В читалището на село Житница тази вечер премиерно ще бъде представено първото печатно издание на Българо-италианския речник, писан на ръка преди 175 години от отец Маурицио да Кастелацо. В него, освен разчетен, ръкописният труд с около 3 500 думи, е придружен от езиковедско изследване и коментар.
Това е най-старият българско-италиански речник, открит досега. Той се пази в хранилището на Националния исторически музей в София. А печатното издание – с думи от бита и лексика за животни и роднинските връзки - му вдъхва нов живот, като го превръща в общодостъпно и "разказва" за българите-католици от 19 век. Книгата е дело на гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева от Института по български език при БАН.
„Чрез старите думи ние можем да видим един друг поглед на хората към живота“ – казва изследователката. Тя подкрепя тезата си с няколко примера, сред тях - за думата „трудолюбив“ обяснява:
„По италианската дума чалостин, с която е преведена и в която е залегнала турската дума чал-връх, ни навява мисълта, че трудолюбието идва от това да предолеем някаква височина, някаква трудност. Но чисто метафорично чрез тази дума ние виждаме едно друго измерение на трудолюбието, което в днешното „трудолюбив“ просто отсъства. Нямаме тази височина, с която да се измерваме.“
А за „благодарник“ посочва, че днес си служим само с негативната част на думата, докато отец Маурицио е описал като благодарник човек, който е способен да изрази благодарност.
„Какво ни пречи да се вдъхновяваме от това словотворчество и да четем речници?“ – пита изследователката, като подчертава, че според нея няма по-благодатен инструмент за развитието на езика от това.
Тя е категорична, че книгата, която излиза от печат сега, не е само за езиковеди и историци и може да вдъхнови всеки. А от срещата в Житница очаква, че хората ще се зарадват, ще чуят гласовете на своите баби и дядовци и ще преоткрият връзката с тях. Причината е, че отец Маурицио пристига като свещеник у нас през 1844 г. и е живял и работил в Житница и Дуванли в продължение на 12 години. Думите, събирани от него, са били живият език на предците им.
Интервюто с Магдалена Абаджиева може да чуете в звуковия файл.
След изключително успешната премиера в Бургас, София и Перник, бургаския художник маринист Светозар Арнаудов – Зари ще представи „Пътешествията на един художник“ и пред пловдивската публика в НБ "Иван Вазов" в петък , заедно с редактора на книгите си – журналистът Христина Чопарова. Събитието ще се осъществява със съдействието на сдружение..
Изложбата на Гергана Балабанова, която е експонирана в галерия "Лабиринт" в Пловдив до 28 февруари, представлява интроспективно изследване на емоционалният пейзаж на една душа. Тя представя метафорично различни състояния, които остават необозрими в материалния свят. Изложбата акцентира върху въпроса за реалността – тази в нас и „обективната“..
Среща разговор с поета Кръстьо Раленков ще се проведе тази вечер в клуб Петното на Роршах - Пловдив. Организатори са Литературен фестивал Пловдив чете, Литературен салон Spirt & Spirit и Творческа платформа Литературен кръг Смисъл. Ще бъде представена стихосбирката му „Озаглавяване на живота“, която излезе януари тази година. Модератор ще бъде..
Изложба „Католиците в България XVII – XX в.“ се открива в Раковски. Тя се провежда по инициатива и под патронажа на президента Румен Радев. В експозицията ще бъде показан и ръкописът на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“, който е първата писмена история на България.
Председателят на Общобългарския комитет Васил Левски – Васил Василев съобщи на пресконференция днес, че има опасност музейната експозиция „Изповедта на Апостола“, разположена в Квадрат 500 на Националната галерия, да бъде изместена от помещенията, които заема. Договорът на комитета с галерията изтича на 19. февруари и няма да бъде..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно