През последните години „зелената“ политика навлиза все по-трайно в мисленето на европейците, а икономическата криза, породена от пандемията от КОВИД-19, показа, че доскорошните екологични и климатични предизвикателства могат да се превърнат и във възможности с развитие на Зелената сделка.
Над 70% от българите смятат, че климатичните промени и зелените политики са много важни и належащи. 10% смятат, че ситуацията е кризисна и трябва да се вземат спешни мерки, показват данните от проучване на Европейския съвет за външна политика сред 1007 пълнолетни българи, обясни Весела Чернева, директор на софийския офис на ЕСВП:
„Огромна част от българите – 85 %, смятат, че климатичните промени са важни, много важни за тях до степен на криза. Излиза, че българската политика е огромен длъжник на обществото, защото хората са доста по-напред като мислене и като очаквания, отколкото българските политици. Над 70 % от българите очакват, че мерките срещу климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите. Три четвърти от хората обаче не са информирани за българската позиция и биха искали повече дискусия от властта по отношение на това какво тя планира. Има и доста подозрения сред хората, че европейските фондове по Зелената сделка могат отново да бъдат разпределени за определени хора, така да се каже.
През последните години все повече европейски лидери и страни се обръщат към екологичните и климатичните предизвикателства пред ЕС, като се заделят все повече средства за решаването им, посочи екологът Георги Стефанов от Световния фонд за дивата природа:
„Науката безспорно доказа проблемите. Технологичните и природните решения са ясни. Политиците са заявили своята подкрепа и е въпрос на изпълнение през следващите години, за да може този приоритет, който Европа подкрепи в края на 2019 г. с европейската Зелена сделка, да се случи поетапно, плавно, икономически рентабилно.“
България в пълна степен може да се включи адекватно и да се възползва от Зелената сделка на ЕС, обясни още Георги Стефанов:
„В България, за съжаление, макар че е държава, която е предозирала сериозно своите вредни емисии, все още виждаме твърде много политически изказвания в сферата на популизма. Те предопределят България като държава, която не желае всъщност да се ангажира с внедряването на решенията по всички направления. Ние все още сме свидетели, че опазването на природата като изконно важно за всяка живо същество на планетата стои на заден план и въобще не е приоритет от гледна точка на бъдещото развитие на страната. Вярваме, че с амбициозните европейски цели и проекти във всички сфери – тук не говорим само за климатични промени, а и за земеделие, транспорт, индустрия, която трябва да се адаптира, е златният шанс на България да се адаптира, да навакса това дългогодишно изоставане в своето икономическо и социално развитие.
Част от икономистите обаче не са оптимисти, че екологичните и климатични предизвикателства ще се превърнат във възможности за възстановяването на Европа след КОВИД-кризата. Проф. Красимир Петров:
„Въпросът е кой ще плати за всички предизвикателства. Ще наложим данък върху лекарите или ще отрежем от пенсиите? Лесно е да се постави един проблем, но най-трудната част е да се намери неговото финансиране. В Европа Гърция е абсолютно банкрутирала, Италия и Испания – също. Данъците във Франция са над 50 % и Франция има огромни дългове, в скандинавските държави данъците също са над 50 %, с огромни натрупани дългове. Така че въпросът не е дали ще се справим с предизвикателството. Винаги и всякога първоначалният икономически проблем е как ще го финансираме. Това е проблемът според мен, с който Европа няма как да се справи. Единственото решение за подобен вид проблеми, който Европа както САЩ и Великобритания може да избере, е печатането на пари. Това, което ще виждат хората, са завишени цени на стоки, услуги, на храна, ток, вода и потребителски стоки.
Последните научни изследвания потвърждават, че разходите за производство на слънчева и вятърна енергия след няколко години ще бъдат по-ниски от разходите за производство на енергия от въглища и газ. В някои случаи слънчевата енергия е по-евтина от електрическата, смятат още учените.
Политическите въпросителни на лятото обсъждаме в програма "Точно днес" със социолога от ЕСТАТ Иво Желев. Той прогнозира и възможностите за изпълнение на третия мандат и дали новите избори са неизбежни. По думите му вече е ясно, че в този парламент не може да се произведе нищо работещо. "Нито има възможности за мнозинство, нито обща воля, нито..
Пожарите наситиха новините, хората изгубиха домовете си, държавата ще даде по 1578 лева на пострадалите семейства. Говорим с доброволците, които са на терен при юли. Включване в програма "Точно днес" на Георги Влайков от Аварийно спасяване - Пловдив от мястото на пожара в Карловски регион. Той подчерта, че остават на терена на вече..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив говорим с Манол Пейков, народен представител от ПП-ДБ за поредната му акция, за дарения с код екипировка за доброволците За по малко от 24 часа успяхме да съберем 20 000 лева и днес ще закупим първите необходими атрибути за борба с огъня, каза за Радио Пловдив Манол Пейков. „Говорих с Георги Влайков от..
След второ класиране на 100% Медицински университет - Пловдив изпълни държавния план-приeм. По традиция най-голям интерес има към специалностите "Медицина", "Дентална медицина" и "Фармация". Там се полага и изпит-тест по биология и химия. В програма "Точно днес" говорим със заместник-ректора проф. д-р Веселина Горанова , с коментар на КСК 2024...
С тържествена Света литургия на 18 юли в храм „Св. Николай” започна отбелязването на 187 години от рождението на Васил Левски и Празник на град Карлово. Кметът на общината д-р Емил Кабаиванов, официални гости и граждани положиха цветя и се поклониха пред гроба на Гина Кунчева - майката на Апостола. На площад „Васил Левски“ д-р..