Всъщност първата им среща е в Париж през 1853, когато Вагнер гостува на приятеля си Лист. Дъщеря му, Козима, е на 15, кльощаво, незабележимо момиче, докато той е прочут композитор на 40, чиято музика тя боготвори. Втората среща е в Цюрих 4 години по-късно. Козима вече е жена на фон Бюлов, а Вагнер се заглежда по нея. Рихард и Козима признават любовта си две години по-късно, в един берлински нощен файтон. „Този път не се шегувахме, а се гледахме в очите. И ни обзе страстно желание да признаем чувствата си, но думите бяха излишни“ – пише в мемоарите, които всъщност записва Козима - не само негова любовница, но и официална секретарка.
През 1864 Вагнер е във Виена, но бяга в Цюрих от данъчно разследване. Там получава покана, която слага край на финансовите му тегоби. Лудвиг II, 18-годишният крал на Бавария, не просто обожава музиката на Вагнер, но го има и за свой духовен баща. Да не говорим, че хомосексуалният крал вероятно е и влюбен в композитора. Той го ревнува от жените и специално от скандалната Козима. Тя има две дъщери от фон Бюлов, а ражда щерка и на Вагнер. Лудвиг назначава Вагнер за съветник, плаща дълговете му и му дава неограничено финансиране. Рихард и Козима живеят открито заедно и това е част от новия скандал. Някои придворни са недоволни от близостта на краля с Вагнер - човек с анархистично минало, а още по-недоволни от факта, че фаворитът получава неограничени средства от хазната. Тя не е особено дълбока, но за глезотиите и разкоша на Вагнер пари винаги има. Срещу него се плетат интриги, положението става нетърпимо и той се маха от Мюнхен. Това обаче не значи, че щедрата издръжка спира, напротив, практически до края на живота си Вагнер продължава да е основен фактор за източването на баварската хазна.
Вагнер търси в Швейцария и Франция подходящо място, но идва новината за смъртта на съпругата му Мина. Като свободен човек, той наема къща край Люцерн и прибира Козима с всичките деца. Те стават пет, след като после се раждат Ева и Зигфрид. Междувременно той завършва единствената си комична опера - „Нюрнбергските майстори певци“, доста напредва и с някои части от цикъла за нибелунга, но държи да го демонстрира в цялата му изумителна прелест. През 1870 фон Бюлов и Козима най-после се развеждат, а след месец тя се омъжва за Вагнер.
За 33-я рожден ден на жена си той композира и с камерен оркестър представя на стълбите пред къщата им музикалната идилия „Зигфрид“. Тя е свързана с родения малко по-рано техен син, но използва мотиви и от едноименната музикална драма, трета част от “Пръстенът на нибелунга“. Краят на цикъла вече се очертава и Вагнер търси подходящо място за новия оперен театър, с Козима избират Байройт. Общинският съвет дава безвъзмездно земята, но, въпреки срещата с канцлера Бисмарк, той не дава пари от хазната. Средствата се търсят чрез благотворителни акции на „Вагнеровите общества“ и концертно турне на Вагнер, но има едва една трета от нужната сума. Пак се намесва обаче Лудвиг II и проектът за театрален комплекс, който включва и голяма къща за семейство Вагнер, е завършен през 1875. Това е огромно усилие и Рихард, в типичния си леко превзет стил, казва на Козима: „Всеки камък тук е червен от моята кръв - и твоята!“
През 1876 Вагнер е на 63 и изживява огромен триумф, като открива театъра в Байройт с величествения цикъл „Пръстенът на нибелунга“. Той е от 4 музикални драми – „Рейнско злато“, „Валкирия“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“, с продължителност около 16 часа, а представянето им е огромно изпитание и за изпълнители, и за публика. В основата на цикъла са немският епос „Песен за нибелунгите“ и староскандинавски саги. Джуджето Алберих завладява рейнското злато и изковава пръстен, който дава власт над света. Один, върховният, отмъква пръстена, но джуджето го прокълнава.
Междувременно обаче Один го дава на великаните Фафнир и Фазолт, задето му построяват приказния замък Валхала. Проклятието на Алберих ги застига, те се скарват, Фафнир убива Фазолт, става дракон и пази пръстена в пещера. Човекът, който не познава страх - Зигфрид, убива дракона, но на свой ред е убит. Накрая проклятието застига и боговете – Валхала изгаря, а те загиват в огъня. Ако ви прилича на нещо от Толкин, да, същото е – и можем да си представим как тази история е посрещната през романтичния 19 век. Цикълът е триумф, присъстват кралски особи, изтъкнати интелектуалци и музиканти от цяла Европа. Едвард Григ намира цикъла за „божествено композиран“. Разбира се, има и критици. Френският „Фигаро“ нарича „Пръстена…..“ „сън на лунатик“, но французите винаги са ревниви, щом някой ги изпревари в изкуството. Самият Вагнер не е чак толкова доволен от фестивала, защото, вместо печалба, той му носи 150 000 марки дългове.
Славата обаче остава, а Байройт и до днес е престижен музикален форум. В следващите години Вагнер работи върху последната си музикална драма - „Пърсифал“. Това отнема 4 години, повечето от които прекарва в Италия поради здравословни проблеми. А и да е далеч от Козима – защото е там с последната си любов – Джуди Готие, писател и преводач. Премиерата на „Пърсифал“ е през 1882, на втория фестивал в Байройт. После Вагнер и Козима отиват във Венеция, а на Коледа той дирижира за последен път. На 13 февруари 1883 следобед сърцето на Рихард Вагнер спира.
Погребват го в градината на къщата в Байройт, а на церемонията звучи погребалният марш от „Залезът на боговете“. Много подходящо за някой, считан за един от човешките музикални богове на всички времена.
Две прожекции включва днешната програма от фестивала "Филмови нощи във Филипополис". В Лятно кино "Орфей" от 21.10 ч. ще бъде показана лентата "Покажи ми Луната" . Тя представя вълнуващо пътешествие на фона на историческото кацане на НАСА на Луната с мисията на „Аполо 11“. С участието на колоритното дуо Скарлет Йохансон и Чанинг Тейтъм..
Какво е Атлантида, загадка, реалност... Защо повече от 2000 години я търсят? Какви са били аталантите? Разказва Христо Нанев, чиято втора книга за Атлантида скоро ще е на книжния пазар. Бъдете с радио Пловдив и предаването "Срещи" в събота, след новините в 9 часа.
„Централна емисия“ се казва новата стихосбирка на Йорданка Белева , с която авторката отново се завръща към поезията. Изданието е с печата на „Жанет 45“, а художественото оформление е на Иво Рафаилов. Според поета Йордан Велчев това е една книга, в която смъртта и отсъствията не отнемат, а добавят в живота ни.
Премиера на балета „ Ромео и Жулиета “ от Прокофиев представят Балетът и Оркестърът на Опера Пловдив в програмата на OPERA OPEN на Античния театър в Пловдив. Постановката е на изтъкнатия световен хореограф Валентина Турку – ръководител на Балета на театър Марибор, Словения. Тя е автор на хореографията на над 130 балета, оперни и..
При провеждане на археологическо наблюдение на строителни дейности в рамките на града, археолозите на РАМ - Пловдив откриха фрагмент от античен надпис. Макар надписът да е само частично запазен, той допълва с нова и интересна информация историята на Пловдив. Обектът е на ул. "Митрополит Панарет" 17, в близост до Понеделник пазара, където..