Истината е, че още пред Covid-кризата дезинформацията беше постигнала много високи нива на разпространение. Това явление се развиваше като лавина и така се стигна до Брекзит. Ковид разви темата и помогна за разделението на обществото. Хората станаха по- чувствителни, по- яростни привърженици на една или друга теза, без да се вслушват в другата страна и социалните мрежи подклаждат това, казва Жюстин Томс - експерт по дигитални комуникации и преподавател в НБУ.
Според нея фалшивите новини са малка част от начините за дезинформация. Понякога ефектът се постига чрез подгряване на стара новина, някой път се преувеличава фактът, но проблемът е, че това явление стои на психологически основи, защото се експлоатират страховете на хората, а когато говорим за експлоатация на страхове, влизаме в капана на емоциите, смята експертът. Данните показват, че 80 процента от хората в социалните мрежи четат само заглавието без да четат материала, който понякога няма нищо общо със заглавието. Така ставаме жертви и трамплин на разпространението на фалшиви новини.
Виновни са не само социалните мрежи, но и медиите, допълва Жюстин Томс и уточнява, че трябва да уважаваме свободата на словото и плурализма, но когато са заплашени човешки животи, медиите трябва да си припомнят своята обществена отговорност, а гражданите да бранят правата си, но и да са активни срещу фалшивите новини. Един от начините е да не ги споделят, защото така можем да нараним някого и да има лоши последствия.
Отговорното родителство също е част от ограничаването на фалшивите новини и дезинформацията. "Ние възпитаваме децата си повече с поведението си, а не с думите си. Трябва да сме на висотата на родителството и цивилизацията си", подчерта Томс .
Необходимо е да се повиши медийната грамотност и в същото време да се отстоява свободата на словото и плурализма, защото в момента сме на последното място в Европа и по двата критерия, препоръчва преподавателят в НБУ. "Много ни изпревариха социалните мрежи, технологиите навлязоха сред нас без да си даваме сметка колко опасни биха могли да бъдат, въпреки своята полезност. Така ставаме проводник на дезинформация", допълни Жюстин Томс.
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно