Твърди се, че последните му думи гласят: „На този свят имаше само един човек, който ме разбира, но изглежда, че дори той не ме разбира докрай“. И с това последно прозрение, философът Георг Фридрих Хегел ни завеща дълбоките си, но понякога неясни и противоречиви диалектически идеи – да се мъчим с тях и да се радваме, когато си помислим, че сме ги разбрали. 



Още от категорията

Изложба за проф. Иван Батаклиев в Пазарджик

От днес до края на февруари в  централната сграда на Регионален исторически музей – Пазарджик ще бъде експонирана изложба, посветена на 130 години от рождението на професор Иван Батаклиев (24 януари 1891 г.). В изложбата ще бъдат подредени новопостъпили в музейния фонд н материали, свързани с живота и научната дейност на проф. Батаклиев..

публикувано на 21.01.21 в 06:54

Добродетелите в нас

Поредицата  „Добродетелите в нас“ предоставя споделено пространство и идеи на родителите да прекарват пълноценно време със своите деца, опознавайки ценностите и валидните неща в общуването и живота. Под формата на видеа с приказни истории, приложни дейности и игри, екипът на Младежки Център - Пловдив,  разглежда темите за човешките добродетели. В..

публикувано на 20.01.21 в 11:53

Крачките на Димитър Герганов по "Пловдивските улици"

Новата книга на Димитър Герганов "Пловдивските улици" обещава познавателна разходка, запознаваща с архитектурата и хората, чиито имена носят те. Зад документалния му труд стоят стотици изминати километри и томове прочетена литература, споделя авторът. По думите му книгата ще е интересна не само за пловдивчани, но и може да се ползва като гид за..

публикувано на 20.01.21 в 11:22

Великите европейци - Фриц Цернике

С микроскопите се взираме в малкия свят на клетките. Дълго обаче няма два микроскопа с еднакви качества, защото технологията за направата им е несъвършена.  През 19 век Карл Цайс променя нещата, но - ядец, пак има проблем. Заради пречупването на светлината, ако искаш да изследваш едноклетъчно в оптичен микроскоп, трябва да го оцветиш с..

публикувано на 20.01.21 в 09:57

Покана за виртуално пътешествие из Иран

Ако ви се пътува и ви се опознава нова култура, то запазете си тази събота.  Всеки желаещ ще има възможността да се включи в едно виртуално пътешествие из Иран и да се запознае с много интересни факти за тази държава. Начело на това виртуално пътешествие ще е Георги Палов - пътешественик по душа, който е изключително впечатлен от Ислямската..

публикувано на 19.01.21 в 14:33