Император Константин Велики през живота си печели всички битки, в които участва. Така е и срещу пиктите, но войната е партизанска и, въпреки че римляните влизат дълбоко на Север, не се стига до решителна битка, а общият резултат е нулев. Дори отрицателен, защото в похода август Констанций Хлор се разболява и скоро умира.
Преди това обаче обявява сина си за свой наследник, а войниците, сред които Константин е популярен, направо го прогласяват за август. Тогава Константин, също като баща си, живее без брак с Минервина, жената, която обича и от която има син Крисп. През 307 обаче той, пак сякаш по примера на баща си, зарязва Минервина и се жени за Фауста Флавия Максима, дъщеря на Максимиан, абдикиралият по-рано император на Запада, който се връща в политиката и си иска старата титла. Това донася хаос и системата на Тетрархията започва да се срутва като картонена кула, каквато всъщност е.
Настъпва огромна каша, в която Константин е понижен само до цезар, но се съгласява, защото още не е готов за битка срещу всички. Съюзява се с Максимиан, но му взима дъщерята, без да му даде реална подкрепа срещу Галерий. Разпадането на Тетрархията продължава наистина главоломно, в един момент се оказва, че има не двама, а цели четирима августи, плюс двама цезари, които също напират към най-високата титла. Битката е вече всеки срещу всеки, стига се и до семейни войни, в които Константин залавя тъста си Максимиан и го принуждава да се самоубие.
Изобщо, ситуацията е прекалено сложна за разказване, но като цяло е важно, че в следващите 17-18 години Константин бавно се разправя с всички претенденти за императорския пост и през 324 осъмва едноличен владетел на Римската империя. Разказът за най-важната битка на Константин обаче не може да се пропусне, тя определя бъдещето не само на Римската империя, а и на света изобщо. През 312 година Константин минава Алпите с около 40 000 души и побеждава зет си Максенций, чиято армия е два-три пъти по-голяма. Максенций се крие зад дебелите стени на Рим, а Константин трябва да реши – обсада или атака. Сериозни съмнения обаче глождят Максенций, той иска съвет от Оракула и получава отговор, че „врагът на римляните ще умре“.
В същия момент пък с Константин стават още по-магически неща. Според Лактанций, наричан „християнският Цицерон“, Константин сънува преплетени първите две букви от името на Христос и му е наредено да изпише този знак на щитовете на войниците си, за да победи. Според Евсевий Кесарийски пък по обед на 27 октомври не само Константин, а и цялата войска, виждат над слънцето кръст от светлина, придружен с думите: „Под този знак ще победиш!“ Вечерта пък му се явява сам Христос с кръстния знак и му казва да направи щандарт с изобразен на него лабарум или христограм. Е, на другия ден стимулираният от пророчеството Максенций излиза с огромната си армия и се бие срещу войници, върху чиито щитове е изрисуван непознат и тайнствен кръстен знак. Армията на Максенций е притисната, войниците се втурват към Малвийския мост, единственият оцелял наоколо, но там става тапа, загива и Максенций. Главата му е отрязана и разнасяна в Рим като доказателство за пълната победа - макар да побеждава с християнския символ, Константин не е милостив към победения враг.
Това е пълна победа, но само над единия от съперниците на Константин за трона. В Рим той първо получава максимална подкрепа от Сената. Колкото и малка да е неговата роля в политиката на империята, на другите августи не е безразлично, че точно Константин е назован „най-великият август“ и получава „правото на първото име“, тоест, името му ще се изписва първо на всеки официален документ. Но Константин, макар до голяма степен да действа като истински римски император, не забравя и съдбовния знак, който му носи победата.
По време на триумфа в Рим той отказва да принесе жертви в храма на Юпитер, после сече монети с изобразен на тях христограм, а знакът е в ръката и на неговата голяма каменна статуя, издигната в чест на победата. Големият обрат обаче е през следващата година, когато в Медиолан /Милано/, Константин се среща с Лициний, август на Изтока, за да подпишат договор за сътрудничество, но освен това издават и прочутия Медиолански едикт. В него се обявява, че всички религии в империята, включително християнската, имат еднакви права свободно да изповядват вярата си. Разпорежда се на християнските общности да се върнат отнетите през Диоклециановите гонения земи, сгради и имущество.
И сякаш за доказателство, че „политическата коректност“ не е от вчера, в едикта се постановява за нещата от божествената сфера да се използват само най-общи термини като „Божественост“. Този документ е истинската основа, върху която в годините до смъртта си Константин разширява все повече правата и възможностите на християните, в края на живота си и сам се покръства, а християнството постепенно се превръща в доминираща религия в империята. Да, мнозина смятат, че Константин прави християнството официална религия на Римската империя. Това не е вярно, де юре то се случва 43 години след смъртта му, през 380, с едикт на император Теодосий I. Но дотогава има време – а иначе фанфарите от Милано заглъхват доста бързо, скоро се стига до нов горещ конфликт и то със съдружника Лициний.
Лициний, който е август на изтока, иска да назначи за цезар човек, който прави опит да убие Константин. А после пък нарежда да бъдат унищожени статуите на Константин в Емона. Това е непоносимо, те воюват и Константин завзема провинциите Панония, Дардания, Мизия и Македония. През 316 той е с армията си във Филипопол, а Лициний - в Адрианопол. Битката е при Мардия, днес Харманли. Константин пак побеждава, но Лициний оцелява, сключва се мирен договор и нещата леко се успокояват. Само за четири години обаче, през 320 Лициний прави недопустимото – отмята се от подписа си под Медиоланския едикт и започва нови гонения срещу християните. Това е огромно предизвикателство, Константин не може да остави нещата така и се втурва в неизбежното с цялата си сила и воля.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Именитата пианистка Венета Нейнска поставя началото на европейското си турне „Пътища и посоки“ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Най-добрият концертен роял „Стейнуей“ в България ще звучи с изпълнението на произведенията на Шопен, Рахманинов, Крайслер, Мануел да Файя, Кристоф Вилибалд Глук, Франц Шуберт. „Подобно на начина,..
За кенсъл културата ще си говорим тази събота. Защо се появи и какво ни обещава? А може би отговорът е в казаното от Алан от Лил, проповедник от 12 век: "Миналото има восъчен нос, който може да бъде извиван във всички посоки." Гости на "Срещите" са проф. Цочо Бояджиев, Мирослава Кацарова и доц. Илия Кожухаров.
В НБ „Иван Вазов“ в Пловдив ще бъде представена книгата „Ататюрк. История на идеи“ от М. Шюкрю Ханиоглу. Тя не е поредната биография на големия турски държавник, а разказва за идеите на Ататюрк, еволюцията им и реализацията им в турското общество. Авторът М. Шукрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в департамента по..
Дружеството на пловдивските художници организира търг с творби от архива си. Аукционът се ще състои в Изложбената зала на Дружеството на ул. „Авксентий Велешки“ 20. Организаторите канят любителите на изобразителното изкуство и пловдивските таланти, представители на бизнеса и колекционери да участват в тазгодишното издание на търга, на..
Бачковската света обител посрещна деца от последните групи на детските градини в селата Белащица и Марково. Поводът за посещението бе Деня на християнското семейство и на православната християнска младеж, който се чества днес. Малчуганите бяха посрещнати в манастирската църква „Успение Богородично“ от отец Евтимий. Той се обърна към децата с „добре..