Гръцкото поведение спрямо РСМ да ни бъде пример

 "Има влиятелни страни, които не желаят присъединяването на Северна Македония и Албания към ЕС, но единствено България заявява това гласно. Другите мълчат. Европейските лидери гласуваха отрицателно на предложението на словенския министър-председател до 2030 г. интеграцията на Западните Балкани да бъде завършена. С едно изречение: повечето страни са против, но само една го заявява и така събитието като цяло остава ялово". Това заяви историкът проф. Христо Матанов по повод срещата на лидерите на страните-членки на ЕС в Словения.

По думите му, натискът от страна на ЕС върху България е факт, но това става деликатно. ЕС никога не се е изказвал категорично, а завоалирано. Заслужава внимание обаче позицията на  Америка, тъй като администрацията на сегашния президент работи за интеграцията на Западните Балкани, вкл. и на Северна Македония и Албания. Българите  не трябва да се заблуждават, че борбата ще е лесна, тъй като и двете страни имат свои лобита и сред европейските лидери, и в обкръжението на президента и те действат срещу България.

"Лошото е, че ЕС комплектува страните две по две, както ние бяхме с Румъния. Сега изглежда, че с Македония ние спираме и Албания".

Проф. Матанов е категоричен, че от българска страна компромис не може и не трябва да бъде правен, защото би се посрещнал отрицателно от общественото мнение и който и да спечели изборите, ще поддържа тази позиция, която страната вече е заявила.

На въпрос за организираните срещи от Ангела Меркел и Еманюел Макрон отделни срещи с Румен Радев и  със Зоран Заев, проф. Матанов подчерта, че Макрон е  сигурен противник на интеграцията на Западните Балкани. Такава позиция винаги е изразявала и Нидерландия,  според която България и Румъния са били неподготвени и ненавременно присъединените и сега присъединяването на Западните Балкани  ще бъде в тежест на ЕС.

"Учудвам се обаче на самочувствието на Северна Македония, която ни обявява за татарски фашисти -  бедна малка страна, без авиация! Учудвам се и на  реакцията на европейските лидери, че не обръщат внимание на рушенето на наши паметници, на подмяната на имената на паметниците, което е недопустимо".

Знак за равенство между двата договора - за приятелство и добросъседство между София и Скопие, и Преспанското споразумение между Гърция и Северна Македония през 2018 г., не може да има, защото те имат различни цели. 

" Гръцкото поведение спрямо Северна Македония трябва да  ни послужи за пример. Гърците 30 години се бориха за тази кауза и победиха. Договорът ни с Македония не се изпълнява не от наша страна. В договора с Гърция няма неизпълнение, защото те си смениха името. Сега се опитват да обяснят на света, че оспорваме македонската идентичност. Ние не оспорваме македонската идентичност, а езика на омразата, рушенето на паметници".

Проф. Матанов изрази надежда българската позиция спрямо Северна Македония да остане непроменена, но македонската страна да промени своята спрямо БМългария. 

Чуйте повече от звуковия файл: