Истината е, че още пред Covid-кризата дезинформацията беше постигнала много високи нива на разпространение. Това явление се развиваше като лавина и така се стигна до Брекзит. Ковид разви темата и помогна за разделението на обществото. Хората станаха по- чувствителни, по- яростни привърженици на една или друга теза, без да се вслушват в другата страна и социалните мрежи подклаждат това, казва Жюстин Томс - експерт по дигитални комуникации и преподавател в НБУ.
Според нея фалшивите новини са малка част от начините за дезинформация. Понякога ефектът се постига чрез подгряване на стара новина, някой път се преувеличава фактът, но проблемът е, че това явление стои на психологически основи, защото се експлоатират страховете на хората, а когато говорим за експлоатация на страхове, влизаме в капана на емоциите, смята експертът. Данните показват, че 80 процента от хората в социалните мрежи четат само заглавието без да четат материала, който понякога няма нищо общо със заглавието. Така ставаме жертви и трамплин на разпространението на фалшиви новини.
Виновни са не само социалните мрежи, но и медиите, допълва Жюстин Томс и уточнява, че трябва да уважаваме свободата на словото и плурализма, но когато са заплашени човешки животи, медиите трябва да си припомнят своята обществена отговорност, а гражданите да бранят правата си, но и да са активни срещу фалшивите новини. Един от начините е да не ги споделят, защото така можем да нараним някого и да има лоши последствия.
Отговорното родителство също е част от ограничаването на фалшивите новини и дезинформацията. "Ние възпитаваме децата си повече с поведението си, а не с думите си. Трябва да сме на висотата на родителството и цивилизацията си", подчерта Томс .
Необходимо е да се повиши медийната грамотност и в същото време да се отстоява свободата на словото и плурализма, защото в момента сме на последното място в Европа и по двата критерия, препоръчва преподавателят в НБУ. "Много ни изпревариха социалните мрежи, технологиите навлязоха сред нас без да си даваме сметка колко опасни биха могли да бъдат, въпреки своята полезност. Така ставаме проводник на дезинформация", допълни Жюстин Томс.
Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..
Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..
Когато по Коледа доста населени места останаха без ток заради тежкия сняг, много хора работиха при много тежки условия, за да възстановят електроподаването. Това каза в предаването "Ден след ден" Петър Костадинов , говорител на ЕВН. Той обясни, че дружеството разполага с достатъчно аварийни екипи и техника, но заради прекалено обилния сняг е имало..
Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов , председател на..
България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост. Това коментира Павлин Стоянов, специалист в сферата на енергетиката и климата и автор на платформата Климатека във връзка с решението на Брюксел през декември да откаже второто плащане към България по ПВУ. По думите му има голяма опасност страната ни да загуби поне..
Разкъсана облачност
Предимно облачно