Най-ценен е човешкият живот, да се самосезираме за смъртта

В момента Георги Господинов работи по нова книга. Казва, че всяко време иска да бъде описано – за да бъде разбрано.

„Подготвям книга с есета. Подготвям една книга с мои статии върху литературната история“, сподели Георги Господинов и допълва, че чрез книгите все повече ще разбираме това, което ни се случва.

Той коментира ситуацията в България и предстоящите извънредни парламентарни избори. Писателят твърди, че е крайно време да гледаме с по-голям хоризонт. Заради децата ни.

„Като всички хора и аз имам своите съмнения, понякога гняв, понякога разочарования, понякога надежди от това, което гледам, че се случва. То се развива в контекста на една пандемия. И политическите страсти не могат да изместят случващото се. В България пропускаме да забелязваме колко хора си отиват на ден. Някакво отношение към смъртта, което ми струва, че не сме развили достатъчно. Защото това е тежкото – отиването на един човек, който би могъл да бъде спасен. И като гледам тези цифри по време на пандемията, на мен много ми се иска да се самосезираме, а също да се самосезират министрите и хората от щаба. Трябва да си променим отношението към смъртта. И винаги да си даваме сметка, че каквото и да правим – тези човешки животи могат и трябва да бъдат спасени. Ние не сме постигнали голям успех, както обичаме да се тупаме по гърдите, докато имаме тези цифри на хора, които са си отишли“, това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Георги Господинов.

Писателят подчерта, че най-важен е човешкият живот.

„Ние празнуваме ценността на човешкият живот. Включително Свети Георги е този, който в едно от чудесата възкресява мъртъв човек. Тоест – той повтаря чудото на Исус. Нека наистина се самосезираме заради смъртта на толкова много хора. Нека да бъдем по-внимателни. А тези, които отговарят за кризата, малко повече да мислят“, коментира Господинов.

За уроците на миналото и „Времеубежище“

„Романът „Времеубежище“ е точно за ненаучените уроци и за миналото, което винаги се връща. Има едно лошо завръщане на миналото. Това зацикляне не никак добро. Никога не проведохме този разговор в българското общество. И той е разговор за ценности. Така и не се проведе този разговор. Изобщо – нещо ни куца в разговорите“, коментира Господинов.

Той цитира и откъс от „Времеубежище“, а именно „Колкото по-малко памет, толкова повече минало. Колкото по-малко помним, толкова повече затъваме в едно минало, което уж не искаме да се повтаря отново и отново“.

„Но понеже не знаем и нямаме идея как да живеем със себе си сега, а и със себе си и другите, най-лесно е да се върнем към миналото“, коментира още Георги Господинов.

Цялото интервю с Георги Господинов можете да чуете в звуковия файл.