Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Ръдиард Киплинг

Всички харесват „Книга за джунглата“, но не всички харесват нейния автор, британеца Ръдиърд Киплинг. Казват, че е противоречива личност. Аз бих казал - сложна, а реакциите спрямо него са противоречиви.

Да, никой не твърди, че Киплинг е слаб писател. Но вече над 100 години се правят опити геният му да се омаловажи със странични обвинения - расист, империалист, колониалист, женомразец, краен консерватор и гаден антиболшевик.

Силни обвинения, особено в нашия свят на криворазбрана политическа коректност. Как черните расисти в САЩ още не са сетили да бутнат къщата във Върмонт, където пише историите за Магули и други расистки неща, не знам. И как защитниците на животните не са поискали книгите му да бъдат редактирани, защото засягат правата на дивите създания, представени в лоша светлина – крадливите и подли маймуни например или гадният тигър Ширхан, който иска да убие Маугли. А и от текстовете изглеждат, че животните са на по-ниско еволюционно стъпало от човека, независимо колко са умни и добри мечката Балу, пантерата Багира или питонът Каа.

Големи грехове има Киплинг. Представяте ли си – подкрепя Англия в англо-бурската война. И смята, че британското присъствие по света носи цивилизационни ценности и развитие. Ето, расист - смята белите за по-висши. Ами не, просто с право смята, че англичаните са напред в развитието си и имат отговорности да помогнат за общия напредък. А за болшевизма какво? Перото му е така силно и красиво, че, въпреки всичко, болшевиките издават Киплинг, затова поколенията на света заедно отраснаха с книгите му. И продължават да растат. Ръдиърд Киплинг е роден в Бомбай през 1865, прекрасен миг насред Викторианската епоха и Индустриалната революция. Големият индийски град придава допълнителен цвят и аромат в живота на бъдещия писател.

Той никога не забравя годините в Индия, описва я каквато я помни или дори каквато с праведна любов я досъчинява. Мама Алис е интелигентна жена, за която един лорд казва: „Тъпотата и г-жа Киплинг не могат да виреят в една и съща стая“. Татко Джон е скулптор и керамик, професор по архитектурна скулптура и директор на училището по изкуствата в Бомбай. Двамата се запознават край романтичното езеро Ръдиърд и дават това име на първородния си син, а истинското му - Джоузеф, никога не се използва. Малкият расте щастлив до към шест, а после целият гаден свят се стоварва върху главата му.

Обичайно за децата на англо-индийците, Киплинг отива в Англия да учи. Той обаче се чувства изоставен от родителите си, а в пансиона в Портсмут е подложен на унижения, тормоз и дори бой. „Дотогава не знаех какво е ад, но бързо разбрах“ – пише. Доста изследователи смятат историите за тормоза в Портсмут за измислени, защото е факт, че, дори като възрастен, Киплинг е склонен да послъгва – и това, както сам признава, му помага в писателския занаят. Адът, независимо измислен или не, продължава 6 години. После мама го праща в училище, което подготвя момчета за армията.

Киплинг е дребен и отначало и тук не се чувства на място, но свиква и завързва приятелства. Преживява и първа нещастна любов с приятелка на сестра си. Може би и този провал, натрупан върху усещането за майчиното предателство, определят сложното отношение на Киплинг към жените. Той има връзки с тях – в публичните домове на Лахор, с една гейша в Токио, има флиртове с по-възрастни семейни жени и се жени за Каролина Белестиър, сестра на негов приятел. Но жените в книгите му, доколкото изобщо ги има, не са сред привлекателните образи, а, макар да е привързан към семейните ценности и да заклеймява хомосексуализма, има съмнения, че все пак той се отдава на мъжки наслади.

Нищо не е доказано, а и после част от дневниците му са унищожени, така че май няма да научим истината със сигурност. След колежа Ръдиърд Киплинг, заради ръста и късогледството, не е приет в армията, а няма пари за Оксфорд или Кембридж, затова баща му му осигурява работа в голям вестник в Лахор. Лахор за Индия тогава е като Монмартр за Франция – център на културния и бохемски живот. Киплинг е на 17, но твърде зрял за годините си и перото му веднага се откроява. През 1887 излиза първата му прозаична книга с 39 от вестникарските му истории. На другата година - още 6 книги. Той получава около 250 лири, взима аванс за предстоящи пътеписи и тръгва за Лондон, но по дългия път през Изтока. В Лондон, за негова изненада, името му е вече известно, чакат го пари за разкази, висока поезия и растяща слава. Само седмици след смъртта на приятеля му Уолкот Белестиър, на церемония, която прилича повече на погребение.

Киплинг се жени за сестра му Каролин. После банката му фалира и той губи 2 000 лири. За по-евтино, те се местят близо до семейството на Каролин във Върмонт. Той смята да стане американски писател, но вместо това пише двете части на „Книга за джунглата“. Само след година има в банковата си сметка вече 5 хиляди лири и забравя финансовите притеснения – за разлика от обществените и човешките. Киплинг не се погажда с американските медии, а те му обръщат гръб. После между САЩ и Англия има напрежения, почти до открит конфликт - и атмосферата е потискаща. Накрая пияният му шурей се заканва да му пръсне мозъка, което е последната капка. 

Киплинг се връща в Англия и през 1907 става първият англичанин и най-младият писател изобщо, с Нобел за литература. Той вече е издал и „Ким“, романът, който го утвърждава на писателския връх, но все по-либералното английско общество го неглижира заради консерватизма му. Още по-голям проблем е смъртта на сина му, Джон. Също като баща си, той е късоглед и по време на Голямата война не го искат в армията, но Ръдиърд го вкарва с връзки в полка на ирландските гвардейци.

През 1915 Джон потъва в небитието, а за Киплинг това е като начало на края. През следващите 21 години той продължава да пише, но активността му постепенно намалява. През 1936, вече многократно предупредил англичаните за нацистката заплаха, Ръдиърд Киплинг се оттегля в джунглата на небето като един самотен, донякъде неразбран, но обичан от целия свят Маугли.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Камерният женски хор към АМТИИ чества 50 години от началото си

В Клуб "Неделя"  послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив  разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...

публикувано на 29.07.25 в 15:40

Великите европейци - Ханс Кристиан Андерсен

„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...

публикувано на 28.07.25 в 11:31

Преге - предаване за света на книгите, 26.07. - 01.08.

В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г.  бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...

публикувано на 28.07.25 в 10:05

Фолклорна фиеста завладява Пловдив

Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..

публикувано на 28.07.25 в 08:07

В "Срещите" - за децата ни в дигитална среда

Няма как да отречем, че хлапетата ни днес не ни дават шанс да изискваме от тях труд и упоритост. Лесното и бързото избират те като начин на живот.  Но защо тогава не харесват живота си, боят се от него и ,уви, търсят изход отвъд хоризонта на съществуването. Поне така твърди в изследване Националния център за обществено здраве. В "Срещите"..

обновено на 26.07.25 в 09:14