Рихард Вагнер е роден през 1813 година в Лайпциг като девето дете в семейството на полицейски служител. За Европа това е време на бурни събития - Наполеон е жив, Германия не е обединена, изкуството на 19 век започва със зрелостта на Бетовен и Гоя, индустриалната революция нахлува. Всичко това се отразява в живота и творчеството на Вагнер. Баща му умира от тиф и никога не вижда сина си. Майка му, дъщеря на хлебар, но красива, интелигентна и практична жена, се жени за Лудвиг Гайер, семеен приятел, писател, музикант и художник, който и без това ги подпомага. Биографите се съмняват, че Рихард би могъл да е негов син - той му казва „татко“ и носи фамилията Гайер, а се връща към Вагнер чак на 15. Няма документи обаче, които да доказват това, а и Вагнер няма съмнения. Като дете Рихард не показва някакъв музикален талант, но научава житейската история на Моцарт и това обръща погледа му към музиката. Той е на 8, когато умира и вторият му баща, а грижите за него поемат роднини, включително вуйчо му, Адолф Вагнер, литературен историк, драматург, преводач и писател. Рихард продължава да учи в Дрезден, любимец е на учителя по класическа филология, но посещава и операта, чиито директор е Вебер. През 1827 се връща в Лайпциг и там започват сериозни промени в характера и живота на Рихард Вагнер. Той изчита голямата библиотека на вуйчо си, като особено набляга на Шекспир и романтиците. Пише и първата си драма, превежда. Нещата изглеждат, сякаш младежът се ориентира към литературата, но това е на повърхността. Вътрешно той все повече гледа към музиката и дори взима тайни уроци по хармония. Не знам защо са тайни, но всичко става явно през 1829, когато 16-годишният младеж чува „Фиделио“ на Бетовен. Малко след това геният на Вагнер избива и той прави първите си сонати за пиано, квартет за струнни и няколко концертни увертюри. Междувременно се запалва по политиката, но на първо място - учи музика в университета в Лайпциг и взима уроци по композиция. Творбите му от този период са изцяло в романтичната традиция, но фундаментът е поставен – започват трудностите и радостите на музиканта, когото никой не познава, но който в себе си вече знае, че е най-големият на света.
Докато е в университета в Лайпциг, Рихард Вагнер постига някои музикални успехи, пише и първата си опера – „Сватбата“, но унищожава готовите части. Преди да продължи към първата реална опера, Вагнер пак отскача в полето на политиката. Той членува известно време в Саксонското студентско братство, но го напуска, защото е прекалено аполитично - не подкрепя полското ноемврийски въстание срещу руснаците. Вагнер се запознава и с идеите на революционното литературно движение „Млада Германия“, изобщо, движи се все по-наляво, което слага отпечатък върху живота му по-късно. През 1833 отива при брат си Алберт във Вюрцбург и в полицейските регистри е записан като „студент по музика от Лайпциг“, макар че ученето май вече е зад гърба му. Вагнер става диригент и репетитор на хора във Вюрцбургския театър, композира операта „Фаите“ и се връща в Лайпциг с готов ръкопис. След като публикува есето „Немската опера“, младежът е поканен за директор на театъра в Магдебург, където пише и поставя втората си опера – „Забранена любов“.
Журито и тази година беше в състав Антоанета Николова, Гергана Янинска и Владислав Христов. Петото издание се превърва в едно от най-успешните, в историята на конкурса. Получените 600 творби бяха разпределени в две секции - англоезична и българска. Съответно в секцията „англоезична“ бяха представени 389 хайку, в секцията „българска“ 211..
Премиера на спектакъла "Червената шапка. Презареждане" представя театър "Хенд" на 21-ти и 24-ти април. Емблематичното представление за театъра, което бе представено преди Ковид-пандемията, е с напълно обновен състав. Обновено е и музикалното оформление. В главната ромя е поверена на Виктор Стамболов, а в спектакъла участват още Вилиян Гешев, Гордан..
Наясно сме, че участието в живота на поредицата поколения, която се проточва от миналото в бъдещето, прави ежедневието ни по-богато и по пълноценно.. Въпреки това често превръщаме историята си в токсична омраза. Затова толкова по-интересен ми е разказът на колегата Петър Граматиков, разказ за далечни времена и срещи, случили се в Пловдив. Слушайте...
Тазгодишното издание на фестивала Plovdiv Vibes, което ще се проведе от 19-ти до 28 април, е посветено на темата „Трансформации“ и представя многообразие от културни, развлекателни прояви и събития в седем различни градски зони. Акценти във форума са фотографските изложби „Трансформации“ на Ивайло Станджиков и изложбата Градът – преди и..
Книгата „Сефарадските ни корени“ от изследователката на сефарадските бит и култура Юлияна Фархи ще бъде представена в сградата на Организация на евреите „Шалом“-Пловдив. Евреи населяват българските земи от древността. В съвременността евреите в България принадлежат към двете основни групи: сефаради и ешкенази. Сефарадите са потомци на еврите,..