По думите му, изгубено е ценно време не само за историята, а и за да бъдат реализирани ценни проекти между България и Северна Македония.
Историческата комисия минава по сложен път и това не е прецедент в историята, защото се е случвало и с разговорите на историческа тема между Германия и Франция, между германските и полските историци.
"Но не историята трябва да е фокусът. България не се отказва от позицията, която бе неколкократно гласувана, но се опитва да надгражда и с икономика, иновации, инфраструктура, инвестиции, т.е. въпроси, които бяха забравени. Когато се прави политика, България трябва да води реална политика и да има стратегия какво да прави след 5, след 10 години."
България трябва да помисли в този момент какво за нея е най-важно стратегически. И ако българите в Македония имат проблем, те трябва най-напред да се обърнат към македонските институции и ако те не отговорят, тогава трябва да се намеси България. Редно е да се върви по институционален път, подчерта Кръстев.
По думите на Кръстев съществуват анализи, че това, което се случва днес между България и Република Северна Македония, е продължение на руската политика, която не е много щастлива от сближаването между двете държави. Пример за това виждаме в исторически план в Берлинския конгрес, когато Русия е била против, в Кресненско-Разложкото въстание, в Балканските вайни, в Първата световна война и т.н., което и днес виждаме в умален мащаб.
"Руските специални служби са много силни в нашия регион и изчисляват добре къде сме най-уязвими българи и македонци и това е темата история. Отношенията трябва да бъдат надградени с реални ползи, които да доведат до нормализация. Но да не се пречи на икономиката. Какво пречи България например да има още два гранични пункта между България и Северна Македония, да имаме център по кибер сигурност между България и Македония, знаете ли, че някои от българските иновационни компании стъпват много сигурно в Северна Македония и т.н, но това са неща, за които не се говори."
Кръстев бе категоричен, че ако България иска да инвестира в политиката на сближаване с Югозападната си съседка, трябва да инвестира най-вече в младите хора.
Чуйте повече от звуковия файл:
Правителството трябва да се съобрази с исканията на хората, а народът няма да допусне да има ограничаване на дохoдите. Така Александър Загоров, конфедерален секретар на КТ Подкрепа, коментира каква политика по доходите трябва да води кабинетът „Желязков“. Той обясни, че за да се съгласят хората интересите им да бъдат пренебрегнати трябва..
Кои са знаковите думи на 2024-та година? Отговор дава Веселина Седларска , журналистка и писателка, която бе и член на журито за втория етап от проучването на платформата "Как се пише?". Доналд Тръмп е най-често споменаваното име, а Шенген е най-знаковата дума за 2024-та. Сред тях са също дубайски шоколад и санитарен кордон. "Трудно се родиха..
Доналд Тръмп започва днес своя втори мандат като президент на САЩ. Според политическия и икономически анализатор и бивш дипломат Илиян Василев от днес на практика започва периодът на реализъм в президентството на Тръмп. Досега имаше много място за намерения, импровизации, но от днес започва меренето на нетната текуща стойност като намерения и..
Държавата ни се нуждае от правителство, което да има финансова дисциплина и да е готово на реформи. Това заяви бившият министър на икономиката Николай Василев дни след като вече имаме сформирано редовно правителство между ГЕРБ, ИТН и БСП. Той подчерта, че е възможно страната ни да има икономическа и финансова стабилност, тъй като ГЕРБ и ИТН..
Това, което се случва в Близкия Изток, е нещо положително - след 15 месеца кървава война, в която бяха убити над 45 000 палестинци и израелци. Това, което става между Израел и Хамас е низ от радикални промени в този регион - споразумението с Хизбула, избора на нов ливански президент, на ново ливанско правителство. Все пак споразумението е много..
Превалявания
Облачно
Предимно облачно
Облачно