Знаете ли, че централната сграда на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" е била дом на една от най-престижните образователни институции в страната още през 19 век? Френският мъжки колеж е носел името „Св. Августин“ и е давал образование на най-прогресивните впоследствие пловдивчани по онова време. Съвсем близо до него се е намирал и девическият колеж „“Св. Йосиф“ – отново дело на французи, трайно установили се в Пловдив.
От двете сгради тръгва първата туристическа обиколка „Бонжур, мон амур Пловдив“, който Екатерина Терзиева организира тази събота под тепетата. Той цели да покаже историята, културата, архитектурата и традициите на френската диаспора в Пловдив от заселването ѝ в града през 19 век до днес.
Турът ще ни запознае с фигурата на френския вицеконсул Шарл Шампоазо, представлявал интересите на Париж в Пловдив. "Той е проявявал интерес и към археологията и при една своя експедиция намира величествената статуя Нике от Самотраки, съхранявана и до днес на видно място в Лувъра. Пак той успява да спаси града ни от опожаряване през 1858 година", разказва Екатерина Теризева.
Френската колонията е най-многобройна по време на Балканската война, когато мисия на Френския червен кръст открива в Пловдив болница за лечение на ранените български войници.
Белег в културната история на Пловдив оставя и големият френски поет и пътешественик Алфонс дьо Ламартин, който през XIX в. отсяда в Стария град, а днес на върха на Джамбаз тепе е кацнала къщата с неговото име. "Ние ще разгледам къщата само отвън, тъй като в момента е затворена за ремонт. Но няма как да я подминем, тъй като заради изящната си и уникална архитектура навремето тя е наричана Цветето на Джамбаз тепе. А други казват, че ако се погледне от подножието на тепето, прилича на птица с разперени криле" - допълва Теризева.
В тура от нея ще разберем още, че изцяло по парижки образец в Пловдив са построени първото европейско кино с електрическа инсталация, една от най-луксозните за времето си сгради – гранд хотел „Париж“, първият български театрален салон - „Люксембург” на французите Босси и Брюн.
Обиколката ще мине и през католическата катедрала „Свети Лудвиг“, в която преди 34 години гостува френският президент Франсоа Митеран. Последната спирка ще е пекарната на французина Ив Дит, родственик на ген. Шарл дьо Гол.
А защо турът се нарича „Бонжур, мон амур, Пловдив"? "Защото трябваше да има френска следа в тура, а Пловдив за всички нас е голямата ни любов" - отговаря Екатерина Теризева.
Книгата „Романът на една жена без качества“ от Ралица Николова ще бъде Кклуб „Петното на Роршах“ – Литертурен салон Spirt & Spirit. Главите в книгата носят названията на дните от седмицата. Разказът върви от първо лице, единствено число и е кунструиран като дневник, без историята да е изцяло биографична. Модератор ще бъде Ина Иванова...
Творческо обединение "Collegium pro arte+" към Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов" ще открие "Празнична изложба" тази вечер, от 18:00 часа в галерия "Piesa", ул. "Оборище" 10А, Пловдив. В експозицията ще бъдат представени живописни творби, графики и фотографии в разнообразни стилове и техники. Участват всички..
Художничката Михаела Иванова отбелязва 35 години творческа дейност с голяма изложба живопис „Моите планини“ в Залите за временни експозиции на Градска художествена галерия Пловдив. Авторката, която живее и твори в родния град, е позната с интереса си към пейзажа и с пътешествията, които осъществява по различни маршрути из българските..
Изложба на Геракси Гераксиев и представяне на каталог в негова памет ще се състои в галерия „Крис“ в Асеновград (18,30 ч.). Изданието „Притчи за живота и любовта“ се посвещава на 50-ата годишнина от рождението на художника Геракси Гераксиев, когото загубихме преждевременно тази година. „Моторът на идеята за този каталог бе да изградим..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 30.1 1. 202 4г. бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге - 30 ноември 2024 Рубрика „Напълно непознати“ Жоржи Амаду. Габриела, капамфил и канела. 4-то изд. 528 стр., ок. 6А, Ентусиаст, 2024. Лора Маквей. Лени. 284 стр., ок. 5А, Амат-Ах, 2024. Петер Кароши. По..