Ако Радев "разклати" кабинета, това ще е пасив и за него

Мерки от правителството за решаване на енергийната, земеделската и икономическата криза поиска президентът вчера, а днес към тях добави и защита на хлебопроизводителите. 

Според политолога Даниел Смилов има напрежение между Дондуков 2 и Дондуков 1, което се натрупва от по- рано,  но на този етап той изключва хипотезата за институционална война.  Освен това, смята той, и двете институции в момента имат общи интереси, за да отлагат подобен конфликт за в бъдеще, дори в дългосрочен план. 

"Ако в момента президентът предизвика правителствена криза или разклати коалицията, това ще бъде пасив и за него. Не става дума, че това е негов кабинет, но неуспех за правителството ще бъде неуспех и за него. Така че, за сериозен конфликт не може да се говори", коментира той. 

По думите му, по- възможен е вторият сценарий – за конфликт в сектор "Енергетика", свързан с кадровите назначения и близките позиции на Радев и БСП за проекта "Белене". "И другото, което все пак се вижда е, че президентът иска да има влияние върху дневния ред на правителството, като се опитва всеки ден да дава задачи на министрите. В нашия конституционен модел това не влиза в правомощието на държавния глава. Би било добре от президентската институция да осмислят какво целят, защото в България няма полупрезидентски режим", подчерта Смилов. Той е категоричен, че при високата енергийна зависимост на страната ни от Русия не трябва да се допуска проектът "Белене".

"Може би трябва да се изчакат 100-те дни на правителството, но до момента е видимо, че се справят. Мораториумът върху цените на енергията за бита не е перфектната мярка, но дава глътка въздух на гражданите. Предстои да видим какво ще е решението след това. За бизнеса бяха въведени определени мерки и компенсации. Но дори и да е спорно дали те са достатъчни, не бива да се говори, че се правят само анализи. Това беше некоректно изказване от страна на президента", каза Даниел Смилов.

За него Бюджет-22 променя водената до момента политика към по- експанзивна фискален подход. Разходите на държавния бюджет ще бъдат увеличени значително, което би могло да стане стимул за по- интензивен растеж. Ако тази стратегия се окаже успешна, може да се каже, че кабинетът е направил сериозна промяна в базовата политика на държавата, обобщи политологът.