Великите европейци - Ришард Капушчински

Капушчински прави нещо против професионалните правила – смесва журналистика с литература. Като кореспондент на агенция ПАП е стриктен професионалист, но в книгите си позволява волности, нищо,че са представени като документални. Използва например алегории, метафори, сравнения и други „чисто литературни“ словесни похвати, разказва за места и събития като очевидец, без да е бил там в съответния момент, и най-големия грях – „измисля“ факти, за да внуши послание. 

Една от най-прочутите книги на Капушчински - „Императорът“, е разказ за падането на етиопския сатрап Хайле Саласие, а всъщност - сатира на комунистическия режим в Полша. Там Капушчински описва Тираволо, квартал на Адис Абеба, където съветските генерали, които крепят режима, живеят в лукс – в къщи с басейни и градини, на фона на етиопската мизерия. Е, квартал Тираволо има, но не е луксозен, няма басейни, а градини никой не е сънувал. Някои се дразнят от такива волности, но истината тук е от друг порядък – нали съветските генерали, където и да стъпят, се държат като Големия бял господар. 

В Полша беше така, в България беше така, в цяла Източна Европа. Смятате ли, че в Черна Африка е било иначе? Друг известен литературен образ на Капушчински е от Уганда и диктаторът Иди Амин, масов убиец и дори канибал. „От време на време литературната идея го завладяваше – разказва Артур Домославски, журналист и биограф на Капушчински. – Той например пише, че рибите в езерото Виктория изведнъж наедряват, защото се хранят с телата на убитите от Иди Амин. Метафората е цветна и смразяваща, но истината е, че рибите растат, защото в езерото идва много по-дребна риба по река Нил“.

 Да, другата истина е, че добрата метафора казва всичко и се запомня завинаги, но може би заради подобни волности Капушчински никога не получава Нобеловата награда за литература, за която е номиниран няколко пъти. Но липсата на Нобел не прави оценките за него по-малко ласкави. Два дни след смъртта му през 2007, „Вашингтон поуст“ го нарежда „сред най-уважаваните военни кореспонденти на своето време“. „Гардиън“ го нарича „велик разказвач на истории“, а „Дейли Телеграф“ пише, че Капушчински е „най-известният полски чуждестранен кореспондент и свидетел на голяма част от бурното раждане на Третия свят“. „Париж ревю“ го величае като „един от нашите – на целия свят – велики писатели“, а „Ню-Йорк таймс“ хваща бика за рогата и описва работата на Капушчински като „оцветена с магически реализъм“.

Ришард Капушчински е роден през 1932 в Пинск, днешен Беларус. Баща му е начален учител, семейството е бедно и с това Ришард обяснява защо в Африка се чувства у дома: „Храната там също е оскъдна и хората ходят боси“. През ВСВ семейството се мести във Варшава, Ришард завършва гимназия, тренира бокс и футбол, пише поезия и дори печели поетичен конкурс. На 16 е член на полската комсомолска организация и пише за нейния вестник Sztandar Mlodych - „Младежко знаме“. През петдесетте учи във Варшавския университет, прави първото пътуване в чужбина и се жени за Алисия Миелчарек, с която са заедно цял живот, въпреки връзките, които той има при дългите пътувания после. 

През 1953 Капушчински става член на Полската обединена работническа партия и е там до 1980, с раждането на „Солидарност“. Но той се разделя вътрешно с комунистите още през ключовата 1956 със събитията в Познан и руското нахлуване в Унгария. През 1955 Ришард пише репортаж за ужасните условия, в които абстрактните строители на комунизма реално строят краковския квартал Нова Хута. Властите са стъписани, но постъпват умно – вместо да пратят 23-годишния младеж в лагер, награждават го с орден и го пращат кореспондент чак в Индия. Така започват великите пътешествия на Капушчински, които раждат едно от най-добрите литературни и журналистически пера в света. Като кореспондент на вестника, а после и на Полската информационна агенция ПАП, Капушчински отразява 27 преврата и революции, „отговаря“ за 50 страни, основно в Африка, Азия и Латинка Америка, изкарва тежка малария, арестуван е многократно, понякога е на косъм от смъртта. 

Освен полски, владее английски, руски, испански, френски и португалски, чете много преди да замине за някъде, контактен е и веднага намира приятели. Опитът му на журналист се проявява като страхотен нюх – той предугажда събитията и често се оказва на най-важното място тъкмо навреме. Полски дипломат в Африка казва: „Щом пристигне някъде, Капушчински само за 3-4 дни научава повече, отколкото ние за години престой“. 

Освен „Императорът“, сред другите му най-известни книги са „Шах-ин-шахът“ – за падането на режима на Реза Пахлави в Иран; „Футболната война“ - за безумието на конфликта между Хондурас и Салвадор заради два футболни мача; „Империята“ – за разпада на СССР. Някои смятат, че Капушчински е агент на съветските тайни служби, затова има неограничени възможности да скита по света и да пише. Това изглежда малко вероятно, като се има предвид документираното му отношение към комунизма в Полша и съветската система изобщо. 

 През 1981 Капушчински наистина къса с режима и в следващите години за полското общество става не само водещ журналист, но писател и мислител с огромен авторитет. Той работи почти до смъртта си през 2007, издава нови репортажни текстове, два албума с фотография, две поетични книги. Затварям очи/ тъмнината ме обгръща/ самотата и страхът ме поглъщат// Защо така високо те издигнах,/ че не мога вече да те видя? - пише Ришард Капушчински в загадъчното си стихотворение „Вместо молитва“. На кого се моли и кого вече не вижда – някой друг ли, себе си ли, света ли, в който бе така дълбоко взрян и към който бе така силно привързан.