Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Великите европейци - Василий Кандински

Василий Кандински е измислил абстракционизма – ще чуете да казват. Това не е вярно. Абстракцията е една от онези големи първични идеи, за които говори Платон. Те не могат да бъдат измислени, просто си съществуват изначално, висят си кротко някъде из време-пространството и чакат някой да ги открие и приложи. 

Така че правилно е да се каже, че Василий Кандински открива, пръв прилага и популяризира абстракционизма като част от теорията и практиката на модерното изкуство. Заблуда витае и за националността на Кандински – смятат го за руснак, което е само частично вярно, нито произходът, нито творчеството му са собствено руски. Един биограф пише: „Кандински е потомък на разбойници от тайгата, сибирски каторжници, монголски князе и богати търговци“. Това по бащина линия, а майка му е немкиня от Източна Прусия. Той от дете владее перфектно и руски, и немски, а точно в Германия става художник и развива идеите си. Да в творбите му има руски привкус – в тях живее пищният цвят от кубетата на московските църкви и ярките селски къщи отпреди революцията, диша тъмният руски мистицизъм, а донякъде – и хаосът на руската душа. Но това, овладяно естетическата мисъл на рационалния Запад, се превръща в световен новаторски стил.  

Василий Кандински е роден през 1866 в Москва, в семейството на богат търговец на чай. През 1871 се местят в Одеса и родителите се развеждат, а Василий е отгледан от леля си в любов към изкуствата – учи живопис, свири на пиано и виолончело. После цял живот възприема и обяснява света, дори този на живописта, чрез музиката и нейните принципи. В гимназията той продължава с изкуството, но после учи право, пише дисертация и се готви за професор. Междувременно участва в етнографска експедиция във Вологодска губерния, където някои селски домове сякаш са излезли от приказките, и се жени за братовчедка си Анна. 

Кандински за дълго забравя рисуването, но на 30 се обръща в тази посока след някои важни събития - една изложба на импресионисти в Москва му показва, че конкретната фигура не е най-важното в живописта. После идва вагнеровият „Лоенгрин“, който, според Кандински, „изтласква границите на музиката и мелодията отвъд стандартния лиризъм“. Запознанството му с теософията на Мадам Блаватская пък съвпада с разочарованието му от науката – обезсърчават го новите открития в атомната теория, които правят света чужд и непредвидим. Кандински е поканен за професор в Тарту, но отказва, зарязва Русия и отива в Мюнхен да учи живопис. „Немските приказки от детските ми години оживяха“ – казва той. Първо учи в частно студио, но не блести с нищо. После записва художествената академия, а след година се маха, защото му е тясно. През 1901 основава групата „Фаланга“, която е против консерватизма на художествените учреждения. Рисува в стила на постимпресионизма и фовизма – пейзажи в ярки цветове и внушение, търсено през резките цветови контрасти. За първото му истинско абстрактно произведение се смята акварелът „Без заглавие“ от 1910. През 1911 основава друга артистична група – „Синият конник“. Тя е жива само три години, но тласка напред целия европейски авангард.

В Мюнхен Кандински се запознава с художничката Габриеле Мюнтер. Вече е разведен, но не бърза да се жени повторно. Като руски гражданин, през Голямата война не може да остане в Германия, затова се връща в Русия, а с Мюнтер се държи като подлец и не отвръща на писмата ѝ. Тя много късно разбира, че още от 1916 той е щастливо женен за 17-годишната Нина Андреева. В Русия Василий Кандински почти не рисува, както и много други, той е подведен от болшевиките с приказки за свободното революционно изкуство, но скоро разбира какво става и през 1921 си взима отново шапката и заминава в Германия, става немски гражданин, а Валтер Гропиус го кани във Ваймар за преподавател в школата „Баухаус“. 

Следвоенните години в Германия са най-щастливото време за Кандински. Там той, освен, че рисува, развива и преподава теорията си за абстракционизма. Всичко започва от точката и цвета, за изобразителното изкуство те са, което за музиката е вибрацията – връзка между творец, творение и публика. От точката се развиват линиите и геометричните форми, а от цвета и неговите комбинации, се ражда композиционното и смислово единство на творбата. „Баухаус“ е престижна и влиятелна школа, името на Кандински също става известно, има колекционери в цяла Европа и Америка. Платната му са забранени в Русия, защото е „невъзвращенец“. А когато Хитлер идва на власт, затваря „Баухаус“ и показва платна на Кандински в изложбата на „дегенератите“ през 1937. 

Но художникът вече е в Париж. Там не се чувства добре - не знае френски, а французите не си падат по абстракционизма, който е немско изобретение. Кандински е чужд и за руската емиграция, и за френската интелигенция, независимо, че стилът му се променя от строгите геометрични фигури на периода „Баухаус“, към сюрреалистични образи, а палитрата му се смекчава с пастелни оттенъци и полутонове. Неясно защо отказва да замине за САЩ и приема френско гражданство през 1939. През 1944, Кандински умира самотен, а цените на картините му веднага се вдигат до космически висини. Но не всеки ги цени. През 1980 жена му, Нина, умира, задушена с шал при обир. Бижутата ѝ са откраднати, но от картините на Василий Кандински, с които къщата е пълна, не липсва нито една.


Още от категорията

"За птиците и хората" - социален плейбек театър

Playback театърът е създаден през 1975г. в САЩ от Джонатан Фокс и Джо Салас. Към днешна дата този вид театър се практикува от стотици компании, в 65 държави, в различни кътчета на света, обединени от международните мрежи International Playback Theatre Network (IPTN) и Center for Playback Theatre, към които членува и Сдружение „Сторикечърс“...

обновено на 24.01.21 в 10:31

"Албена" на голямата сцена на театъра в Пазарджик

С постановката "Албена" театър "Константин Величков" в Пазарджик възстановява творческата си програма.  Режисьор на спектакъла е Григор Антонов, сценографията и костюмите са Михаела Добрева, а музиката на Христо Намлиев. Представлението е от 19 часа на голяма сцена. С всеки закупен билет за представлението, посветено на 50-ия юбилей на театъра, ще..

публикувано на 24.01.21 в 09:47

"Срещите" с поглед към новата 2021 година

Тази събота „Срещите” поглеждат в 2021-ва година. Ще го направим с анализ, коментар и прогноза. А събеседници ще са журналистите Петко Георгиев и Митко Новков, икономистът доц. Андрей Дафчев, поетът Николай Милчев и езотерикът Христо Нанев. Бъдете с нас, отново ще е интересни. Цялото предаване може да чуете в звуковия файл.

обновено на 23.01.21 в 10:14

Новият роман "Опит за екстаз" на Димитър Бочев

От днес на книжния пазар е новият роман на писателя дисидент Димитър Бочев "Опит за екстаз", издание на "Сиела". "Онези от читателите, които имат вкус към линейните, концептуални сюжети и повествователната романистика, да си потърсят други автори и заглавия, аз не влизам в каноните/клишетата на българската художествена литература." – казва..

публикувано на 22.01.21 в 11:46

Над 2 млн. лв. е финансирането на Културния календар за 2021 година

2 милиона и 20 хиляди лева ще отдели Пловдив за финасиране на културни събития през тази година. В сравнение с миналата година това е увеличение с 30 000 лева. Проектът за Културния календар е внесен за разглеждане от Общинския съвет.  Най-голям бюджет във фестивалната програма ще бъде даден за годишните награди на БГ радио - 80 хиляди..

публикувано на 21.01.21 в 17:08