Великите европейци - Хенри Мур

Изглежда, сякаш Мур не започва този живот по най-блестящия начин. Баща му е миньор, семейството е бедно. Но в дома има топлина и родителите правят всичко, за да изучат осемте си деца. А има и късмет - започва да прави восъчни и дървени фигурки от малък, след като в неделното училище слуша разказ за Микеланджело. В гимназията на родния Кастелфорд учителката по изкуство го насърчава и през 1915, на 17, той е готов за местния колеж по изкуствата. Родителите му не смятат работата на скулптора за перспективна и искат стане учител - това не му харесва, но, поне външно, не се противи. 

Междувременно обаче започва ПСВ и през 1917 Мур вече се бие във Франция. При немска атака край Комбре е обгазен с иприт и се лекува в Англия. Въпреки тежките моменти, войната дава на Хенри Мур две неща - вътрешна увереност и възможност да се откъсне от родителската опека. След войната печели стипендия за Висшето училище по изкуствата в Лийдс, където е първият студент в новооткритата катедра по скулптура и взима обучението за две, вместо за четири години. Мур е отворен, контактен човек и приятен събеседник, създава приятелства с колеги от артистичните среди и печели стипендия за Кралския колеж по изкуствата. В Лондон не ходи редовно на лекции, но ходи редовно в Националната галерия, Британския музей и музея „Виктория и Албърт“ с неговата несметна библиотека.

За Хенри Мур истинското откровение идва точно в Британския музей. Там, освен че изучава изкуството на Древния свят, той попада на екзотични колекции от Изтока и Африка, но най-вече – от Мезоамерика. След три години в колежа, Мур получава покана да остане като преподавател, плюс стипендия да пътува до Италия. Там се захласва на живо по идола си Микеланджело, силно впечатлен е от Джото и други стари майстори, а, както си спомня дъщеря му, при честите си пътувания после, Мур не може да се откъсне от Белини. 

Докато е в Кралския колеж, той работи в романтичния викториански стил, но бързо се отдалечава от него, щом навлиза в дебрите на примитивното изкуство, вижда ренесансовите майстори и се запознава с най-модерните парижки скулптори – Бранкузи и Джакомети. През 1928 е първата самостоятелна изложба на Хенри Мур в Лондон с 42 скулптури и 51 рисунки. В годините до ВСВ възходящата тенденция в живота му продължава, въпреки някои неприятности. През 1928 той получава първа голяма публична поръчка и прави релефа „Западният вятър“. Тогава се жени за Ирина Радецки, студентка в колежа. Мълчалива, дори леко отдалечена, тя е добра съпруга, жена с вкус, любим модел, но и любим съветник на съпруга си. Те купуват студио в Хампстед, където се оформя нещо като колония на артистичния британски авангард от 30-те. Хенри Мур постепенно минава към все по-абстрактни форми, свързва се и със сюрреализма. 

Той работи и излага много, но сред колегите му в Кралския колеж има съпротива срещу модернистичния му подход. Те правят кампания, а „Морнинг поуст“ пише: „Честно казано, ние смятаме, че работата на мистър Мур е заплаха, от която учениците в Кралския колеж трябва да бъдат защитени“. Е, той подава оставка, но твори усилено и през 1936 участва в изложба на сюрреалистите в Лондон и Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Специалистите вече го знаят като голям скулптор и, макар световната слава още да не е дошла, вече предстои.

През войната къщата на Мур е ударена от бомба, те купуват имение в Хартфордшър и остават там завинаги. На 40 Ирина ражда дъщеря им, Мери, а Хенри започва поредица творби „Мадоната с младенеца“, тема, която разработва цял живот. Голямата стъпка към световната слава обаче прави чрез графиката. Военният комитет на артистите му възлага поредица рисунки от лондонското метро, използвано за скривалище при немските въздушни атаки, както и рисунки на миньори в родния му край. В САЩ, където албумите са издадени, за да се запознаят американците с военните страдания на британците, те предизвикват силен интерес, който прескача и към скулптурите на Мур. 

С меките си форми, с изключителната способност да се вписват в интериори, с хуманистичната си визия, творбите на Мур се приемат от широката публика като нов оптимизъм след ужасите  на войната. Той бързо се превръща в патриарх на модерната скулптура, получава награди, Британският съвет организира негови изложби по цял свят. Заедно със славата, потичат и парите, но Мур не променя скромния си начин на живот – работи много, не затъва в лукс, дори отказва Ордена на Британската империя. Единственото удоволствие, което си позволява, е понякога да каже на Ирина – купи си каквото искаш. След войната творбите му растат по мащаб – и не само защото вече може да си го позволи. Пространствата, които трябва да овладее, са все по-предизвикателни, доколкото поръчките идват най-често идват от големи държавни и световни организации.

През 1972 Мур приема предизвикателството да се покаже на Forte di Belvedere, най-доброто място за скулптура в света, както сам го оценява, и то – във Флоренция, града на Микеланджело. Тази среща на артиста от 15-ти с артиста от 20-ти век завършва само с победители. През 1986 Хенри Мур умира от старост в имението си. Той е на 88 и оставя след себе си усещането, че красотата на вселенската материя и вселенския дух са едно и също нещо, а човекът е техен пророк.