Ковид-кризата засегна много сектори от живота ни, сред които и земеделието. Сред поуките, които ни останаха след нея е, че тя показа важността на продоволствената сигурност в ЕС и издигна ролята в обществото на земеделските производители и на работещите в хранително-вкусовия сектор. Но имаше и други поуки, коментира евродепутатът Асим Адемов:
„Кризата изведе на преден и значимостта за земеделския сектор на сезонните работници, които от Източна Европа пътуват най-вече към Западна Европа и проблемите им като – неравностойни условия на труд, липса на социално и здравно осигуряване в държавата, в която пребивават временно. Другата поука е, че анализирайки уроците от кризата, трябва да помислим как да засилим многообразието на произвежданата продукция, за да бъдем по-независими от транспорт, от внос и да скъсим разстоянието от фермата до трапезата“.
Добрата новина за земеделците е, че Новата обща селскостопанска политика три години след публикуване на предложението и година интензивни преговори, стана факт. По думите на Адемов: “Още от началото на пандемията реагирахме адекватно, защото като голям успех за България мога да отбележа приетата в ЕС, изцяло по инициатива на България, т.н. „извънредна мярка Ковид-19“, по която много от земеделските производители получиха помощ за щетите, които са претърпели от кризата. Приехме и т.н. „преходен период“ на общата селскостопанска политика, защото тя ще започне да действа от 2023 г. и за да няма сътресения в сектора, този преходен период от 2021 и 2022 г. държавите-членки ще продължават да прилагат старите правила от предишния преходен период. С работата си в ЕП успяхме да защитим националния интерес в преговорите по селскостопанската политика, а за земеделските производители е изключително важно, че успяхме да запазим преходната национална помощ“.
Не е тайна, че субсидиите към страните-членки са различни, като по-старите получават повече от по-новите. Цел на страната ни е през следващия програмен период до 2027 г. да достигнем до 90% от средната стойност на ЕС, която в момента е 219 евро на хектар. А дотогава преходната национална помощ ще бъде онзи инструмент, който ще компенсира неравенството. За целта ЕС разреши на няколко страни-членки, сред които и България, да подпомагат допълнително земеделския сектор, като за референтна за целта вероятно ще бъде приета 2018 година.
Всяка година в българското земеделие се изливат между 2,5 – 3 млрд лв, които са напълно достатъчни, но те не отиват реално при хората, а се губят някъде по трасето. Това подчерта земеделският производител от с. Трилистник Красимир Кумчев. „Това е нещото, което на национално ниво трябва да се реши, защото парите са достатъчни, ако отидат при хората, които работят на полето и в животновъдните ферми, за да си стабилизират стопанствата. Едва 20% от това, което имаме на трапезата – плодове, зеленчуци и месо, е произведено в България. Ние сме продоволствено зависима държава“.
За изсветляването на сектора земеделският производител предлага своя методика: „Действителността в момента е такава, че субсидиите се раздават на дка обработваема земя, на глава отглеждани животни. Моята методика отрича този начин и стъпва на факта - какъв доход получава земеделският производител. Продукцията трябва да бъде реално произведена и реално продадена, като за целта се представят и фактури“.
А на въпроса, като земеделски производител, какво очаква от ЕС, Красимир Кумчев бе категоричен, че субсидиите за всички страни-членки на ЕС, включително и на тези от Източния Блок, трябва да бъдат или равни за всички, или спрени, защото диференцирането им ги прави неконкурентноспособни.
Политическите въпросителни на лятото обсъждаме в програма "Точно днес" със социолога от ЕСТАТ Иво Желев. Той прогнозира и възможностите за изпълнение на третия мандат и дали новите избори са неизбежни. По думите му вече е ясно, че в този парламент не може да се произведе нищо работещо. "Нито има възможности за мнозинство, нито обща воля, нито..
Пожарите наситиха новините, хората изгубиха домовете си, държавата ще даде по 1578 лева на пострадалите семейства. Говорим с доброволците, които са на терен при юли. Включване в програма "Точно днес" на Георги Влайков от Аварийно спасяване - Пловдив от мястото на пожара в Карловски регион. Той подчерта, че остават на терена на вече..
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив говорим с Манол Пейков, народен представител от ПП-ДБ за поредната му акция, за дарения с код екипировка за доброволците За по малко от 24 часа успяхме да съберем 20 000 лева и днес ще закупим първите необходими атрибути за борба с огъня, каза за Радио Пловдив Манол Пейков. „Говорих с Георги Влайков от..
След второ класиране на 100% Медицински университет - Пловдив изпълни държавния план-приeм. По традиция най-голям интерес има към специалностите "Медицина", "Дентална медицина" и "Фармация". Там се полага и изпит-тест по биология и химия. В програма "Точно днес" говорим със заместник-ректора проф. д-р Веселина Горанова , с коментар на КСК 2024...
С тържествена Света литургия на 18 юли в храм „Св. Николай” започна отбелязването на 187 години от рождението на Васил Левски и Празник на град Карлово. Кметът на общината д-р Емил Кабаиванов, официални гости и граждани положиха цветя и се поклониха пред гроба на Гина Кунчева - майката на Апостола. На площад „Васил Левски“ д-р..