Специалните сбирки в НБ "Ив. Вазов" - портал към времето

Отдел "Специални сбирки" 

“В ръцете си държа султански ферман до Православния манастир  в Синайската гора с разрешение за извършване на търговски дейности със земите на манастира. Той е един от многото изящни документи на Османо-турската администрация от 1792 година, който се съхранява в богатите фондове на българския исторически архив, част от колекциите в Отдел „Специални сбирки“.

С този свитък, изписан калиграфски в два цвята, ни посреща завеждащият отдела в НБ „Иван Вазов“ Пловдив д-р Петко Георгиев. Разположен в дъното на Първа читалня, щом отвориш вратата му, влизаш в друго време.

В друго време

Можеш да се върхнеш в средата на 10 и началото на 11 век с византийски  пеграментен паметник, например. В него на ръка са изписани неделни евангелски четива, непроменяеми от тогава до днес. След това можеш да  пребродиш  няколко столетия и да видиш как е подредила личния си хербарий от Шотландско и Ирландско море лейди Емили Странгфорд. Дарен на тогавашния кмет на Пловдив Вълчо Шопов заедно с личната ѝ Библия, в която си е водила записки, днес и двата документа се съхраняват в Отдела „Специални сбирки“. Така, както и първият от 36-те тома на Енциклопедията на Дидро от 1779 година. И като редица още безценни ръкописи и артефакти, чието събиране в колекция официално е поставено точно преди век, ракзазва директорът на НБ „Иван Вазов“ Димитър Минев.

„Идеята на създателя му - директорът Борис Дякович, един забележителен експерт, специалист и човек, който е направил от пловдивската библиотека  много сериозен национален институт, е насочена точно към това - да се запазят старините и да бъдат показвани на бъдещите поколения, за да се помни историята и паметта да остава. Нещо, което ние сега много сериозно трябва да се замислим, защото в последните години усилията ни, като че ли най-малко са насочени към това да запазим паметта, напротив, какво ли не правим да я загубим“.

Не са загубени и са гордост за всяка библиотека редица стари ръкописни книги, споделя д-р Петко Георгиев.

„Няма един и същи ръкопис, просто защото писачът и граматикът винаги влагат различна душа и енергия в това, което правят. Затова тази колекция е една от най-големите у нас със славянски, византийски, османо-турски, персийски, арабски, етиопски ръкописи. Втората голяма колекция е българският исторически архив. Тук се съхраняват документи от национална величина. Защото пловдивската библиотека е основана като национална библиотека на Източна Румелия, когато Тракия е биещото сърце на България. И нашето хранилище успява да събере и запази огромно количество матераили“.

Освен ръкописите, историческите дикументи и старите книги, в този отдел се съхранява и забележителна колекция от Възрожденска книжника. А каква е емоцията, когато се разтваря свитък или се отгръща страницата на старинна книга? Макар и 16 години да го прави като завеждащ отдела „Специални сбирки“, д-р Георгиев, признава:

„Особено ако в един ръкопис намерите косъм от брада, накапано от свещ или петно от вино...Вие отваряте история, портал към времето!“

През този портал – за да се запази всяка, дори и невидима негова следа - се влиза с бели ръкавици. А хората, които могат да работят с ценностите, са учени и докторанти. 

В наши дни

Голямото желание на библиотеката, обаче, е да отвори достъпа до тях чрез новите технологии, посочва заместник директорът ѝ Антоанета Лесенска:

„Това е задача, по която работим с дигитализацията на отделните колекции. Започнали сме с най-старите ни притежания. В  момента голяма част от славянската ни колекция е достъпна онлайн. Трябва да поработим върху гръцката и османо-турската и да продължим с ценните издания от Средните векове, възрожденската ни периодика... Има каквпо да покажем в бъдеще.

И ако със собствени средства и с финансиране по различни програми НБ „Иван Вазов“ ще продължи да дигитализира ценностите, съхранявани в Отдел „Специални сбирки“, във Фоайе Изкуствотека на 15 ноември ще се открие изложба по случай неговия 100 годишен юбилей. А на следващия ден през фейсбук страницата на библиотеката ще може да се проследи и онлайн изданието на Националния колоквиум „По следите на българската книга“ с българско и международно участие на учени, които ползват фонда.