Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Франсис Крик

Животът на Франсис Крик може да се разкаже като приказка – умен син на беден обущар преживява приключения и се жени за царската дъщеря. Да, той е син на обущар, но не беден, има фабрика и магазини за обувки в Лондон. 

Синът е умен, но приключенията му са в науки с ужасни имена - микробиология, биохимия, биофизика. И голямото постижение на Крик не идва накрая, а в разцвета му – през 1953, на 37. Тогава той, заедно с Джеймс Уотсън, откриват двойната спирала, моделът на молекулата ДНК. 

Този велик подвиг обаче не води точно до сватба с царската дъщеря, а само до бурно развитие на генетиката и безкрайните възможности, които това отваря пред човечеството. Гените са носители на информация за наследствеността. Те са части от ДНК, които контролират биохимичните реакции и определят признаците на организма. Дали сте умна блондинка или красива брюнетка, дали сте дюстабан само в краката или и в главата – всичко дължим на гените в нас. Да, казвам „гените в нас“, не „нашите гени“, защото още не е ясно гените ли са наши или ние – техни. 

До скоро процесът наистина беше еднопосочен – те променяха нас. Сега и ние можем да бръкнем вътре, да махнем излишното и добавим нужното, но почти не го правим – поради морал или страх от чудовищата, които ще се родят. Така или иначе обаче, генетиката направи промяната възможна и ключова роля за това има Франсис Крик. Тя е клон на биологията, който изучава гените, техните вариации и наследствеността. Терминът идва от старогръцкия корен за „генезис“, произход. Има нещо в гените на Франсис Крик, което го кара да се занимава с генетика. Дядо му Уолтър, е натуралист-любител, пише си с Дарвин и открива две изкопаеми коремоноги. Франсис се запалва по науката от детска енциклопедия, която го кара да се притеснява, че, докато порасне, няма да остане нищо за откриване и слага основите на атеизма му. 

На 14 той е в Лондон, учи физика, математика и химия, а на 21 завършва физика в Юнивърсити колидж. Дисертацията му е прекъсната от ВСВ. В битката за Британия Крик има сериозен принос - участва в екипа за развитие на радарните системи, а после разработва електромагнитни мини за немските подводници. След войната обаче той си дава сметка, че в полето на физиката възможностите му са сравнително ограничени и, буквално от нула, захваща нещо ново – биологията.

В университета Франсис Крик, контактен и отворен човек, води активен социален живот, запалва се по ездата и по Рут от факултета по английска литература. Двамата се женят, но се развеждат и през 1949 той се жени за художничката Одил. Крик вече е стигнал до мъчителните въпроси с двата фундаментални проблема на биологията – как живото се ражда от неживо и как мозъкът се превръща в съзнание. Коя молекула носи информация за наследствеността и я пренася на клетъчно ниво, това е темата, за развитието на която Крик се оказва на правилното място, в правилното време и с правилната настройка на ума. Той е на 35, работи в Кембридж по рентгеновата кристалография на протеините, когато идва 23-годишният американски гений Джеймс Уотсън. 

Двамата имат общи визии, допадат си и правят екип, който след перипетии, спорове, провали и отчаяния, създава точен макет и демонстрира Двойната спирала, формата на молекулата ДНК, която прави клетките и организмите такива, каквито са. Първата демонстрация е пред случайна публика в един бар, но това не е особена изненада за умно село като Кембридж. Няма да влизам в детайли, само ще цитирам най-краткото възможно определение: „Двойната спирала на ДНК е дясно въртящ се спирален полимер от нуклеинови киселини, който се поддържа свързан от нуклеотидите, групирани по двойки“. Дали ще стане по-ясно, ако добавя, че нуклеотидите в структурата на ДНК, са аденин, гуанин, цитозин и тимин, свързани са два по два с водородни връзки по начин, който позволява репликация и пренос на информация. Разбира се, много колеги на Крик и Уотсън помагат за откритието. „Имахме късмет да не бъдем най-умните, но да получаваме съвети от най-умните“ – сериозно се шегува Уотсън. Така или иначе, през 1962 Нобел за откритието получават не само двамата, а и Морис Уилкинс. Вероятно щеше да се включи и Розалинд Франклин, ако не беше починала без време. 

След откриването на Двойната спирала, Франсис Крик продължава да работи и прави още открития в молекулярната биология. Тогава той формулира тъй наречената „централна догма“ или „закон на Крик“, който гласи, че предаването на генетична информация между макромолекулите е еднопосочно и върви от ДНК, към РНК и оттам към протеините, никога обратно. Крик работи и по разчитането на генетичния код. 

През 1966 изнася доклад по темата, а след конференцията пада голямо пиене на шампанско отвън на моравата по случай 50-годишнината му. Идва и смущаващия подарък от приятеля му Уотсън – почти голо момиче в кутия. Е, Франсис Крик си има слабост към жените, ако съдим и по факта, че веднъж дори получава обвинение в онова, днес известно като „сексуален тормоз“. Американска биоложка се оплаква, че през 1960, като студентка, е на посещение в лабораторията на Крик, а той се занимава с бюста ѝ, докато сериозно я пита тя с какво всъщност се занимава. Колкото повече напредва в генетиката и темата за началото на живота обаче, Франсис Крик все повече се убеждава, че преходът от нежива към жива материя не е случайно събитие и развива прочутата теория за панспермията, тоест, идеята, че няма как животът да се е зародил тук, на Земята, а е долетял от Космоса.

 През 1976 той се премества в Сан Диего, Калифорния, и пак почти от нулата се втурва в следващата наука на живота си – невробиологията. Мъчи го прастарият въпрос в кой момент се появява съзнанието и какви са механизмите, по които то работи. Питам се само дали през 2014, когато умира от рак на дебелото черво, великият учен Франсис Крик, когото наричат „Дарвин на 20 век“, се е досетил, че един от начините да се стигне до началото на съзнанието е да се изследва отблизо неговият край.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Покажи ми Луната" и "Ексорсизмът" в кино "Орфей"

Две прожекции включва днешната програма от фестивала "Филмови нощи във Филипополис". В Лятно кино "Орфей" от 21.10 ч. ще бъде показана лентата "Покажи ми Луната" . Тя представя вълнуващо пътешествие на фона на историческото кацане на НАСА на Луната с мисията на „Аполо 11“. С участието на колоритното дуо Скарлет Йохансон и Чанинг Тейтъм..

публикувано на 13.07.24 в 09:24

Христо Нанев за новата си книга в "Срещи" тази събота

Какво е Атлантида, загадка, реалност...  Защо повече от 2000 години я търсят? Какви са били аталантите?  Разказва Христо Нанев, чиято втора книга за Атлантида скоро ще е на книжния пазар.  Бъдете с радио Пловдив и предаването "Срещи" в събота, след новините в 9 часа.

обновено на 13.07.24 в 08:13

"Централна емисия" - новата стихосбирка на Йорданка Белева

„Централна емисия“ се казва новата стихосбирка на Йорданка Белева , с която авторката отново се завръща към поезията.  Изданието е с печата на „Жанет 45“, а художественото оформление е на Иво Рафаилов. Според поета Йордан Велчев това е една книга, в която смъртта и отсъствията не отнемат, а добавят в живота ни.

публикувано на 12.07.24 в 08:31

Премиера на "Ромео и Жулиета" на Античния театър

Премиера на балета „ Ромео и Жулиета “ от Прокофиев представят Балетът и Оркестърът на Опера Пловдив  в програмата на OPERA OPEN на Античния театър в Пловдив. Постановката е на изтъкнатия световен хореограф  Валентина Турку – ръководител на Балета на театър Марибор, Словения. Тя е автор на хореографията на над 130 балета, оперни и..

публикувано на 12.07.24 в 07:27

Фрагмент от античен надпис откриха археолозите в Пловдив

При провеждане на археологическо наблюдение на строителни дейности в рамките на града, археолозите на РАМ - Пловдив откриха фрагмент от античен надпис.   Макар надписът да е само частично запазен, той допълва с нова и интересна информация историята на Пловдив.  Обектът е на ул. "Митрополит Панарет" 17, в близост до Понеделник пазара, където..

публикувано на 11.07.24 в 13:31