Истината е, че още пред Covid-кризата дезинформацията беше постигнала много високи нива на разпространение. Това явление се развиваше като лавина и така се стигна до Брекзит. Ковид разви темата и помогна за разделението на обществото. Хората станаха по- чувствителни, по- яростни привърженици на една или друга теза, без да се вслушват в другата страна и социалните мрежи подклаждат това, казва Жюстин Томс - експерт по дигитални комуникации и преподавател в НБУ.
Според нея фалшивите новини са малка част от начините за дезинформация. Понякога ефектът се постига чрез подгряване на стара новина, някой път се преувеличава фактът, но проблемът е, че това явление стои на психологически основи, защото се експлоатират страховете на хората, а когато говорим за експлоатация на страхове, влизаме в капана на емоциите, смята експертът. Данните показват, че 80 процента от хората в социалните мрежи четат само заглавието без да четат материала, който понякога няма нищо общо със заглавието. Така ставаме жертви и трамплин на разпространението на фалшиви новини.
Виновни са не само социалните мрежи, но и медиите, допълва Жюстин Томс и уточнява, че трябва да уважаваме свободата на словото и плурализма, но когато са заплашени човешки животи, медиите трябва да си припомнят своята обществена отговорност, а гражданите да бранят правата си, но и да са активни срещу фалшивите новини. Един от начините е да не ги споделят, защото така можем да нараним някого и да има лоши последствия.
Отговорното родителство също е част от ограничаването на фалшивите новини и дезинформацията. "Ние възпитаваме децата си повече с поведението си, а не с думите си. Трябва да сме на висотата на родителството и цивилизацията си", подчерта Томс .
Необходимо е да се повиши медийната грамотност и в същото време да се отстоява свободата на словото и плурализма, защото в момента сме на последното място в Европа и по двата критерия, препоръчва преподавателят в НБУ. "Много ни изпревариха социалните мрежи, технологиите навлязоха сред нас без да си даваме сметка колко опасни биха могли да бъдат, въпреки своята полезност. Така ставаме проводник на дезинформация", допълни Жюстин Томс.
Бойкотът на цените на хранителните продукти в големите търговски вериги е крачка в посока уравновесяване на монопола, но това е закъснял процес. Това коментира производителят на зеленчуци Иван Кабуров от пазарджишкото село Мало Конаре, който зарежда и голяма хранителна верига с продукцията си. Добави, че понякога продукцията на родните..
Седемнадесетото издание на най-големия форум за земеделска техника у нас БАТА АГРО , който се организира от Българската асоциация на търговците на агротехника, ще се проведе от 12 до 16 май 2025 година на Летище Стара Загора. Това издание е юбилейно, тъй като отбелязва 15 години от първото изложение БАТА АГРО. Регистрацията за участници все..
Амбициозна и стратегическа, а не тактическа е задачата, която новият лидер на БСП Атанас Зафиров постави пред партията - да си върне статута на първа политическа сила, което към момента е неизпълнимо, коментира политологът Татяна Буруджиева пред Радио Пловдив. Според нея конгресът не излезе с ясна програма как ще се възстановява партията. В БСП..
Над 60 фермери, производители на патици-мюлари от цяла Южна България, се събраха на спешна среща в Раковски заради действията от страна на Българската агенцията по безопасност на храните (БАБХ) срещу тях. На срещата са обсъдени актуални проблеми, свързани с епизоотичната обстановка и разпространението на птичия грип. Фермерите са се оплакали от..
Атанас Зафиров не беше моят фаворит, но му пожелавам успех, защото времената особено за БСП са сложни и пътят няма да бъде лек. Оттук - нататък зависи от него и от неговите действия какво ще бъде направено. Това заяви пред Радио Пловдив пловдивският депутатът от БСП Иван Петков - Бебето . За нашата организация в Пловдив е стъпка назад ,..