"Великите европейци" - Карл Бенц и Густав Даймлер

Прави го третият голям в елитната компания – Вилхелм Майбах. А автомобилът е наречен на Мерцедес, дъщеря на някой си Емил Йелинек. Тогава Даймлер е вече покойник, а Бенц е далеч от идеята за сливане на двете компании. През 1900 Йелинек иска Майбах да направи спортна кола с 35 конски сили. Той е забогатял от търговия с тютюн и казва: „Аз не искам кола от днес или утре, искам кола от другиден“. И обещава да инвестира 550 000 златни марки в компанията Даймлер Моторен Гезелшафт. 

Има и още две условия – новата кола да е кръстена на дъщеря му Мерцедес, а той да стане дилър на автомобила за Европа и САЩ. Два дни преди Коледа на 1900 Йелинек посреща в Ница първия автомобил, вече продаден на барон Ротшилд. После печели и състезание в Ница с колата, която развива цели 60 км. в час. Автомобилният свят пощурява, а Пол Мейан, директор на Френския автомобилен клуб, казва: „Току-що влязохме в ерата на „Мерцедес“. Поръчките валят и още през 1902 Даймлер регистрират името Мерцедес като запазена марка за цялата си продукция. Йелинек пък се прекръства на Йелинек-Мерцедес и подмята: „Това вероятно е първият случай в света, когато баща взема името на дъщеря си!“

Докато се стигне до първия „Мерцедес“ обаче, двамата автомобилни гении – Даймлер и Бенц, минават много път. Готлиб Даймлер е роден през 1834 в семейството на хлебар и търговец с алкохол. След десет години се ражда и Карл Бенц. Баща му е ковач, който става локомотивен машинист, но умира от пневмония. И двамата се запалват по техниката много рано. В училище Бенц е дете-чудо, а на 15 отива в политехниката в Карлсруе. Ориентира се към фината механика, но после се обръща към локомотивното инженерство. През 1871 бъдещият му тъст предварително му дава зестрата на дъщеря си, Берта, и Карл купува работилница. 

Там прави своя двутактов мотор, но патентова и ред устройства, нужни за движението на автомобила - система за регулиране на скоростта, запалване чрез искра от батерия, свещ, карбуратор, съединител, механизъм за превключване на предавките и воден регулатор. През това време пък Готлиб Даймлер учи за оръжеен майстор, но после също се ориентира към инженерството и специализира в локомотивите. Обикаля из Франция и Англия, работи в различни компании, а на изложение в Лондон вижда парна карета, но тя не го впечатлява. 

 Обратно в Германия, той работи със самия Николаус Ото, с когото влиза в конфликт, и се запознава със своята сянка – Вилхелм Майбах, 15-годишен сирак, но вече изявен технически гений. Двамата основават компания и разработват собствен двигател. Съседите се стряскат от шума, който вдигат и, като подозират, че печатат фалшиви пари, викат полиция. Големият пробив и на двете страни започва през 1885. Тогава Даймлер и Майбах произвеждат първия в света мотоциклет с двигател с вътрешно горене, а после слагат такъв двигател и на лодка. Карл Бенц пък създава прочутия си „Бенц патент моторваген“ – официално считан за първия автомобил в света.

Моторвагенът прилича на файтонджийска капра върху три средно големи велосипедни колела. Колата тежи само 100 кг. двигателят е едноцилиндров, двутактов и произвежда мощност от 2/3 конска сила. Машината е трудна за управление и при първата публична демонстрация се забива в един зид. Следва Модел 2, а Модел 3 участва на изложението в Париж. 

Продажби обаче няма, публиката е предпазлива, а и Бенц предпочита да работи по колата, не да се занимава с реклама. Но жена му, Берта, през 1888 взима кола тайно от мъжа си и с двете деца прави пътешествие от Манхайм до Форхайм при нейните родители и обратно, общо 180 км. Берта се справя с малките ремонти по пътя и спира на няколко аптеки за бензин. Пътуването е сензация, а идеята, че дори жена може да се справи с автомобила, вдига сериозно продажбите. Цената е 600 имперски марки, над 4 300 днешни долара. През същата 1886, когато Бенц взима патента за колата си, в Щутгард Даймлер и Майбах поръчват една карета американски модел, като заклеват съседите да пазят тайна, защото е подарък за рождения ден на г-жа Деймлер. 

Те монтират новия си двигател и така създават първия четириколесен автомобил, който има 1.1 конски сили мощност и достига скорост от 16 километра в час. Лавината се отприщва – от Манхайм и Щутгард излизат постоянно нови модели автомобили, растат скоростта и мощността им, продажбите са главоломни. Конкуренцията между Даймлер и Бенц е жестока, те дори се съдят заради някакъв патент, но не се срещат в съда. А Карл Бенц описва друга ситуация, когато почти се докосват: „Веднъж го видях в Берлин, но когато приближих, той се шмугна в тълпата и изчезна“. Това е през 1897, а три години по-късно слабото сърце на Готлиб Даймлер го предава. 

Междувременно, освен автомобили, от двете фабрики излизат автобуси и камиони, двигателите им задвижват цепелини, лодки, кораби, самолети, включително военни машини в лудницата на ПСВ. Но след войната немската икономика е в колапс и фирмите Даймлер и Бенц си дават сметка, че по-лесно ще оцелеят, ако обединят усилия и възможности. Правят го през 1926, когато прочутата звезда с трите лъча на Даймлер-Мерцедес се вписва в кръга с венците на Бенц. 

Самият Карл Бенц умира през 1929  като баща си – от пневмония. Няколко месеца по-късно си отива и Вилхелм Майбах. Небесата си ги прибират, за да им разработят и там, горе, истински небесни автомобили.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: