Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Рихард Вагнер, първа част

„Когато слушам Вагнер, ме обзема желание да нахлуя в Полша“. Уди Алън винаги знае какво да каже, но тук надминава себе си. Ницше, приятел с Вагнер, е по-еднопластов. „Вие не сте човек, а болест“ – пише му, когато къса с него. Томас Ман оценява изключително точно сложната природа на Вагнер, като го нарича „саксонски гном с феноменален талант и нищожен характер“. Феноменалният талант на Рихард Вагнер е многопосочен. Той е композитор, който развива късния романтизъм и поставя здрава основа за модернизма. Реформира операта и вкарва много нови елементи в нея. Вагнер предпочита да нарича операта си „музикална драма“ и твърди, че драмата има водеща роля, а музиката я допълва. Затова използва „лайтмотиви“ – нещо като музикална запазена марка за всеки герой, които зазвучават, щом се появи на сцената и заглъхват с напускането му. Негова е концепцията за „тоталното изкуство“. Вагнер е енциклопедист и сам демонстрира как се прави. Той не просто е композитор и музикант, но драматург и поет, който сам пише либретата, дирижира с нова техника, а като театрален директор се занимава с декори и костюми, сценография, кастинг, финансиране. Реформите му са революция, но имат успех за кратко - докато е жив. Композиторите след него подемат една или друга посока на музикалната му мисъл, използват един или друг от драматичните и тоналните му похвати, вдъхновяват се от неговия драматизъм и лиризъм, но никой не поема пътя на „тоталното изкуство“. Така е често с големите гении – стигат далече и никой не може да ги следва, или изчерпват целия ресурс на дадена идея. Както казва Верди: „Колкото и да ни е тъжно, трябва да се разделим с музиката на Вагнер, ако не искаме да ни погълне зла сила“. И го казва в творчески план, не в личен. Съвсем не незначителен принос са и „технологичните“ идеи на Вагнер. За оперите си той иска специални условия, а в Европа няма театър, който ги предлага, затова строи театъра в Байройт. Там от залата са премахнати ложите, а седалките са неподвижни. Оркестърът е скрит в специален кош и не се вижда. Въвежда се практиката салонът да се затъмнява. Вагнер увеличава броя на музикантите в оркестъра, използва огромни хорове, в пъти по-големи от стандартните, а за премиерата на „Пръстенът на нибелунга“ наема 34 солисти.

Рихард Вагнер е роден през 1813 година в Лайпциг като девето дете в семейството на полицейски служител. За Европа това е време на бурни събития - Наполеон е жив, Германия не е обединена, изкуството на 19 век започва със зрелостта на Бетовен и Гоя, индустриалната революция нахлува. Всичко това се отразява в живота и творчеството на Вагнер. Баща му умира от тиф и никога не вижда сина си. Майка му, дъщеря на хлебар, но красива, интелигентна и практична жена, се жени за Лудвиг Гайер, семеен приятел, писател, музикант и художник, който и без това ги подпомага. Биографите се съмняват, че Рихард би могъл да е негов син - той му казва „татко“ и носи фамилията Гайер, а се връща към Вагнер чак на 15. Няма документи обаче, които да доказват това, а и Вагнер няма съмнения.  Като дете Рихард не показва някакъв музикален талант, но научава житейската история на Моцарт и това обръща погледа му към музиката. Той е на 8, когато умира и вторият му баща, а грижите за него поемат роднини, включително вуйчо му, Адолф Вагнер, литературен историк, драматург, преводач и писател. Рихард продължава да учи в Дрезден, любимец е на учителя по класическа филология, но посещава и операта, чиито директор е Вебер. През 1827 се връща в Лайпциг и там започват сериозни промени в характера и живота на Рихард Вагнер. Той изчита голямата библиотека на вуйчо си, като особено набляга на Шекспир и романтиците. Пише и първата си драма, превежда. Нещата изглеждат, сякаш младежът се ориентира към литературата, но това е на повърхността. Вътрешно той все повече гледа към музиката и дори взима тайни уроци по хармония. Не знам защо са тайни, но всичко става явно през 1829, когато 16-годишният младеж чува „Фиделио“ на Бетовен. Малко след това геният на Вагнер избива и той прави първите си сонати за пиано, квартет за струнни и няколко концертни увертюри. Междувременно се запалва по политиката, но на първо място - учи музика в университета в Лайпциг и взима уроци по композиция. Творбите му от този период са изцяло в романтичната традиция, но фундаментът е поставен – започват трудностите и радостите на музиканта, когото никой не познава, но който в себе си вече знае, че е най-големият на света.

Докато е в университета в Лайпциг, Рихард Вагнер постига някои музикални успехи, пише и първата си опера – „Сватбата“, но унищожава готовите части. Преди да продължи към първата реална опера, Вагнер пак отскача в полето на политиката. Той членува известно време в Саксонското студентско братство, но го напуска, защото е прекалено аполитично - не подкрепя полското ноемврийски въстание срещу руснаците. Вагнер се запознава и с идеите на революционното литературно движение „Млада Германия“, изобщо, движи се все по-наляво, което слага отпечатък върху живота му по-късно. През 1833 отива при брат си Алберт във Вюрцбург и в полицейските регистри е записан като „студент по музика от Лайпциг“, макар че ученето май вече е зад гърба му. Вагнер става диригент и репетитор на хора във Вюрцбургския театър, композира операта „Фаите“ и се връща в Лайпциг с готов ръкопис. След като публикува есето „Немската опера“, младежът е поканен за директор на театъра в Магдебург, където пише и поставя втората си опера – „Забранена любов“.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Изложба „Живописни рисунки“ на Бояна Попова в ГХГ

С „ Живописни рисунки “ на  Бояна Попова  Градската художествена галерия  сложи началото на новия си изложбен афиш за 2025 г.  Картините на художничката са дръзки, метафорични, лаконично анекдотични. В тях са закодирани човешките емоции, видяни през погледа на Бояна Попова. Сред често срещаните образи са котките и човешките форми...

публикувано на 15.01.25 в 08:05

Доц. Деян Статулов представя "Между два кадъра"

„За киното и хората през погледа на Деян Статулов“ е темата на първата  среща за 2025 година в литературен клуб Spirt &Spirit. Модератор на разговора с доц. Статулов ще е Александър Секулов. 51 съвременни творци споделят свои истории от света на българското кино в книгата „Между два кадъра“.  Сред героите на книгата са Ана Пападопулу, Васил..

публикувано на 14.01.25 в 06:31

Започва конкурсът за Наградата за поезия "Иван Николов"

Красимир Лозанов, търговски директор на издателство "Жанет 45" ще оповести статута на Националната награда за поезия "Иван Николов". Тя е учредена от „Жанет 45“ през 1994 г. Нейната цел е да отличи и подкрепи български автори за високи постижения в поезията.  Тази година призът ще бъде връчен по-късно - на 21 март, обясни Лозанов. Една от причините е,..

публикувано на 13.01.25 в 10:27

Преге - предаване за света на книгите, 11- 17 януари

В предаването за книги на Радио Пловдив на 11 . 01. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Кърт Вонегът. Земетръс. 3. изд., 256 стр., ок. 4А, Кръг, 2024. Цочо Бояджиев (съст). Антология на едното стихотворение.  114 стр., 4А, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2024. Майкъл Кейн. Смъртоносна игра...

публикувано на 13.01.25 в 09:52

"Дивата Африка" в Природонаучния музей-Пловдив

Директорът на Природонаучния музей в Пловдив Огнян Тодоров открива фотоизложба, заснета по време на научни експедиции в сърцето на дивата природа на Африка. Мотото на фотоизложбата е " Дивата Африка " и тя ще започне със специално подготвена презентация.  Изложбата включва селекция от снимки на едни от най-красивите и впечатляващи видове..

обновено на 13.01.25 в 08:34