Таванът на Сикстинската капела, изрисуван от Микеланджело, е едно от най-изумителните чудеса на изкуството. Както пише Гьоте: „Ако някой не е виждал Сикстинската капела, не може да има пълноценна идея за това какво човекът е способен да постигне“. Фреските са на над 500 кв. метра площ и са изпълнени с над 300 фигури - от библейските сюжети на Сътворението, до петте сибили, пророчиците на класическия античен свят. Моят фаворит в цялата работа е моментът, когато пръстът на човека Адам едва не докосва Божия пръст – но двамата не се приближават, а се раздалечават, може би завинаги. Микеланджело работи огромната фреска само четири години без скици и планове – всичко му е в главата. Как се рисува такова чудо? Ами легнал. Той прави огромно скеле, което е максимално близо до тавана и може сравнително лесно да се мести. Отначало неколцина ученици му помагат, но са шумни - гони ги и продължава сам. Любопитният папа често му досажда да види докъде е стигнал, но Микеланджело не го пуска, а веднъж дори го подгонва и го замеря с камъни. Не е ясно и дали художникът за четирите години в Сикстинската капела се е изкъпал поне веднъж. Цял живот Микеланджело и водата са скарани, за това свидетелства всички и дори се твърди, че на смъртното ложе едва отлепят дрехите от тялото му – толкова време не се е къпал, че те са напълно залепнали от пот и мръсотия. Аз лично впрочем, приемам този му иначе абсолютно гаден навик като солидно доказателство срещу версията за неговия хомосексуализъм. Да, Микеланджело рисува дори жените с мускулести мъжки тела. Да, около него постоянно се навъртат красавци като Томазо ди Кавалиери. И – да, той пише стихове и писма, в които изразява любов към младите момчета. Но същите стихове и писма пише и до любимата си приятелка, маркиза Виториа Колона - поет, изтънчена жена, в която се кълне, че е влюбен по същия начин. А след смъртта ѝ признава пред Кондиви: „Бих искал поне веднъж да бях целунал нейните устни така, както съм целувал ръката ѝ.“
През 22-те години след Сикстинската капела Микеланджело прави още много знаменити творби, обикаля Италия, за да проучи всичко - от скулптура, до фортификаця. През 1534 пак напуска Флоренция, както се оказва. Папа Климент VII го чака в Рим и му възлага да изрисува задната стена на Сикстинската капела със сюжет Страшния съд. Но папата умира, а неговият наследник, Павел III, не просто потвърждава поръчката, но и назначава Микеланджело за главен художник, скулптор и архитект на Ватиканския дворец. Така че не се изненадвайте, ако някой ви каже, че пъстрите като петльова опашка и малко смешни, но удобни и прекрасни униформи на швейцарската гвардия, които се ползват и до днес, са по проект на великия художник, истина е. А в „Страшния съд“ на Микеланджело също е изненадваща и дори предизвикателна. Той например представя Христос здрав, мускулест младеж в разцвета на силите си, а не според традицията – кльощав и измъчен аскет. Всички тела във фреската са голи, а някои от героите вършат неприемливи за времето и мястото неща – например двама мъже се целуват. Това хвърля доста хора във Ватикана в потрес и те настояват голите да бъдат облечени, но папата ги игнорира. Чак след смъртта на Микеланджело един негов ученик поприкрива срамотиите им. Микеланджело рисува един от най-големите си критици в Ада. Онзи моли папата да се намеси, но Павел III му казва: „Ако Микеланджело те беше сложил в Чистилището, можех да се помоля за теб, но Адът не е в моя департамент“. Художникът завършва тази своя знаменита творба през 1541 и оттам до смъртта си през 1564 не спира да работи. Преселва се в отвъдното само седмица преди да стане на 90, въпреки че преди това пише в стихотворение: „Смъртта си знам - не знам часа си сетен;/ нетраен е животът на земята;/ той радва усетите, но душата/ ме моли да не бъда дълголетен“. Така е в живота дори на великите люде – най-често се случва не това, което те искат, а онова, което Бог е решил. И после – нищо.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Тази вечер в клуб „Петното“ в присъствието на автора проф. Николай Гочев ще бъде представена книгата му „Историософия“. Модератор на срещата е Александър Секулов. Книгата „Историософия“ на проф. Гочев засяга различни теми, свързани с цивилизацията: етноси-нации-народи, античната тъга, езическите писатели, античността и злото, държавите..
Изложба живопис на Костадин Жиков се открива в пловдивската галерия „Възраждане“. Художникът е нарекъл експозицията си „Кехлибарени сънища“ заради преобладаващата цветова гама, която доминира в картините му. Освен пейзажите в охра, митологичните герои също не са чужди за автора, като в творчеството му могат да бъдат открити фигурите на..
В Клуб "Неделя" посрещнахме всенародния любимец Владислав Карамфилов - Въргала, който предпримиерно открехна завесите на театрално- вариететния спектакъл "Зад кулисите". Влади Въргала сподели от първа ръка за работата по спектакъла и вълненията преди премиерата на 11 февруари в театър "Сълза и смях". "Зад кулисите" е драматичен вариететно-..
Кметът на Карлово Емил Кабаиванов и председателят на Общинския съвет Доньо Тодоров поискаха мултимедийната дигитална експозиция „Изповедта на Левски“ да бъде преместена от столичната галерия „Квадрат 500“ в Карлово. В писмо до министъра на културата Мариан Бачев те предлагат след закриването й в галерията, което ще стане в края на този месец,..
Минутите за култура са за артсъбитията в Пловдив, разговаряме с новия председател на Дружеството на пловдивските художници - Панайот Панайотов . Той разказва за голямата им графична изложба и за предстояща експозиция в Културния център на Радио Пловдив, в края на февруари. Дружеството на пловдивските художници представя второто издание на..