Празнуваме Лазаровден

Православната църква отбелязва празника Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден. Празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети -  възкресението на Лазар. 

На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество като по време на Светата литургия Църквата прославя Христос като Възкресение и Живот. 

На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди.  По стари български традициии обичаи, подготовката за Лазаровден започва отрано. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца. 

В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. 

 Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден. Препоръчва се на Лазаровден, Цветница и Великден в храмовете задължително да се спазва физическа дистанция и вярващите да носят предпазна маска. 

Изключение се прави за свещениците.