Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Възстановяване от Covid-19: с акцент върху климата

| обновено на 20.07.21 в 09:17

Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са заплаха за Европа и света. Затова с Европейския зелен пакт се цели не само да се преодолеят тези предизвикателства, но и да се допринесе за превръщането на Европейския съюз в модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика. На него се разчита и за възстановяването от пандемията от COVID-19. Една трета от инвестициите в размер на 1,8 трилиона евро по Плана за възстановяване и седемгодишният бюджет на съюза ще се използват за финансиране на Зеления пакт. Българският евродепутат от групата на ЕНП Радан Кънев подчерта, че приетия от Европейската комисия набор от предложения, е насочен към политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане, които да бъдат пригодени към целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

„Това, което Европейската комисия предложи, е така наречения пакет „Готови за 55 % намаление на емисиите от парникови газове“ за следващите десет години. Това е мащабна, наистина уникална законодателна инициатива. Конкретните предложения са над 10 000 страници, за да може вече приетия климатичен закон, тоест скрепените със закон цели за намаляване на емисиите, да бъдат изразени в конкретни политики и решения. Основните линии, на които комисията залага, са строителството, транспорта, земеделието, но това, естествено, ще се отрази върху всяка една сфера от икономическия живот“, заяви Радан Кънев.

Дали този мащабен пакет от мерки ще засегне хората, в частност и тези в България, и как той ще рефлектира върху техния живот? Според Радан Кънев това зависи най-вече от националните политики.

„Тук става дума за предложение за промяна на икономическите модели, които да намаляват въглеродните си емисии, да намаляват вредните си емисии и да клонят към въглеродна неутралност. Това е много голям технологичен преход. Европейският съюз предвижда и средства за финансиране на този преход, което е важно. От тук нататък – въпрос на национална политика е по какъв начин тази трансформация ще бъде извършена, какви ще бъдат конкретните инвестиции, в какви технологии ще бъде избрано да се инвестира, каква част от държавния бюджет ще бъде добавена към тези европейски средства. Но най-важно е как частния финансов капитал ще бъде ангажиран, за да допринесе за всяка евро пари на данъкоплатеца пет или десет евро частна инвестиция“, коментира евродепутатът.

Според бившия български министър на околната среда Юлиян Попов, който е политически съветник на Европейската климатична фондация, това е напълно възможно.

„Така нареченият план „Юнкер“ показа един такъв механизъм, в който при влагане на 1 евро - то привлича 4,5, 8 или 10 евро от частния сектор. По този начин се раздвижва цялата икономика и необходимите средства са привлечени. Много е важно да гледаме на тези средства не като пари, които се хвърлят на вятъра, а като пари, които се инвестират, създават нови технологии и нови работни места. И това, което е много важно за Източна Европа – създават нови работни места с по-висока принадена стойност, по-високо технологични и с по-високо заплащане“, подчерта Юлиян Попов.

Според Попов България трябва да спре да се съпротивлява на тези процеси и да се замисли кои са новите технологии.

„Това, което направи Пловдивската икономическа зона, е изключително разумно и далновидно, когато обяви стратегия за нулева въглеродност. Това е именно позициониране на цялата индустриална зона в рамката на намаляване на емисии, което веднага привлича интереса на инвеститори и големи международни компании. Защото всички големи международни компании имат собствени стратегии за намаляване на емисиите“, каза още Попов.

Българският евродепутат Радан Кънев подчерта, че тези политики са изключително важни за България, тъй като това може не само да доведе до наваксване на технологичното изоставане в много сфери, но и в някои от тях страната ни да стане лидер.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Ботулизъм след ботокс не е описан в научната литература

За съжаление добрите примери в естетичната хирургия, които са много повече, остават незабелязани и обикновено виждаме лошата практика, каза в коментар на скандала с нашумелия случай на некоректно поставен ботокс доц. д-р Елеан Зънзов - началник на Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия в УМБАЛ „Св. Георги". Той сподели, че..

публикувано на 05.02.25 в 10:55

И учителите трябва да се готвят за матура по математика

„Идеята за задължителна матура по математика трябва да се погледне от различни ъгли. В европейски и световен мащаб математиката е приоритетна. През годините ние малко я пренебрегнахме, била трудна, децата не се справяли. Проблемите не са еднозначни. Започваме сега отзад напред. А трябва да се гледа по-мащабно. Математиката не е само учебен..

публикувано на 05.02.25 в 10:54

Атанасова не бива да е член на Венецианската комисия

Защо пловдивски адвокати готвят протест срещу избора на Десислава Атанасова за член на Венецианската комисия?        Според адвокат Емилия Недева от Пловдивската адвокатска колегия и процедурата за избор на наш представител във Венецианската комисия, и името на Десислава Атанасова са смущаващи. По думите ѝ в случая не става дума за избор, а за..

публикувано на 05.02.25 в 10:27

Таксата за плащане с карта в автобусите е въпрос на преговори

Много скоро ще има решение на въпросите, свързани с разплащането чрез банкови карти в градския транспорт на Пловдив. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Николай Недялков, изпълнителен директор на фирма „Тикси“, която внедри електронно-билетната система в града.  Преди дни заместник-кметът по транспорт Ерол Садъков обяви на страницата си във..

публикувано на 04.02.25 в 16:00
проф. Ива Христова

Пикът на грипната вълна вече преминава в страната

Пловдив и областта са 3-ти в страната по разпространение на грипа. На какво се дължи това и стигнахме ли пика на болестта, питаме  проф. Ива Христова , директор на Националния център по заразни и паразитни болести.  Проф. Христова каза, че Пловдив е в челната тройка, но е убедена, че това е максималният брой заболели. През  тази седмица ще има..

публикувано на 04.02.25 в 14:53