Великите европейци - Чайковски, втора част

Да, в Русия тогава има закон, който приравнява хомосексуализма със скотоложството и предвижда престой в Сибир. Той обаче практически не се прилага, особено спрямо хората от елита. Публична тайна са гей наклонностите на хора от царското семейство и двора, на висши чиновници и творци. С тях никога нищо не се случва, а ако случайно избухне някакъв скандал, то процес няма, а съответният човек се изпраща за известно време на Запад, докато нещата утихнат. Малкото случаи, когато законът е приложен спрямо мужици пък показват, че те, веднъж изпратени в Сибир „на каторга“, после отказват да се върнат - там намират повече свобода и по-добър живот, отколкото по родните места.

Самото руско общество е с доста разкрепостени сексуални нрави. Смята се, че помешчиците в своите села се чувстват свободни да се държат според първичните си нагони и селяните с охота им помагат. Това много често е свързано с практики, които биха било отлична илюстрация за всеки учебник по сексуални отклонения – или сексуално разнообразие, ако трябва да сме политически коректни. 

Така че любовта към наистина младите момичета - но също и към наистина младите момчета - която днес бихме заклеймили като педофилия, в Русия изобщо не е сред най-чудатите или извратени тайни, от които да се срамуваш или страхуваш. В един момент от живота на Чайковски обаче се натрупват редица фактори, които засилват желанието му да се задоми. И тогава предприема крайна стъпка - жени се за Антонина Милюкова, негова студентка в Московската консерватория, която отдавна е влюбена в него.

Освен всички други съображения, набъркани в историята с женитбата на Чайковски, има и елемент на крайна сантименталност, свързана с творчеството му, който звучи като епизод от истинска сапунена опера. Както смятат някои, Чайковски не иска да постъпва като Евгений Онегин, героя на Лермонтов, за когото в момента Чайковски пише едноименната си опера. Онегин се отнася безжалостно към Татяна, когато тя му изпраща любовно писмо, така че когато самият Пьотр неочаквано получава любовно писмо от красивата Антонина, сърце не му дава да я отблъсне, стига се до срещи и сватба. 

Това е наистина трогателно до сълзи, но истината е по-скоро друга - дошъл моментът на предизвикателството, в който Чайковски трябва да се пробва. Дотогава за него хомосексуализмът е нещо като пиенето и пушенето – винаги можеш да се откажеш, да минеш на другия бряг и да станеш „приличен човек“, като се задомиш. Но не става така. Пьотр и Антонина живеят заедно само няколко седмици, които са кошмар, бракът остава неконсумиран, Чайковски очевидно не може да се справи, а вероятно и тя никак не му помага, ако съдим по грубото негово отношение към Антонина после. Разделят се, той на три пъти опитва да се разведе, но неуспешно, така че Чайковски, за собствена изненада, има съпруга до смъртта си.

Третата история с жена, която има голямо влияние върху живота и творчеството на Пьотр Илич Чайковски, са отношенията му с Надежда фон Мек, богата вдовица на предприемач, основател на руските железници. Тя е луда по неговата музика и през 1877 му пише, че му дава рента от 6 000 рубли – сума, която му позволява да напусне консерваторията и, разтоварен от бремето на преподаването, да стане наистина независим композитор, който се води само от творческите си пориви. Това е една от най-странните – но и много плодотворни - връзки в света. Двамата се уговарят да не се срещат изобщо, а когато два пъти по случайност се засичат, разминават се мълчаливо. Пишат си обаче редовно, има запазени над 1200 писма от 13-годишната им кореспонденция. В тях личи истинско доверие и близост, тоест, освен за тялото, фон Мек се грижи като близък приятел и за душата на Чайковски. 

В творческо отношение това време е изключително плодотворно. На Надежда той посвещава Симфония №4, макар че тя отказва да се пови нейното име и насловът гласи - „На мой приятел“. През 1878 Чайковски довършва операта „Евгений Онегин“ и знаменития Концерт за цигулка, следват оперите „Орлеанската дева“, „Мазепа“, „Черевички“, „Дама пика“, балетът „Спящата красавица“, симфониите „Манфред“ и №5, прочутата увертюра „1812“ – за да изброя само някои от най-известните творби.

Освен музиката и младите момчета, друга голяма страст на Чайковски е пътуването. За първи път той излиза от Русия през 1861, на 21 и пише на сестра си: „Отивам зад граница, можеш ли да си представиш моя възторг?“ Пътува като преводач и посещава Германия, Белгия, Англия и Франция. После обаче, като музикален кореспондент и особено с рентата от фон Мец, а и вече солидни собствени приходи, Чайковски пътува редовно из Европа, понякога остава дълго, понякога отива и се връща няколко пъти годишно. Натрупват се контакти и приятелства с музиканти като Фон Бюлов, музикални издатели, организатори на концерти. Публиката вече го познава, обича и очаква. 

В това леко приповдигнато състояние през 1893 в Санкт Петербург го настига и нелепата смърт, предизвикана от чаша замърсена с холерни бацили вода. Мъките на Пьотр Илич Чайковски през последните дни са страшни, но май не от холерата, а защото си дава сметка, че няма достатъчно време в този живот, за да извади от себе си всичката онази музика, която го мъчи и иска да излезе.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:

БНР подкасти: