Кратките литературни форми и съвремието

Владислав Христов е поет, писател, журналист и фотограф. Носител е на множество отличия от български и международни конкурси за хайку, поезия и кратки прози. Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Член e на "The Haiku Foundation". 

През 2016 година, негови хайку влизат в обучителната програма на университета Кумамото, Япония. Съставител е на първия учебник по хайку на български, "Основи на хайку”. Текстовете му са превеждани на 17 езика. Има издадени няколко книги. Следващият месец, предстои да излезе и книгата му с кратки прози „Мопсът на Вазов“, която събира текстове, писани в последните двайсет години. Тя е по проект финансиран от Община Пловдив - „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“. 

За Владислав Христов, кратките литературни форми са формите на съвременния човек и динамичното му ежедневие. Те са по-директни и по-точни, и оптимизират времето на читателя. Те замислят читателя, много повече, от друга страна. Творците е необходимо да виждат тези неща. Те дават само едни кодове и всеки читател може и има правото, да ги разчита по свой собствен начин. 

Преди единайсет години излиза първата му книга с кратки прози, "Снимки на деца". Той започва да се развива активно в тази посока и така идва интересът му към хайку, който е провокиран и от източната дзен философия, която не съди. Ние хората сме наблюдатели на природата и всичко, което ни заобикаля, без да даваме ясни осъдителни оценки. Нещо много характерно за западното живеене, в нашето съвремие, споделя Владислав Христов.

В източната философия, той намира спокойствие и свой собствен пристан. За него, тя не е формула, в която всеки може да намери своето, но когато това се случи е за цял живот. Източната фолисофия е начин на мислене, мироглед, начин на възприемане на света. Това е способността да наблюдаваш дребните детайли в ежедневието и да виждаш промисъла, скрит в тях.  

Първо се учи да разчита хайку, а след това започва и да пише. На японски „хайку“, означава „игра на стихове“. Но, хайку е преди всичко свобода, за Владислав Христов. Поетът Петър Чухов и поетесата, и преводач Мая Любенова са неговите учители, в началото на пътя.

Хайку общността става все по-голяма, в световен мащаб, споделя още Владислав Христов. Това е общност, в която цари разбирателство и хармония, за разлика от другите литературни кръгове. В литературата и изкуството, не може да има състезание, всеки творец има свой път. Литературата трябва да ни научи да се взираме в себе си, а не да мислим как да спънем другия. Всеки читател, също, има свой път и собствено светоусещане, и един текст или го докосва или не го докосва, смята той.

Поетът Владисвал Христов гостува в „Шейкър“, в последната неделя на септември. 

Чуйте още, в прикачения файл.