Кино "Космос" по света и у нас

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Никола Николов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пожарът в кино „Космос“ отново открои проблема със залите за култура в Пловдив. Все още не губим надежда, че емблематичното кино, за чието обновление са говори още отпреди 10 години, ще се възроди за културен живот. Плановете за реконструкцията му, които бяха обвързани с избирането на Пловдив за Европейска столица на културата, така или иначе са готови. Те обаче не се реализираха, заради възникнал спор относно авторските права за сградата, както и последвалото оттеглено намерение от страна на общината да инвестира в бившето кино. 

Арх. Бистра Попова – един от водачите на подетата през 2011г. гражданска инициатива за спасяването на кино „Космос“, наречена „Колектив Кино космос“  - разказва за това през каква метаморфоза са минали плановете на сдружението и защо след десет години все още не са предприети фактически дейности по ремонта на сградата. 

Арх. Панова смята, че планът за управление и беизнес планът за киното задължително трябва да предхождат проекта за реставрация, за да може той да бъде съобразен с предназначението на сградата. "Ние от колектив "Кино Космос" се оттеглихме точно поради тази причина, нямаше финансиране и нещата се правеха по обратен ред".

Проект за реновацията, но не и за стопанисването, на Кино Космос има, като той беше одобрен още през 2019г. Заради пожарът в емблематичната сграда – местната власт, в лицето на кметът на район централен – се активизира, като вече бяха поискани средствата за реализацията на обновителния план. 

Одобреният проект за сградата включва изложбено пространство, пространство за работилници, майсторски класове, концерт и разбира се кино – архитект Димитър Балджиев – един от създателите на одобрения проект – смята, че в киното могат да се провеждат дори събития от ранга на TED talks. 

"Залите на киното могат да се отдават под наем, съобразен с предназначението им. Не бих дръзнал да помисля, че друг освен Общината може да управлява културния център, той трябва дад е с публичен достъп" - заяви пред Радио Пловдив арх. Димитър Балджиев.

Опит, разбира се, може да бъде почерпен от изключителни по своето сходство примери за подобни кина в страни от бившия Източен блок:

Кино "Космос" - Талин 

Естонското кино “Космос”, също както и пловдивското, отваря врати през 1964г., като до ден днешен това е най-голямата кинозала в Прибалтика. През 90-те години киното е закупено от частна естонска фирма, която по-късно, с канадски партньори, вкарва сградата в 21в.  Днес “Космос” - Талин, може да се похвали с най-големият киноекран измежду съседните на Естония държави. 

Първоначалният капацитет на киното е намален, за да може да се осигури по-добра видимост на зрителите в главната зала.

Подобен сценарий предвижда и идейният проект одобрен от Община Пловдив за кино „Космос“.

Създаденo само година след пловдивският си съименник - 1965 г., сградата е считана за един от най-добрите образци на модернистичната архитектура и е едно от най-големите полски кина, оборудвани с прожекционна зала за над 600 зрители. До края на 80-те киното се радва на висока посещаемост, като след разпада на съветския съюз нещата очакваното отиват надолу. 

През 90-те години започва обновяване, финансирано чрез средства от Европейския съюз и Полша, което превръща киното в дом на изкуството, съхраняващ регионалния филмов архив.

Подобна идея имаше и за пловдивското кино, но тя не се реализира. 

В днешно време "Космос" в Катовице е със сериозна посещаемост, заради десетките продължаващи филмови инициативи, така и поради внимателния подбор на ежедневния репертоар. 

Пречките пред реализацията на идеите за кино космос остават финансирането на ремонта и формата на управление на културния център. Дали пловдивчани ще могат някога да се срещат в парка на кино „Космос“ и дали градът ще запази и възроди една от емблемите на близкото минало, зависи от всички нас като общество, което съхранява и пази паметта и развива средата, в която живее.