Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Голямата могила“ крие още тайни

Първият етап от разкопките приключи

| обновено на 06.08.21 в 10:28


Разкопките през тази година бяха начална, но изключително важна стъпка към разкриване на древните тайни, скрити под „Голямата могила”, част от големия римски некропол „Гъстите могили“, разположен в южната промишлена зона на град Пловдив. Екипът от археолози на РАМ - Пловдив приключва разкопките с надеждата, че през следващия археологически сезон ще успеят да съберат още информация за миналото на нашия град и хората, които са го обитавали. Това заяви ръководителят на екипа археологът Любомир Мерджанов. В интервю за Радио Пловдив той разказа за работа на могилата 
Той уточни, че тази година усилията на екипа са били съсредоточени върху почистване на обекта от избуялата растителност, както и подробното документиране и проучването на горните пластове и част от периферията на могилата.
На върха на могилата екипът на РАМ - Пловдив попадна на следи от основи на сграда, ориентирана в посока изток-запад. Наличието на подобни структури, разположени върху надгробни могили от древността, е по-скоро необичайно и е характерно най-вече за сгради от Възраждането. При подробното ѝ проучване обаче бяха открити множество дребни фрагменти от многоцветна стенопис, характерна за Средновековието. Проучвателите са на мнение, че по всяка вероятност става въпрос за малка средновековна църква. За това свидетелства и оформилият се около нея малък некропол, от който до момента са проучени седемнадесет средновековни погребения. Благодарение на откритите материали, сред които сравнително голямо количество керамика, бронзови монети и дори закопчалки за книги, всички средновековни структури на върха на могилата могат да се отнесат към периода XI-XIII в.
Следите от обитаване през Средновековието не са последните намеси по „Голямата могила”. Археолозите откриха големи вкопавания от началото на 20-ти век, когато на върха на могилата са били разположени военни съоръжения. А от източната страна на могилата се разкри голям иманярски тунел, прокопан вероятно през ‘90-те години. Дали този тунел достига централната част на могилата, екипът ще установи през следващата година. За съжаление, иманярските набези са често срещано явление при археологическите обекти, дори когато те се намират в градовете.
Интересно е да се отбележи, че се установи начина на насипване на могилата, както и нейните точни размери, които напълно съответстват на името ѝ: 80 м в диаметър и над 12 м височина.
Разкритите структури и материали дават много полезна информация за обитаването на този район през Средновековието. Малката църквичка и гробовете, основната част от които без инвентар, говорят за това, че те може би са били част от малко селище, съществувало в близост до могилата. Възникването на средновековни некрополи върху могили от предходни епохи е често срещано и добре засвидетелствано при множество археологически проучвания на територията на цялата страна.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Галерия "Димитър Георгиев" отбелязва 3 март с концерт

Музейна галерия „Димитър Георгиев“ става на 4 години на 3 март 2025 година – за празника и за концерта на студенти от АМТИИ говорим с проф. Емилия Константинова. Тя припомни, че в галерията се съхранява богата колекция от творби на най-значимите наши художници след Освобождението. Колекцията е обгрижвана и събирана над 35 години от инж. Георгиев и..

публикувано на 03.03.25 в 11:02

Безценни факти от историята се съхраняват в НБ "Иван Вазов"

В програма "Точно днес"  на Радио Пловдив разговаряме с директора на Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив Димитър Минев. От него научаваме   за дигиталния архив и съхранената памет за Трети март и Руско-турската война, за безценните листове история, които могат да се видят онлайн днес от сайта на институцията.  Димитър Минев каза: В онзи..

публикувано на 03.03.25 в 10:38

„Алтер его” - за словото, песните и карикатурите на Хр. Карастоянов

На 22-ри февруари големият български писател Христо Карастоянов щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ не успяхме да отбележим конкретната дата по обективни причини, но затова пък ще направим това тази събота и то по малко по-нетрадиционен начин.  Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав..

обновено на 01.03.25 в 16:10

Пловдивчани посрещнаха Баба Марта на площада

Десетки пловдивчани присъстваха на традиционното посрещане на Баба Марта.  На пл. „Стефан Стамболов“ деца към народно читалище „Кирил Дженев“ представиха пъстра фолклорна програма, а Баба Марта закичи с мартеници деца и възрастни.  В ролята на Баба Марта се превъплъти Лена Райкова, която подчерта, че този празник е много древен и ние трябва да..

публикувано на 01.03.25 в 12:51

В "Срещите" за християнството и езическите празници

Никого няма да изненадам с наблюдението, че България е една от страните със съжителство и до днес на предхристиянските митологични вярвания и християнската вяра. Но как ни легитимира това? С проф. Мария Шнитер в дена на Баба Марта питаме: "Езичници ли сме?" И какво значи това?

обновено на 01.03.25 в 10:11