"Рестартирай Европа": Пандемия и киберсигурност - нови заплахи

През декември 2020 г. ЕК представи нова директива с мерки за високо общо ниво на киберсигурност в целия ЕС. Коментира заместник-председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ Красимир Симонски:

ЕС е силно притеснен от нарастването на заплахите, защото в киберпространството се появиха едни изключително силни играчи, с много ресурси и политически мотивирани, но най-вече свързани с финансови изгоди са тези, които най-много ни притесняват. И страдат гражданите, които са се доверили по един или друг начин на някакъв линк или на някаква друга примамка. Свързани са нещата -  от епидемията е появи новата психология. В този случай защото  опити с фишинг, имейли, други примамки лесно печелят доверието на потребителите и оттам, от една страна сме силно уплашени, а уплашеният човек по-лесно се доверява, от друга страна нямаме друга възможност – поръчвами се стоки, храна и други.  Това е свързано с доверието, което даваме на съответния доставчик. В Европейския съюз има вече доста инициативи, чрзе които държавите – членки да се кооперират и сътрудничат, защото колкото по-голяма е общността, толкова по-успешно може да се защити. Това беше и мотото на нашето председателство на ЕС – заедно сме по-силни.

Как биха могли да бъдат уязвени фирми, корпорации и дори обикновени потребители?  Крипто-капаните осветява  Мирослав Стефанов, председател на Българската асоциация по киберсигурност:

Сега, когато хората са си вкъщи и работят онлайн, става още по-голяма уязвимостта. Атаките са се увеличили от минагалата година, от януари – март когато ни затвориха почти целия свят. Спрямо по-предходната година те са вече в пъти повече.  „Хакерите“ използват слабостите на хората... където минава номера и – печелят пари.  Влизат, инсталират някакъв криптовирус и започва да изнудва за пари. Всичко е за пари!  Истината е, че хората продължават да се хващат на стари номера, отпреди десетина години дори...  Рецептата е самите хора да бъдат обучавани постоянно и постоянно да се проверяват дали са с научили или не. На винаги има едни 5-10%, които  пак си го правят!

Всичко се прави за пари. Как действат киберпрестъпниците – обяснява Александър Киров, ръководител Лаборатория по киберсигурност към Държавния университет УниБИТ:

Нашите деца често прекарват по 10-12 часа пред компютрите и така те станаха много по-уязвими за недромонамерените хора. Децата станаха най-слабото и атакуваното звено. Вече се появиха много приложения, които изискат данни и други подробности, за да покажат кой ги обича... те се ядосват, постоянно играят, целта им е да спечелят, но никога не могат да спечелятбез да платят пари. Веднъж въведена банкова карта позволява на софтуерите да теглят многократно пари. Средствата за атака срещу децата стават все по-разширени... Ransomware вирусите причиняват най-много щети... Трябва да кажа, че все пак в България успеваемостта на „фишинг“ атаките е много по-малка от много страни в Западна Европа. По-недоверчиви сме, точно в този случай, може да се каже – здравословно. Ние по-не вярваме на институциите и други съмнения, което ни спасява често  от големи проблеми. В България обаче нямаме конкретни закони нито за СПАМ, нито за „Фишинг“, имаме само общи норми в Наказателния кодекс. Ако имахме такива наказания, след първите пет-шест човека, които влязат в затвора, останалите ще се откажат от този „бизнес“.