"Рестартирай Европа": Рециклиране на пластмаса в ЕС

На 9 февруари Европарламентът прие окончателно предложения от Еврокомисията нов план за кръговата икономика. Той ограничава до минимум отпадъците и удължава жизнения им цикъл чрез рециклиране за повторно използване.

Предвидено е до края на 2025-та година да се постигне драстично намаление на битовите отпадъци, които попадат в депата, а до 2030-та всички пластмасови опаковки да подлежат на рециклиране.

Идеята за кръговата икономика не е просто еднократно да рециклираме използвана вещ, а да има постоянен кръговрат и да спрем да замърсяваме, обясни евродепутатът Цветелина Пенкова, член на комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, обясни:

Ако тези вторични суровини биват използвани в друг производствен цикъл, това би улеснило до голяма степен и производствените процеси. Т. е. е необходимо съставянето на мрежа от приемане и предаване на такъв тип вторични отпадъци, които ако са отпадък за една индустрия, биха могли да бъдат суровина за друга.

Пандемията от коронавирус многократно увеличи употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба, отчитат от сдружение „БГ Бъди активен“. Тревожни тенденции сочат данните на Евростат за България, съобщи Румяна Киризиева от пловдивското сдружение:

Средното количество пластмаса, генерирано от всеки един човек, е около 71 килограма, като само 43 килограма от тази пластмаса се рециклира.

Пластмасата се разгражда много дълго време в природата, посочи проф. Севдалина Турманова от Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, чиято кауза е изследването на полимерите:

Рибарските корди имат период на разлагане повече от 500 години в морска вода. Пластмасовите бутилки над 100 години, пластмасова чашка около 65 години.

В България по – голямата част от пластмасовите отпадъци се депонира:

Около 65% отиват към депониране, 10% насочваме към изгаряне и около 22 – 25% се рециклират.

Първата стъпка за рециклиране е сортирането според вида на пластмасите, а това е автоматизиран, но трудоемък процес:

Което, може би, обяснява и в световен мащаб ниските нива на рециклиране на пластмасите. В Европейския съюз в момента около 40 – 45% от пластмасите се рециклират.

Посоката за рециклиране, в която науката работи, е производството на биополимери, тъй като те се разграждат с помощта на биоорганизми, отбеляза проф. Турманова:

За да станат биоразградими, в материалите се въвеждат известни количества природни продукти като нишесте и целулоза. Биополимерите от нишесте и целулоза се произвеждат най – вече от растения като се извличат тези приордни продукти от тях и смесвайки се със синтетичен продукт – например синтетичен полиетилен, може да получим една биоразградима опаковка от полиетилен.

От лятото на тази година в Европейския съюз се забранява употребата на 8 вида пластмасови изделия за еднократна употреба. Евродепутатът Петър Витанов, член на комисиите по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, посочи:

Целта до 2029-та година е 90% за разделно събиране на пластмасови бутилки. Целта за рециклирано съдържание на пластмасовите бутилки най – малко 25% до 2025-та и 30% от 2030-та година.

Учените обаче предупреждават, че посоката засега е щадящо ползване и рецикрилане на полимерните отпадъци.

Човечеството все още не е готово да се откаже от пластмасовите опаковки, поради ценните качества, които те притежават. Те са и най – евтини.

Георги Мараджиев в бизнеса с полиетиленови опаковки повече от 20 години, последните шест с производството е ангажиран синът му. Настоящият кмет на Стамболийски споделя натрупания опит и притесненията на колегите си в бранша:

Забрана за определено изделие означава забрана за определен бизнес и  съсипването на определени предприятия.

Според Георги Мараджиев, производителите на полиетиленови изделия ще бъдат обложени с по – високи данъци и така сами ще преминат към рециклиране и повторно използване на суровините:

До фалити няма да се стигне, тъй като колегите, които познавам, имат достатъчно и финансовите възможности, и добрата техника да бъдат пренастроени на този режим на работа.

За следващите 10 години европейското законодателство за кръговата икономика предвижда не фалити, а растеж, обяснява евродепутатът Цветелина Пенкова:

Да добави около 0,5 % към Брутния вътрешен продукт на Европейския съюз и да създаде над 700 000 нови работни места в Европа до 2030-та година.