Заради военните действия в Украйна руският президент Владимир Путин е загубил повече от половината от своята популярност в България. 48% от българите дават отрицателна оценка на Путин, а 32% го оценяват положително. 20% от сънародниците ни отговарят с "не мога да преценя".
Това показва проучване на "Алфа Рисърч" по поръчка на БНТ, проведено на 28-ми февруари сред 500 пълнолетни граждани чрез интервю по телефона.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски пък печели симпатиите на 40% от анкетираните, а 29% са с негативно мнение за него.
55% от участвалите в проучването одобряват поисканата оставка на военния министър Стефан Янев. 36% от тях не я одобряват, а 9% са без мнение по въпроса.
Има сериозна динамика и за отношението към реакцията на Европейския съюз - 63 на 100 от анкетираните одобряват начина, по който Европа се обедини и застана плътно в подкрепа на Украйна.
Интересно е, че 46,5% от анкетираните са склонни временно да плащат по-високи сметки за ток и горива, вследствие на наложените санкции на Руската федерация.
Социологът Павел Вълчев от „Алфа Рисърч" пред Радио Пловдив
Доскоро можехме да говорим еднозначно, че Владимир Путин има положителен рейтинг и е популярен в нашата страна. 55-58% беше одобрението за него през последните две години, а отрицателните оценки бяха около 20%.
Само за четири - пет дни от началото на военни действия се отчита тотална промяна в отношението към руския президент.
Негативните оценки вече доминират и от 20% се увеличават до 48%. Обратно е при позитивните оценки, които бележат срив и към момента са 32%.
Изводът: Можем да говорим за едно обръщане в нагласите към руския президент, очевидно продиктувано от последните събития в Украйна.
Обратно - украинският президент Володимир Зеленски доскоро не е бил особено популярен в нашата страна. Сега обаче той печели симпатиите на хората и позитивните оценки са повече от негативните - 40% положително срещу 29% отрицателно отношение към него.
Откъде се информират българите
Като всички останали жители на другите държави българите се информират от основните медии.
Трябва да отчетем, че имаме и сантиментални чувства към Русия, които вероятно се прехвърлят и върху руския президент.
Освен това има политически привърженици на партии, които в по - голяма степен симпатизират на руската кауза и руския президент и са склонни да оправдават действията му, сега и във времето преди войната.
Изводът: Промяната в нагласите се дължи на съвкупност от фактори.
Няма пряка връзка между спада в одобрението за БСП, традиционно определяна като проруска, и срива в популярността на руския президент, смята Павел Вълчев. Той уточни, че русофилските настроения не са само при БСП, има ги и други партии.
В управляващото сега мнозинство симпатизантите на ИТН не са толкова критични към Путин и руското общество.
Има нюанси и е трудно да се прави пряка аналогия със спада в отношението към БСП и това, което се случва в Русия, убеден е социологът.
Оценката за действията на ЕС
Има пряка връзка между нагласите на анкетираните към руския и украинския президент и обединяването на европейските държави в санкциите срещу Русия.
В Европейския съюз виждаме едно обединяване в позициите, каквото дълги години липсваше.
Доминира нагласата, че хората са склонни да претърпят някакви ограничения и лишения.
Смяната на Стефан Янев
Ако бяхме задали въпроса за Стефан Янев преди месец или повече, със сигурност резултатите нямаше да бъдат такива, категоричен е социологът от „Алфа Рисърч".
Тук става дума за конкретна позиция, която Стефан Янев зае, по - различна и по - мека спрямо Русия.
Вълчев отбеляза, че като цяло у нас по - скоро се приема европейската и украинската позиция, отколкото руската.
Важно е да се отчете друг важен аспект - дали изобщо е приемливо министър в едно правителство да има лична позиция, посочи социологът.
Интервюто на Емил Костов с Павел Вълчев е в звуковия файл.
Наредбата за организация на движението и паркирането на територията на община Пловдив ще има промени. Те ще касаят паркирането в най-натоварените зони на града, това съобщи за Радио Пловдив Ангел Славов , заместник-кмет с ресор "Обществен ред и сигурност". По-висока се очаква да стане таксата за престой в т.нар. "Синя зона" за три особено натоварени..
Как започна туристическият сезон и какви са основните предизвикателства пред бранша, разговор в програма "Точно днес" с Румен Драганов, от Института за анализи и оценки в туризма. Драганов подчерта, че всички прогнози от бранша са за положителен летен сезон в България . "Всичко, което бе договорено през миналата година на борсите, индикациите..
Почти половината ученици в професионалните училища няма да работят това, за което са учили. Това е един от изводите в изследване на Института за пазарна икономика. "Получава се така, защото ние виждаме раздут прием в едни по-остарели специалности. Освен това, напоследък се раздува приемът в специалности, свързани със сектора на информационните..
Защитените зони в Родопите са достатъчни, необходимо е обаче да се подобри тяхното управление. Една от наложителните мерки е да се забрани сечта във вековни гори. Това заяви по повод днешния Международен ден на биологичното разнообразие Стефан Аврамов , екстерт във Фондация „По – диви Родопи“. Той посочи, че от десетилетия Източните Родопи..
Пуснаха нова информационна телефонна линия, която е в помощ на пациентите с автоимунни заболявания. На нея съвети и насоки ще дават хора с автоимунни заболявания, които са минали през трудния път на лечението. В първите дни след пускането й тя се обслужва само от Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания..