Пропастта между политическите думи и реалността роди недоверие

„Новата ситуация постави пред сериозно изпитание цялото човечество. На фона на тази ситуация политическата реч в България не успя да намери  онази речева изява за достигане до хората  с ясен и разбираем български език“. Това  коментира езиковедът и преподавател в СУ „Климент Охридски“ доц. Владислав Миланов.

Политическата реч и през последните четири години не успява да излезе от някои крайности като обидното говорене.

„В 21 в. обидата няма място в нашето общуване и всеки един от нас  като гражданин е длъжен да реагира, когато някой от държавната администрация си позволява да го нагруби или обиди. Или, когато на улицата някой си позволява да се обръща към нас с нецензурни думи. Всичко това нарушава нашите граждански права.“

По думите на доц. Миланов, и в настоящата предизборна кампания има напрежение, което се долавя в речта на народните представители. Предизборната надпревара поставя за свой обект властта  и прави битката ожесточена.

Много отклонения от езиковата норма могат да бъдат открити в речта на кандидат-депутатите и колкото и да си обясняваме, че езикът е динамичен, все пак тези хора са в представителна ситуация и е редно в речта си да прилагат нормите в българския език с техните тези и с приложените към тях  аргументи, а не – само повърхностни наблюдения с акцент върху политическото.

Смесването на поведение, което е характерно за улицата, в официална обстановка, води до тъжни изводи. „Не може един политик на висока длъжност в държавата да застане пред своите избиратели с ръце в джоба. Криворазбрано е понятието за намаляване на дистанцията“.

Доц. Миланов бе категоричен, че някои наши политици не разбират, че не е необходимо да се преминават границите на вербалното и на невербалното поведение.

„Има цели екипи от пиар специалисти, които ще им обърнат внимание и това е поправимо. Но проблемът е, че когато говорим за езикова култура, я обвързваме с общата култура на човек, с умението му да се държи по определен начин в обществото. Той трябва да разбира, че когато представя себе си пред обществеността, трябва така да избира изразните средства, че те да отговарят на ситуацията. Другото преминава границите и пренася поведение, характерно за бита, в ситуация, която не го позволява“.

Доц. Миланов препоръча на пиар специалистите на партиите  да се замислят повече за народопсихологията на българина и да изберат такива думи в слоганите им, че да накарат хората да се замислят, а не - да ги възприемат като кухи клишета. 

"Пропастта между политическите думи и реалността роди недоверие към политическите субекти. Езикът следва и отразява общественото развитие."

Чуйте повече от звуковия файл: