Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Константин Велики, първа част

Животът на Константин Велики сякаш е взет от най-вълнуващата фентъзи поредица. В него има небесни знаци и мъдри пророчества, политически приятелства и предателства, любов, която убива любимите и масова смърт заради всеобщата любов. Мечове, битки и кръв се преплитат с велики строежи, обществени визии и нови надежди.


Разбира се, противоречия около Константин и делата му има от древността, та до днес. Дали той наистина е толкова заслужил за развитието на християнството от малка секта до световна религия или е просто лукав политик, който използва религиозните свободи, за да се докопа до едноличната власт? Дали като създава Новия Рим, той не донася пълната разруха на Стария? Дали е езичник, който се прави на християнин, или е християнин, който проявява търпимост към езичеството? Дали е светец, както смятат Православната и Англиканската църква, или е просто голям герой, както е според Католическата? Лесни въпроси с трудни отговори – но това е нормално за най-значимите исторически фигури. И още - голямото дело на Константин започва от нещо дребно, от едно бягство и луд европейски галоп от днешна Турция до днешна Англия. Константин още не знае, че един ден всички тези земи ще са негови, нито че той самият издъно ще ги промени политически и духовно.

Флавиус Валериус Аврелиус Константинос е роден около 272 година в Ниш, важен център по класическия път Виа Траяна - от Адрианопол през Филипопол и Сердика до Сирмиум, столицата на цезар Галерий по време на Тетрархията. Тетрархията или Четиривластието, е малко странна управленска система, въведена от император Диоклециан през 293. Без да разделя империята формално, той поставя на върха двама августи или старши императори – един за източната и един за западната част. Те са равнопоставени и имат мандат 20 години. Към тях се назначава по един цезар, младши император, който управлява собствени провинции, но също подпомага старшия в общото управление и наследява поста му, след като мандатът изтече. Цезарите могат да са роднини на августите, но могат и да не са. Като станат августи, те пък назначават нови цезари и системата се възпроизвежда. 

Така е на теория, на практика става малко по-различно, но, поне отначало, нещата изглежда потръгват. През 293 Диоклециан е август на Изтока, със столица Ниокомедия и цезар Галерий. Медиолан /Милано/ пък е столица на Запада, там август е Максимиан, а цезар - Констанций Хлор, бащата на Константин. Той е кадърен човек, бързо се издига от офицер в Ниш до висшите нива на политиката, а като цезар под негов контрол са Галия, Германия, Иберия и Британските острови. Още в Ниш обаче Констанций живее с жена на име Елена и през 272 им се ражда Константин. Елена е кръчмарска щерка, те нямат брак, така че и детето в известен смисъл е незаконно. Смята се, че Елена може би е християнка и дори – че е възможно да покръстила мъжа си и възпитала сина си в християнски дух, без обаче това да се афишира. 

Така или иначе, когато Констанций Хлор се издига по обществената стълбица, той се грижи добре за семейството си. През 288 обаче Максимиан го назначава за префект на Галия и му намеква, че е по-добре да се ожени за собствената му доведена щерка Теодора. Практиката на политически брак е нормална тогава, в случая Максимиан търси максимална преданост от своя висш офицер. Какво става с Константин и майка му в следващите пет години, до въвеждането на Тетрархията, не е ясно. През 293 обаче, когато Диоклециан назначава баща му за цезар, 20-годишният младеж се озовава в императорския двор в Никомедия, уж като почетен гост, а всъщност - като заложник.

В Никомедия младежът получава формално образование, чете гръцки и латински писатели и философи. Атмосферата в града е интелектуално свободна, срещат се учители не само езичници, но и християни. Освен това обаче младежът служи и в армията, участва в доста военни кампании и се представя прекрасно. През 303, когато Диоклециан започва най-голямото гонение срещу християните, Константин се връща от поредната война. Дали и как той участва в кървавите събития, никой не знае. По късно твърди, че се е противил  на гоненията, но няма реални доказателства за подобна съпротива. 

През 305 Диоклециан и Максимиан се отказват от титлите, августи стават Галерий на Изтока и Констанций Хлор на Запада, но възниква въпрос за наследниците им като цезари. Всички са убедени, че това ще бъдат Максентий, синът на Максимиан, и Константин. Галерий обаче назначава един свой племенник и друг близък човек. Въпреки обидата, Константин продължава да е и войник, и заложник, в Никомедия. Отношенията между него и Галерий обаче не са добри. Разказва се, че Галерий като цезар поне три пъти опитва да убие Константин – праща го на най-опасните места във войната срещу сарматите, залага му капан по време на лов и го предизвиква да се бие с лъв. Не е ясно дали тези истории са истина, но Константин знае, че е в опасност. 

Спасява го едно писмо. Августът на Запада Констанций Хлор иска колегата от Изтока да пусне сина му Константин при него, за да му помага във войните по границата. Глерий, който е истински източен деспот, се напива вечерта и разрешава на Константин да тръгне. И той тръгва. Посред нощ, с шепа верни хора, поема в луд галоп на Запад, знае, че Галерий ще съжали за решението и бърза да се отдалечи. По пътя той прилага безмилостна тактика – в страноприемниците, където сменя конете, той осакатява всички останали животни, за да не могат гардовете на Галерий да го настигнат. И те не го настигат – 32 годишният Константин среща баща си в Галия, оттам двамата се прехвърлят в Йорк, Британия, за войната срещу непокорните пикти. Първият важен етап в живота на бъдещия световен император – оцеляването, е завършен, предстои вторият – възходът.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Покажи ми Луната" и "Ексорсизмът" в кино "Орфей"

Две прожекции включва днешната програма от фестивала "Филмови нощи във Филипополис". В Лятно кино "Орфей" от 21.10 ч. ще бъде показана лентата "Покажи ми Луната" . Тя представя вълнуващо пътешествие на фона на историческото кацане на НАСА на Луната с мисията на „Аполо 11“. С участието на колоритното дуо Скарлет Йохансон и Чанинг Тейтъм..

публикувано на 13.07.24 в 09:24

Христо Нанев за новата си книга в "Срещи" тази събота

Какво е Атлантида, загадка, реалност...  Защо повече от 2000 години я търсят? Какви са били аталантите?  Разказва Христо Нанев, чиято втора книга за Атлантида скоро ще е на книжния пазар.  Бъдете с радио Пловдив и предаването "Срещи" в събота, след новините в 9 часа.

обновено на 13.07.24 в 08:13

"Централна емисия" - новата стихосбирка на Йорданка Белева

„Централна емисия“ се казва новата стихосбирка на Йорданка Белева , с която авторката отново се завръща към поезията.  Изданието е с печата на „Жанет 45“, а художественото оформление е на Иво Рафаилов. Според поета Йордан Велчев това е една книга, в която смъртта и отсъствията не отнемат, а добавят в живота ни.

публикувано на 12.07.24 в 08:31

Премиера на "Ромео и Жулиета" на Античния театър

Премиера на балета „ Ромео и Жулиета “ от Прокофиев представят Балетът и Оркестърът на Опера Пловдив  в програмата на OPERA OPEN на Античния театър в Пловдив. Постановката е на изтъкнатия световен хореограф  Валентина Турку – ръководител на Балета на театър Марибор, Словения. Тя е автор на хореографията на над 130 балета, оперни и..

публикувано на 12.07.24 в 07:27

Фрагмент от античен надпис откриха археолозите в Пловдив

При провеждане на археологическо наблюдение на строителни дейности в рамките на града, археолозите на РАМ - Пловдив откриха фрагмент от античен надпис.   Макар надписът да е само частично запазен, той допълва с нова и интересна информация историята на Пловдив.  Обектът е на ул. "Митрополит Панарет" 17, в близост до Понеделник пазара, където..

публикувано на 11.07.24 в 13:31