Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Томас Ман, втора част

След 1893 Томас Ман учи история, история на изкуството, икономика и литература, готви се за журналист, но пише отрано. В гимназията публикува в училищния вестник, а на 14 в се подписва - „Томас Ман, лирико-драматичен поет“. В Мюнхен сътрудничи на сериозни литературни издания, излиза и първият му разказ. 

Щом навършва 21, Томас започва да получава 180 марки месечно от семейната рента и с големия си брат, писателя Хайнрих Ман, живеят около три години в Италия. През 1897 излиза и първата му книга – истории за деца, писани от братята и илюстрирани от сестра им Карла. В Италия Томас подхваща и първия от най-великите си романи – сагата „Буденброкови“, която излиза през 1901. В нея се проследява живота на 4-5 поколения и упадъка на фамилията, която постепенно губи духа, енергията и принципите си, а романът се превръща в огромно платно, изобразило възхода и падението на самото бюргерство Томас Ман разказва в голяма степен историята на собственото си семейство, а второстепенните персонажи са реални лица от Любек. 

Мнозина се разпознават, но не всички са доволни, така че после Любек недолюбва своя велик син. За сметка на това светът, особено с появата на третия том на „Буденброкови“ през 1903, оценява таланта на едва 26-годишния Томас Ман и името му се прочува. По това време Томас и Хайнрих все повече се отдалечават – по идеологически и естетически причини, а вероятно и поради завист от страна на Хайнрих. Отношенията им остават сложни, минават и през дългосрочно скъсване, а после се възстановяват, но главно чрез писма. За сметка на това обаче Томас Ман се запознава с Катя Прингсхайм, красива и умна дъщеря на известна, отдавна покръстена еврейска фамилия, първата жена в Бавария, която учи физика и математика. Двамата се женят, имат 6 деца и тя го подкрепя цял живот. 

Но отначало ги събира Съдбата. Първо, оказва се, че Томас познава Катя от дете, макар не лично, а от портрет, рисуван от Ленбах. После, двамата се срещат на странно за богато момиче място – в прозаичен мюнхенски трамвай. И трето, това е първата любов на Томас Ман към жена. Иначе той си пада по момчета, публична тайна,  потвърдена 25 години след смъртта му, когато се отварят дневниците. Но и досега немското общество не е широко информирано за сложната сексуалност на писателя, там изследователите сякаш се срамуват, не искат да опетнят благообразната бюргерска физиономия на своя велик „Гьоте от 20 век“, както го наричат. Обаче англичани и американци нямат подобни скрупули – правилно смятат, че тази толкова важна тема има пряко отношение към творческия гений на Томас Ман и истината няма да помрачи образа му, а ще го изясни.

В семейството на Томас Ман царят наистина специални отношения по темата за любов и смърт. Ерос и Танатос в класическия фройдистки вариант там са у дома, а психоанализата е една от философските бази на цялото му творчество. Томас Ман рано осъзнава своята сексуалност – влюбва се в момче още в гимназията, а последното му увлечение е млад сервитьор в САЩ, където живее през ВСВ. Той държи в кабинета си картина с голи млади момчета, които катерят скала. Пише „Смърт във Венеция“, роман за възрастен полски аристократ, който се влюбва в млад италианец. Жена му и всички в семейството знаят всичко. Но има едно голямо „но“ – не е сигурно, че хомосексуализмът му някога се реализира на живо, по-скоро обратното – нещата са само на платонично ниво. Идеята е, че самият той смята хомосексуализма за болест, потиска нагона си и го сюблимира в акт на творчество. Това е свързано с друга философска база – ницшеанството и идеята, че творецът трябва да е болен и да се бори с болестта, за да стане истински гений. 

Подобни въпроси се коментират с цялата възможна сериозност и цялата възможна ирония, в романа „Вълшебната планина“. А болестта като част от творческия гений е в основата на романа „Доктор Фаустус“. В него музикантът Адриан Леверкюн сключва сделка с дявола и му продава душата си, за да стане истински гений. А точно болестта е сред инструментите, с които Дяволът реализира своята част от сделката. Но проблемите на Томас Ман не се изчерпват само с хомосексуализма, има и елемент на инцест. Първо, съпругата му Катя има такава връзка със своя брат близнак преди да се ожени, а Томас използва историята за сюжет на романа „Кръвта на семейство Валсунг“. Неговият богат и влиятелен тъст опитва да спре книгата, но напразно. Самият Томас Ман има хомосексуални чувства към големия си син Клаус, отглас от което е отношението на възрастния Яков към младия Йосиф в  „Йосиф и неговите братя“. 

А и в дневника си от 1920 Ман недвусмислено пише: „Намирам Ейси /това е детски прякор на 14-годишния Клаус/ за ужасно красив в своите плувки. И е съвсем естествено, че трябва да се влюбя в сина си, май веднъж завинаги съм приключил с жените“. Не е приключил обаче, поне не с малките момиченца. Той открито фаворизира голямата си дъщеря Ерика, те си знаят защо, а по-късно, когато малката Елизабет е на 7, пише новелата „Разстройство и ранна скръб“, която, казват, кара „всеки читател да се учуди на дръзкото въображение на старият магьосник“. Но не е само въображение, в дома царят наистина специални нрави. Повечето деца на Томас Ман са активно бисексуални, силно депресивни, със суицидни наклонности и влечение към алкохол и наркотици. Големите, Клаус и Ерика, повтарят примера на майка си и нейния брат, а Клаус прави любовта със сестра си сюжет в романа „Роднини“. После и двамата имат любовници от различни полове, но си ги разменят или заедно се забавляват с тях. 

В края на краищата Клаус, който опитва да стане писател като баща си, но не успява да се измъкне изпод тежката му сянка, се самоубива. Но той най-добре обобщава ситуацията в мемоарите си: „Атавистичните табута и инцестните импулси от предишните генерации са още живи в нас“. Не знам как покрай всичко това самият Томас Ман не само оцелява, а и става един от най-великите писатели на всички времена. Може би все пак наистина се опира, както пише брат му Хайнрих, на „яростната страст към собственото си его и неспособността да разбере истинската сериозност на живота на някой друг“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Стихове на Стефка Тотева и Яна Дековска в "Книга без автограф"

Среща под надслов "Книга без автограф" ще се проведе тази вечер от 18 часа, в читалище "Алеко Константинов" – Пловдив. На събитието ще бъде представена съвместната стихосбирка на Стефка Тотева и Яна Дековска и ще присъстват автори и приятели на Литературен кръг "Метафора“. В памет  дъщеря й,  нашата колежка от Радио Пловдив Стефка Тотева..

публикувано на 28.11.24 в 06:05

Мария Астаджова с първа изложба в Пловдив

Мария Астаджова е българска художничка, родена в Стара Загора, която живее в Канада повече от трийсет години. Завършила е НУПИД "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък и НХА в София. Имала е самостоятелни изложби в Монреал, Отава, България и е участвала в множество групови изложби в Канада и Америка. С изложбата „Деконструкция на чувствата“, тя..

обновено на 27.11.24 в 13:51

Красимир Димовски представя "Тезеят в своя лабиринт"

Писателят Красимир Димовски представя новата си книга „Тезеят в своя лабиринт“ в Bee Bop Café.  Романът  излезе с печата на ИК „Хермес“. След три десетилетия мълчание Димовски издаде преди три години книгата с 13 невръстни разказа „Момичето, което предсказваше миналото“, а година по-късно – „Ловецът на русалки“ – три новели за..

публикувано на 27.11.24 в 06:46

Ваня Итинова с изложба в галерия "Аспект"

Галерия „Аспект“ представя четвъртата самостоятелна изложба на Ваня Итинова „Градът разказва“. След нейната първа изява преди 3 години съвместно с Натали Итинов, авторката се превърна в един от основните художници на галерията и традиционно в края на годината представя новите си картини. В експозицията са представени 21 живописни платна,..

публикувано на 27.11.24 в 06:41

Адела Пеева със специален "Златен ритон"

Известната наша режисьорка документалистка Адела Пеева ще получи специален „Златен ритон“ на тазгодишното издание на фестивала, чийто домакин е Пловдив от 13-и до 19-и декември. Тази награда се връчва за първи път на форума за документално и анимационно кино, а Адела Пеева от своя страна никога не е била отличавана с най-престижната..

публикувано на 26.11.24 в 11:04