Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Микеланджело, трета част

В скулптурата има два възможни подхода към творбата. Единият - добавяш материал и оформяш, докато стигнеш желания образ. Така се работи с восък, глина или гипс, а после формата се отлива в метал. Вторият подход е да отнемаш, докато стигнеш скрития образ. Така е с камъка и дървото. 
Микеланджело предпочита втория подход, той сякаш разчита душата на камъка и вижда стаеното в него – трябва само да го извади. Но това не става без божията помощ, както пише в стихотворение: „Ако чукът ми груб, ломящ гранита/ човешки образ му придава/то Бог го води и го направлява/и с неговата сила той полита“. Илюстрация на този стих е статуята на Давид. Флоренция се родее с библейския герой и вече има един бронзов Давид на Донатело. Но Микеланджело превръща своя Давид в символ на гражданските свободи на Флоренция, застрашена от могъщи съперници. 
Още през 1464 градът купува парче карарски мрамор и възлага поръчка за Давид на Агостино. И той, а после Роселино, почукват малко, но се отказват. Камъкът с десетилетия е на площада, проектът е подновен през 1500, но всички отказват, включително Леонардо. Проблемът е и в мащаба на фигурата, и във факта, че върху камъка вече е работено. Наема се обаче 26-годишният Микеланджело, който зарязва Рим и се връща във Флоренция, за да се справи блестящо. Оттук нататък животът на Микеланджело минава основно между тези два града. През 1505 папа Юлий II му възлага поръчка – собствената си гробница с 40 скулптури, но после се разколебава, а  художникът е бесен и поема за Флоренция. Двамата се сдобряват, но с поръчка от страна на папата. В подобни творчески закачки времето минава, а през 1508 става ясно, че с напукания и вързан с вериги таван на Сикстинската капела трябва нещо да се направи. Освен реставрация, той трябва и да се изрисува. И тук папският архитект Браманте интригантства. Той знае отношението на Микеланджело към живописта и предвкусва провал – но точно затова съветва папата да му даде поръчката.


Таванът на Сикстинската капела, изрисуван от Микеланджело, е едно от най-изумителните чудеса на изкуството. Както пише Гьоте: „Ако някой не е виждал Сикстинската капела, не може да има пълноценна идея за това какво човекът е способен да постигне“. Фреските са на над 500 кв. метра площ и са изпълнени с над 300 фигури - от библейските сюжети на Сътворението, до петте сибили, пророчиците на класическия античен свят. Моят фаворит в цялата работа е моментът, когато пръстът на човека Адам едва не докосва Божия пръст – но двамата не се приближават, а се раздалечават, може би завинаги. Микеланджело работи огромната фреска само четири години без скици и планове – всичко му е в главата. Как се рисува такова чудо? Ами легнал. Той прави огромно скеле, което е максимално близо до тавана и може сравнително лесно да се мести. Отначало неколцина ученици му помагат, но са шумни - гони ги и продължава сам. Любопитният папа често му досажда да види докъде е стигнал, но Микеланджело не го пуска, а веднъж дори го подгонва и го замеря с камъни. Не е ясно и дали художникът за четирите години в Сикстинската капела се е изкъпал поне веднъж. Цял живот Микеланджело и водата са скарани, за това свидетелства всички и дори се твърди, че на смъртното ложе едва отлепят дрехите от тялото му – толкова време не се е къпал, че те са напълно залепнали от пот и мръсотия. Аз лично впрочем, приемам този му иначе абсолютно гаден навик като солидно доказателство срещу версията за неговия хомосексуализъм. Да, Микеланджело рисува дори жените с мускулести мъжки тела. Да, около него постоянно се навъртат красавци като Томазо ди Кавалиери. И – да, той пише стихове и писма, в които изразява любов към младите момчета. Но същите стихове и писма пише и до любимата си приятелка, маркиза Виториа Колона - поет, изтънчена жена, в която се кълне, че е влюбен по същия начин. А след смъртта ѝ признава пред Кондиви: „Бих искал поне веднъж да бях целунал нейните устни така, както съм целувал ръката ѝ.“


През 22-те години след Сикстинската капела Микеланджело прави още много знаменити творби, обикаля Италия, за да проучи всичко - от скулптура, до фортификаця. През 1534 пак напуска Флоренция, както се оказва. Папа Климент VII го чака в Рим и му възлага да изрисува задната стена на Сикстинската капела със сюжет Страшния съд. Но папата умира, а неговият наследник, Павел III, не просто потвърждава поръчката, но и назначава Микеланджело за главен художник, скулптор и архитект на Ватиканския дворец. Така че не се изненадвайте, ако някой ви каже, че пъстрите като петльова опашка и малко смешни, но удобни и прекрасни униформи на швейцарската гвардия, които се ползват и до днес, са по проект на великия художник, истина е. А в „Страшния съд“ на Микеланджело също е изненадваща и дори предизвикателна. Той например представя Христос здрав, мускулест младеж в разцвета на силите си, а не според традицията – кльощав и измъчен аскет. Всички тела във фреската са голи, а някои от героите вършат неприемливи за времето и мястото неща – например двама мъже се целуват. Това хвърля доста хора във Ватикана в потрес и те настояват голите да бъдат облечени, но папата ги игнорира. Чак след смъртта на Микеланджело един негов ученик поприкрива срамотиите им. Микеланджело рисува един от най-големите си критици в Ада. Онзи моли папата да се намеси, но Павел III му казва: „Ако Микеланджело те беше сложил в Чистилището, можех да се помоля за теб, но Адът не е в моя департамент“. Художникът завършва тази своя знаменита творба през 1541 и оттам до смъртта си през 1564 не спира да работи. Преселва се в отвъдното само седмица преди да стане на 90, въпреки че преди това пише в стихотворение: „Смъртта си знам - не знам часа си сетен;/ нетраен е животът на земята;/ той радва усетите, но душата/ ме моли да не бъда дълголетен“. Така е в живота дори на великите люде – най-често се случва не това, което те искат, а онова, което Бог е решил. И после – нищо. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Спомени на Генерала в Клуб "Неделя"

„Национална служба за охрана. Спомени на Генерала“ е книга, която излезе наскоро и която бе повод нейният автор да бъде гост в предаването Клуб "Неделя".  Тя е дело на най-дълго заемалия ръководния пост в НСО – генерал Димитър Владимиров.  В продължение на 12 години и половина, между 1992 и 2004-та, той работи с трима български президенти: Желю..

публикувано на 25.11.24 в 16:45

Благотворителен концерт организират в Пазарджик

В програма "Точно днес" разказваме за благотворителния концерт, който предстои в Пазарджик. Той се прави за втора година по идея на фондация Род. Концертът ще се проведе на 8 декември, от 14:30 часа в спортна зала "Васил Левски". Мотото на инициативата е " Да откриеш семейство за Коледа 2024 ". Тя ще събере изпълнители за каузата, в помощ на деца и..

публикувано на 25.11.24 в 09:51

Преге - предаване за света на книгите, 23.11. - 29.11.

В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 3 . 11. 2023г. бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге - 23 ноември 2024 Рубрика „Напълно непознати“ Антон П. Чехов. И тъй, шаранът се побърка. 160 стр., тв. к., ок. 4а, Кръг, 2024. Жозе Родригеш душ Сантуш. Тайната на Спиноза. 512 стр., ок. 5А,..

публикувано на 25.11.24 в 08:37

Почитаме Св. Климент Охридски

Православната църква отбелязва днес паметта на Св. Климент Охридски.  Той е един от учениците на Св. св. Кирил и Методий, средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.   Основател е на Охридската книжовна школа.  Българската православна църква го  тачи като един от Светите Седмочисленици. Имен ден празнуват..

публикувано на 25.11.24 в 07:49

Венета Нейнска поставя начало на европейско турне в Пловдив

Именитата пианистка Венета Нейнска поставя началото на европейското си турне  „Пътища и посоки“ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив.  Най-добрият концертен роял „Стейнуей“ в България ще звучи с изпълнението на произведенията на Шопен, Рахманинов, Крайслер,  Мануел да Файя, Кристоф Вилибалд Глук, Франц Шуберт. „Подобно на начина,..

обновено на 23.11.24 в 07:30