В читалището на село Житница тази вечер премиерно ще бъде представено първото печатно издание на Българо-италианския речник, писан на ръка преди 175 години от отец Маурицио да Кастелацо. В него, освен разчетен, ръкописният труд с около 3 500 думи, е придружен от езиковедско изследване и коментар.
Това е най-старият българско-италиански речник, открит досега. Той се пази в хранилището на Националния исторически музей в София. А печатното издание – с думи от бита и лексика за животни и роднинските връзки - му вдъхва нов живот, като го превръща в общодостъпно и "разказва" за българите-католици от 19 век. Книгата е дело на гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева от Института по български език при БАН.
„Чрез старите думи ние можем да видим един друг поглед на хората към живота“ – казва изследователката. Тя подкрепя тезата си с няколко примера, сред тях - за думата „трудолюбив“ обяснява:
„По италианската дума чалостин, с която е преведена и в която е залегнала турската дума чал-връх, ни навява мисълта, че трудолюбието идва от това да предолеем някаква височина, някаква трудност. Но чисто метафорично чрез тази дума ние виждаме едно друго измерение на трудолюбието, което в днешното „трудолюбив“ просто отсъства. Нямаме тази височина, с която да се измерваме.“
А за „благодарник“ посочва, че днес си служим само с негативната част на думата, докато отец Маурицио е описал като благодарник човек, който е способен да изрази благодарност.
„Какво ни пречи да се вдъхновяваме от това словотворчество и да четем речници?“ – пита изследователката, като подчертава, че според нея няма по-благодатен инструмент за развитието на езика от това.
Тя е категорична, че книгата, която излиза от печат сега, не е само за езиковеди и историци и може да вдъхнови всеки. А от срещата в Житница очаква, че хората ще се зарадват, ще чуят гласовете на своите баби и дядовци и ще преоткрият връзката с тях. Причината е, че отец Маурицио пристига като свещеник у нас през 1844 г. и е живял и работил в Житница и Дуванли в продължение на 12 години. Думите, събирани от него, са били живият език на предците им.
Интервюто с Магдалена Абаджиева може да чуете в звуковия файл.
В световния Ден на добротата в Народна Библиотека “Иван Вазов” ще се открие изложбата “Борба за доброта“. Изложбата е част от глобалната инициатива “Fight for kindness“ (Борба за Доброта), обединяваща творци и дизайнери около концепцията за добротата . Тя представя уникални типографски творби от български и международни артисти, посветени на..
Регионалният исторически музей в Пазарджик спечели финансиране от министерство на културата за реставрация на „Геновата“ къща, която е паметник на културата. 300 000 лева е финансовата подкрепа за ремонт на покрива, консервация и реставрация по фасадите и на интериора. Сградата е построена през 1880 г. и е типичен представител на градската..
Експозицията включва живописни творби, в които вибрацията на форма и цвят е проекция на личното пространство на авторката. Инспирирана от конкретна натура, тя превръща пространството в платната в почти абстрактно, наситено с емоция, крайно лична. Следата от четката носи импулса на впечатлението, създава своеобразен свят, в който водещ е..
„Доказано“ е надсловът на изложбата – скулптура и живопис на Димитър Рашков в галерия „Възраждане“ Експозицията, която е по повод 70-годишнината на автора, провокира зрителя да се забавлява и усмихва, проследявайки карнавалния парад на Рашковите дебеланковци и дебелани, а маслените платна са голямата изненада, която художникът поднася..
Десет изявени художници, свързани с Пловдив, участват в изложбата „5,6,7“, която събира юбиляри в съвместна експозиция в галерия „Капана“ на Градска художествена галерия. Куратор на изложбата, която се осъществява под егидата на Дружеството на пловдивските художници и се финансира от Община Пловдив, е художникът Костадин Отонов. Сред..
Дъжд / Сняг
Превалявания
Облачно