Правото на европейските граждани да работят във всяка държава членка е ключово, както и правото на малкия бизнес да работи трансгранично. Това е нещо положително и не бива да става „дъвка“ за политически популисти, които да го представят в негативен план. Това заяви евродепутатът Радан Кънев по повод трудовата мобилност в ЕС и спазването на правата на мобилните работници.
Една от основните цели е Европарламентът да излезе от състоянието на блокаж и хронично противопоставяне, когато става дума за трудова мобилност, условно между Изтока и Запада, посочи евродепутатът. Радан Кънев е сред авторите на доклад по темата в ЕП:
„За да преодолеем тези противопоставяния, трябва да се фокусираме върху човека, върху работника и проблемите, с които той се сблъсква, както и върху проблемите на малката фирма. Дебатът беше станал токсичен поради факта, че той се беше отклонил от своята цел – не гледаше интереса на работещия човек, независимо дали е нает или предприемач, а гледаше интереса на големите бизнеси и на крупните синдикати“.
Евродепутатът посочи, че по време на пандемията се оказва, че трудовата мобилност изобщо не е гарантирана, а и понякога се нарушават социални, дори човешки права на мобилните работници. Те са в широки рамки – от невъзможност да стигнат до вече уговорено работно място до това да се върнат в държавата, в която живеят. Има случаи, когато сезонни работници дори се превръщат в затворници в трудови общежития по време на пандемията, без възможност да излизат навън и без гарантиран достъп до хранителни продукти. Радан Кънев коментира:
„А често пъти лошите условия на живот, в които бяха поставени, ги превърнаха в първостепенна жертва на пандемията. Защото струпването на много хора доведе до изключително бързо разпространение на заболяването, особено по време на първата КОВИД вълна в Западна Европа. След старческите домове трудовите общежития бяха другото място, където нивата на заболеваемост и смъртност бяха изключително високи“.
България като процент от трудовата си сила е един от важните износители на трудова ръка за ЕС, особено на сезонни работници, но в никакъв случай не сме на първите места. Пред нас са страни като Румъния и Полша, каза Валентина Васильонова, заместник-председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието:
„Десет милиона са работещите в земеделието в ЕС, от тях 4 милиона са сезонни работници. Българските граждани са от порядъка на 400 000, което ни нарежда като значимост на 3-то място. На първо място са румънците“.
Ако български мобилен работник е с нарушени трудови права, той има няколко начина да си помогне, посочи Валентина Васильонова:
„Задължително трябва да сезира Инспекцията по труда. Това е контролният орган, който следи трудовото законодателство. Българската инспекция по труда работи със сигнали, независимо къде упражнявате своята дейност. Може да сигнализира синдикати, независимо дали български или в страната, в която работи. Ние сме представителите на работниците и служителите, които също имаме сигнална функция. Работим в мрежа и си сътрудничим със синдикатите и в другите страни. На трето място може да сезира Европейския орган по труда, като там може да подаде сигнал на езика, който говори – т.е. на български“.
Големият въпрос е дали ЕК ще успее да приложи препоръките в доклада, който изготвихме, за да може трудовата мобилност да е лесна, проста и справедлива, допълни Радан Кънев:
„Трудовата мобилност трябва да е лесна за работника, трябва правилата да са прости и за работника, и за работодателя, и за самонаетото лице. Но тези улеснения и опростяване на работата не трябва да отварят вратата за злоупотреба с трудовите права и за т.нар. социален дъмпинг. Мисля, че ние от Източна Европа трябва да си даваме сметка, че ако искаме да се възползваме пълноценно от трудовата мобилност, това означава, че нашите работодатели не трябва да злоупотребяват с нея. А такива злоупотреби има. Ако си затваряме очите, не правим услуга нито на самите работници, нито на почтените работодатели, които се оказват в неизгодно конкурентно положение“, каза още Радан Кънев.
Над 50 бални рокли и костюми са събрани в Асеновград в рамките на благотворителна инициатива в подкрепа на абитуриенти, които нямат възможност да си купят скъп тоалет за бала. Кампанията е организирана по идея на асеновградчанката Айтен Мехмедкьова и Народно читалище „Родолюбие“. Официалните дрехи се събират в читалището, а от утре - 5 април, те..
Място за неутралитет във войната Русия – Украйна няма. Нещата са ясни – или с Русия, или с Европа. У нас някои си въобразяват, че могат да направят специални отношения с Тръмп и да вкарат своята проруска позиция под крилото на новия тръмпизъм. Това е много наивно, защото Тръмп нищо не може да предложи. Той е в режим на нов цикъл на изолация...
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...