Туризмът наред с транспорта са двата икономически сектора, които най-много пострадаха вследствие на пандемията от КОВИД-19. След почти нулевата за туризма 2020 г. ЕС въведе редица стимули за работещите в бранша, тъй като туризмът дава поминък на 22 милиона души в целия ЕС, осигурява 11 % от общата заетост и 10 % от Брутния вътрешен продукт в Общността.
Какви мерки предприема ЕС, за да опази туризма си в условия на пандемия между здравния риск и опита за спасяване на бранша? Евродепутатът Петър Витанов, член на Комисията по транспорт и туризъм в ЕП, очерта някои от тях:
„Действително секторът „туризъм“ е силно засегнат от пандемията, а той е ключово определящ за икономиката на ЕС, тъй като формира повече от 10 % от БВП. Мерките най-общо са краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, като най-ефективната и най-бързата мярка е ваксинацията. Това не е само мое мнение, а и на експерти от Световната туристическа организация на ООН“.
Очакванията са, че кумулативно за 2 години загубите на туризма в ЕС ще надхвърлят 4 трилиона евро, посочи още евродепутатът Петър Витанов.
Тази година българският туризъм е изключително интензивен, като до края на годината се очакват над 8 млн. чуждестранни туристи у нас, смята доц. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма:
„Това, което наблюдаваме, е силно увеличение на пътуванията, особено уикендовите, на територията на цялата страна – както по морето, така и в планината, така и във вътрешността на страната, почти във всички населени места, центрове на културен туризъм. Навсякъде наблюдаваме една и съща картинка – общо взето трудно се паркира, което означава интензивни пътувания. По морето се изчерпаха шезлонгите, което никой не е очаквал“.
Румен Драганов посочи, че у нас има значителен ръст при туристическите пътувания, включително и по международните пристигания, където има удвояване, а в някои случаи – утрояване като пристигания. „Това обаче е на фона на почти катастрофиралата 2020 г. Движим се с около 35 – 40 % спад спрямо 2019 г.“, допълни той.
Въпреки че последните две години за туризма и особено за зимния туризъм са трудни, не смятаме да се отказваме. Приложили сме всички противоепидемични мерки и се надяваме тази зима на ръст на посетителите в курорта Пампорово, каза Мариян Беляков, изпълнителен директор на комплекса:
„Каквото ни е било по силите, сме го направили за обезопасяване – в хотелите, ресторантите, в стаите. Ски зоната сме я подредили перфектно. Там, където има най-голямо струпване на хора, сме направили големи коридори, там хората влизат, спазват дистанция“.
Според евродепутата Петър Витанов обаче българският туризъм трябва да пренастрои своята структура и да отдели повече внимание на еко- и СПА-туризма: „България е втората държава с най-много минерални извори на квадратен метър в Европа след Исландия. Тук е била лечебницата на Римската империя. Ако морският туризъм в България обхваща 12 общини, СПА-туризмът може да обхване над 90 общини. Тук имаме много повече сравнителни предимства и да предложим отлична дестинация“.
Витанов изтъкна, че вече се променя структурата на туризма. Лятната ваканция и нормалното 10-дневно летуване се заменя с друг тип туризъм от европейските граждани – рехабилитация, профилактика, отдих, което се предоставя от СПА-туризма. „Макар и само 6 % от хората да го предпочитат, той съставлява 22 % от приходите от туризъм, т.е. има огромен потенциал. За разлика от летния туризъм, където човек взима една хавлия и отива на плажа, докато СПА-туризмът предполага масажи, екологично чиста храна и т.н.“
Евродепутатът посочи, че се изменят предпочитанията на европейската средна класа, търсят се друг тип дестинации – на места между 700 и 1200 метра надморска височина, т. нар. „зелен туризъм“, където въздухът е чист и помага за преодоляването на някои респираторни заболявания. „Това са все неща, от които България може отлично да се възползва, тъй като природните дадености го позволяват“, подчерта още евродепутатът Петър Витанов.
Щаб, който работи по роблемите със замърсяването на въздуха в Пловдив е създаден на последната градска среща на партия "Продължаваме промяната", съобщи пловдивският депутат Стою Стоев в програма "Точно днес". Той обясни, че причината е абсолютното безхаберие на властимащите, които не обръщат внимание на този проблем. "Замърсеният въздух, който се..
За младите фармацевти в Медицински университет-Пловдив, за избора им и за ролята и правата на магистър-фармацевтите в здравеопазването в програма "Точно днес" говорим с проф. Асена Сербезова, дф, дмн – един от най-уважаваните експерти в социалната медицина и организацията на здравеопазването. " Не е важно само колко сме научили в медицинските и..
Политиката, която се налага през бюджетите в последните години, превръща България в свръхсоциална държава за сметка на останалите икономически контрагенти, каза в предаването "Точно днес" икономическият анализатор Михаил Кръстев. Политиците нарокоха този за 2005г- единствоно възможен, но по думите на експерта "това е един навъзможен" бюджет. В него..
Тази сутрин също има замърсяване на въздуха в Пловдив. През последнте дни наблюдаваме сериозни надвишавания на нормите за чистота на въздуха. По закон среднодневната норма е 50 мигрограма на кубичен метър и тя не трябва да бъде превишавана повече от 35 дни в годината. А ние тези 35 дни сме ги направили още от началото на годината, защото..
"И я превърнаха в пустиня. И нарекоха това мир." С този цитат от Тукидит п олитологът от Софийския университет проф. Татяна Дронзина коментира пред Радио Пловдив преговорите между САЩ и Русия за примирие в Украйна. Тя изрази притеснение, че до този момент Украйна не получава гаранции за сигурност отникъде. Това е една търгашеска..